Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 02.04.2020, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 5/2020
Вид
Решение № 42
Подписан
02.04.2020
В сила
08.04.2020
Състав
АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

02.04.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

04.03

Година

2020

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Бонка

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

5 по описа за

2020 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С.П.Ч. от ***, действащ чрез пълномощника адв.И.Б., против Решение № 36/13.11.2019 г., постановено по АНД № 33/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.П.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл.

182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Ардино е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон.

В тази връзка сочи, че в процесния

ЕФ било посочено, че се налага наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, които разпоредби регулирали две взаимно изключващи се хипотези. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП регламентирала възможността скоростта за движение да бъде ограничавана с поставянето на изричен знак, докато текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвеждал нормативно определено ограничение на скоростта, съобразно категорията и мястото на предвижване на автомобила. С оглед това, при така описаните в електронни фиш текстове от закона не ставало ясно, която от двете хипотези е била нарушена, което от своя страна водело до невъзможност да бъде преценена законосъобразността на наложеното наказание.

Ревелира доводи, че в обжалваното решение било прието, че нарушението е извършено в населено място, а наложената санкция била за осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място, при движение по първокласен път. В последния случай, за да е налице нарушение при отчетена скорост от 88 км/ч и максимално разрешена от закона скорост от 90 км/ч, то било необходимо в посочения участък да е въведено ограничени с поставен ограничителен знак, определящ максимално разрешени скорост от 50 км/ч. В административната преписка липсвали доказателства, удостоверяващи наличието на такъв знак, което водело до недоказаност на нарушението.

Предвид това счита, че материалният закон бил приложен неправилно и наложеното наказание се явявало незаконосъобразно.

Оспорва изцяло изводите на районния съд, при което излага съображения, че пред първоинстанционният съд не са били представени доказателства, които с категоричност да установяват мястото на извършване на нарушението, както и такива относно наличието на знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч. Всичко това обосновавало липса на доказателства за съществени признаци на административното деяние от обективна страна.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 36/13.11.2019 г., постановено по АНД № 33/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.П.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв.И.Б. поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнонаказателното производство.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, необоснованост на съдебния акт и противоречие в мотивите, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.

2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Ардино е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на С.П.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки МПС със скорост от 88 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, което ограничение е било въведено за населеното място – ***.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., относно възможността установяването на нарушението с АТСС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на С.П.Ч. от *** са основателни.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.