Решение № 262 от 05.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000329 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД Алианц България АД, чрез адв.Б. Н. от САК, срещу решение № 42/05.03.2025 година по т.дело №373/2023 година на ШОС, в осъдителната част, за сумата над 20 000 лева до присъдените 50 000 лева, неимуществени вреди както и за присъдените имуществени вреди в размер на 123.77 лева, претърпени от ищеца М. М. С. като пътник в л.а.“Ситроен Саксо“, управляван от С.С., при ПТП на 28.09.2022г., виновно причинено от водача на друг автомобил Ж.Д.К., ЕГН **********, който нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № ***** и причинил увреждането на ищцата.

Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва – за обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника, считано от 04.10.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението; съответно законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на депозиране на исковата молба на 28.03.2023г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението на първостепенния съд е неправилно. Изрично заявява, че обжалва решението единствено относно определените от съда размери на обезщетенията, като очертава обжалваем интерес 30 000 лева -за неимуществените вреди и изцяло по отношение на имуществените вреди.

По същество на изложените оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение въззивникът посочва, че съдът не е приложил коректно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не е определил справедлив размер на обезщетението. Съдът не бил съобразил, че след петмесечно възстановяване ищцата е напълно здрава, има стабилна походка без помощни средства, не се нуждае от по-нататъшно лечение. Твърди, че причинната връзка на възникналите стоматологични и офталмологични проблеми с 1 получените при деликта увреждания, не е доказана. /позовава се и на становището на КСМАТЕ/ Твърди, че същите са се проявили много по-късно и не могат да бъдат свързани със застрахователното събитие. Счита, че съдът неправилно е дал вяра на свидетелските показания, въпреки основанието за тяхната предубеденост и пристрастие – изслушаните са майка и леля на ищцата; че без основание е кредитирал изцяло становището на СПЕ, което не дало достоверен отговор за психологическите и психически проблеми на ищеца, доколкото е изготвено при събеседване със самия пострадал и при невъзможност да се обсъдят критично обясненията му, а същите се явяват и отдалечени във времето, поради което е възможно да бъдат повлияни и от други обстоятелства извън застрахователното събитие. Счита за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 50 000 лева, като при определяне на обезщетението съдът е следвало да държи сметка за извънсъдебно заплатените от застрахователя 30 000 лева обезщетение. Счита, че присъденото общо обезщетение надхвърля справедливостта и води до неоснователно обогатяване на пострадолото лице.

По отношение на имуществените вреди, присъдени в размера от 123.77 лева въззивникът счита, че същият е изплатил обезщетение дори в по-голям от претендирания размер извънсъдебно, поради което искът е изцяло неоснователен. Съдът неправилно е стигнал до заключение за предявен размер от 2 993.25 лева вместо посочения в исковата молба 2 629.48 лева. Съдът не бил отчел, че представените платежни документи не са свързани с получените при ПТП увреждания на ищцата, поради което не е следвало да ги кредитира като относими към спора. Поради липсата на връзка между произшествието и настъпилите офталмологични и стоматологични проблеми за ищцата, в общия размер на сумата за имуществени вреди на следвало да се сборуват фактури за очила, на стойност 289 лева и стоматологични услуги на стойност 270 лева, както и две фактури, за които липса документ за плащане. Иска се отмяна на обжавалното решение и присъждането на разноски по компенсация.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна М. С., представлявана от адв.Н. Д. от ШАК и адв.Г.С. от САК, депозират отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат съображения, че съдът е приложил точно материалната норма на чл.52 ЗЗД като е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства по делото, вкл. психическите преживявания и състояние на остра стресова реакция от травматичното събитие. Акцентира се на състоянието на ищцата след произшествието в психологически аспект. Твърди се, че обезщетението е съобразено и с обществено-икономическите условия в страната. По отношение на имуществените вреди страната счита, че същите са правилно определени при редукция на извънсъдебно платеното. Претендира се отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски в размер на адвокатско възнаграждение, определимо съгласно чл.38 ЗАдв. В евентуалност се възразява по размера на насрещно претендирано възнаграждение на пълномощника.

Във въззивното производство адв.Н., пълномощник на въззивника, поддържа жалбата си на изложените съображения. Претендира разноските за производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но с докладвана в заседанието молба поддържа отговора и становището си за неоснователност на обжалването.

За да се произнесе по спора въззивният състав съобрази, че производството е било образувано по искова молба на М. С. срещу ЗАД Алианц България АД, за осъждането му като застраховател на гражданската отговорност на деликвента Ж.К., управлявал л.а.Волво, модел ХЦ 60, виновен за настъпилото в *****, на 28.09.2022г. ПТП, при което била увредена ищцата – пътник в друг автомобил, участващ в произшествието л.а.Ситроен Саксо, управляван от С.С.. Твърди се съставен за ПТП Констативен протокол от ОД на МВР 2 Шумен и образувано ДП №112/22г., съгласно които виновен за инцидента е именно водачът на л.а.Волво, който не пропуснал намиращия се в кръгово движение, в крайна дясна лента л.а.Ситроен, в който пътувала ищцата на предна дясна седалка. При инцидента същата получила счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, ЧМТ, натъртвания и охлузвания в различни части от тялото. Посочва се наличието на застрахователна полица за автомобила, с който е причинено ПТП, при ответното дружество BG/01/121003558663 и депозирана писмена претенция пред ответника на 04.10.22г. Твърди се, че застрахователят е изплатил на пострадалото лице сумата от 30 600 лева, от които 30 000 лева неимуществени вреди и 600 лева имуществени вреди, с които размери наобезщетяване ищцата не е съгласна, тъй като претендира понесени вреди в размер на 80 000 лева. Претендират се и лихвите върху главницата за неимуществени вреди от 50 000 лева, считано от 04.10.22г. до окончателното изплащане както и имуществени вреди в размер на действително сторените разходи за лечение и медикаменти, в размер на 2 629.48 лева. /не са въведени твърдения за приспадане на платеното извънсъдебно/

Съгласно исковата молба, ищцата твърди, че в продължение на месеци след катастрофата, а и понастоящем, продължава да се чувства непълноценна, психически лабилна и тревожна. Наведени са твърдения за получена сериозна травма на главата /ЧМТ/ и като следствие от това на зъбни фрактури /13, 15 и 16 зъби/ както и за офталмологичен проблем – миопия. Въведените са твърдения за нарушения в социалното, професионално и домашно функциониране за дълъг период от време, доколкото ищцата е била на постелен режим и необходимост от чужда помощ, а е самотен родител на две деца. Твърдят се преживени емоционална и психологическа криза във връзка с промяната в начина на живот, а така и поради настъпилата пред очите на ищцата смърт на водача на л.а.Ситроен Саксо – С.С., нейна приятелка.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като твърди, че е изплатило на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, които съответстват на понесените от ПТП вреди съгласно чл.52 ЗЗД както и имуществени вреди в размер на 600лева и допълнително 2 269.48 лева. Счита претендирания размер от 50 000 лева над изплатеното вече, за неоснователен. Оспорват се получените при ПТП увреждания като обем, вид и продължителност на търпените болки и страдания. Оспорват се получените ЧМТ, офталмологични и зъбни травми, които нямат връзка с претърпяното ПТП. Оспорва се изцяло иска за имуществените вреди като се твърди, че общо платените от застрахователя в размер на 2 869.48 лева е дори над претендираните с исковата молба, а евентуално – направените разходи нямат връзка с увреждания от процесното ПТП.

Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, в рамките на въззивния предмет, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

При преценка допустимостта на производството, съдът оценява въззивната жалба като редовна и допустима - подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител с пълномощно по делото, срещу подлежащ на обжалване акт, при интерес от обжалването. Жалбата е надлежно администрирана.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановено определение №432/28.07.2025г. по въззивното дело.

След преценката за валидност и допустимост на постановеното решение, въззивният 3 съд е длъжен да се произнесе съобразно пределите на въззивния предмет – за сумата над 20 000 лева обезщетене до присъдените общо 50 000 лева, неимуществени вреди както и изцяло по отношение на имуществените вреди до размера от 123.77 лева. За разликата, в отхвърлителната част за имуществените вреди решението е влязло в законна сила както и в частта до уважения размер неимуществени вреди от 20 000 лева. Обжалваемият интерес на застрахователя е в рамките на присъдените 30 000 лева неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 123.77 лева.

Искът за имуществени вреди се поддържа, видно от съдебното заседание на 25.06.2024г. /л.151/ за сумата от 360 лева, представляваща разлика между претендираните с исковата молба 2629.48 лева и изплатените от застрахователя 2269.48 лева, допуснато с протоколно определение по чл.214 ГПК от същата дата.

С оглед необжалваната част от съдебното решение, ползваща се със сила на пресъдено нещо, по задължителен за страните и съда начин са разрешени въпросите относно наличието на валидно застрахователно правоотношение за водача на автомобила причинил ПТП на 28.09.22г., при което е била увредена и ищцата С.; наличието на деликт и основания за предявяване на прекия иск спрямо ответното дружество. По отношение на деликвента към момента е налице и влязла в сила осъдителна присъда по НОХД 215/2023г. на ШОС, която съгласно чл.300 ГПК се ползва със задължителна сила относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се спори относно изплатените от въззивника извънсъдебно суми на пострадалото лице и по двете претенции -както за имуществените, така и за неимуществени вреди, въз основа на подадена застрахователна претенция на 04.10.2022г.

Спорен е относно обемът на получените и подлежащи на обезщетяване неимуществените и имуществени вреди на ищеца, при отчитане заплатените от застрахователя извънсъдебно суми.

От разпитаните по делото свидетели Ш. В. и Сема Х., съответно майка и леля на ищцата, се установява, че непосредствено след ПТП вечерта на 28.09.2022г., М. била откарана в МБАЛ -Шумен, където пролежала около седмица. След изписването й била откарана с частна линейка до дома си, където живеела с майка си и двете си деца. Първата свидетелка излага, че около 40 дни пострадалата била напълно неподвижна, на легло, с памперси. През този период грижи за нея полагали тя и специално наета жена, а след това – леля й -втората свидетелка. След месечното обездвижване, ищцата започнала да сяда и да се изправя за по 10 минути, а след това за около 2 месеца продължила раздвижването си с помощни средства -патерици и бастун. Не споделяла нищо за катастрофата и не обичала да се говори за нея. Според св.С.Х., очевидно от това поведение можело да се съди, че не е преживяла травмата, тъй като освен нейните наранявания, при ПТП починала водачката на автомобила, приятелка на ищцата –С.. Според двете свидетелки, след прибирането си от болницата М. била цялата насинена /“като патладжан“/, със силни болки по тялото и продължително и упорито главоболие. Налагало се всяка вечер да пие течен аналгин, за да понесе болките. Имала счупвания на няколко зъба вдясно. Не можела да чува с лявото ухо, където имала нараняване на главата. Изпитвала силно неудобство от факта, че трябвало трети лица да се грижат за тоалета й. Тормозела се, че не може да обръща внимание на децата си – да ги води на училище, да им помага и да се грижи за тях. Дълго време след инцидента не искала да излиза и да общува с други хора извън най-близкия си кръг. Не желаела никой да я вижда безпомощна. Сега полека -лека започнала да се среща с приятели, върнала се на работа, възстановила обичайното си ежедневие. Продължавала да се страхува при возене и да избягва мястото на ПТП. Наложило се обаче да напусне работата си заради това – всичко и напомняло за смъртта на С. и за катастрофата; не можела да понесе непрекъснатите спомени за инцидента.