Решение № 53 от 24.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. с.з. 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900454 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата И. С. М. твърди в исковата си молба, че на 14.05.2023г. около 22:00 часа, на път II-55, при км. 32+600, водачът ** на автомобил марка и модел „*****, с peг. № СТ **, нарушава правилата по ЗДвП, като при движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над автомобила, излиза извън пътното платно вдясно по посока на движението си и пропада в крайпътно дере, с което реализира ПТП. При инцидента е пострадала И. С. М. - пътник на предна седалка в автомобила.

За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.05.2023г. Образувано е и досъдебно производство №504/2023г. по описа на РУ на МВР- **.

Твърди се, че след злополуката пострадалата И. М. е транспортирана и приета в Спешно отделение на **** - гр. с.з. където след извършените й прегледи и изследвания, при което са установени: Болка, лек оток и ограничени движения на десен антебрахиум; Малки екскориации на десен антебрахиум; Фрактура на същия. Поставена й е основна диагноза: Съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост. Проведена й е терапия с компреси и е изписана за домашно лечение, като й е поставен гипс за 1 /един/ месец.

Насочена е за преглед от лекар акушер- гинеколог, който установява:

Плоден сак в матка; ЦРЛ 22мм. със сърдечна дейност. Поставена й е основна диагноза: Вторична олигоменорея и е изписана за домашно лечение.

Твърди се, че пътният инцидент е причинил на ищцата внезапно и 1 неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието си самостоятелно. Страда от силни болки в областта на дясната ръка, които се увеличават при движение. Не може да извършва физическа активност и трябва да се пази от всякакво натоварване.

Изпитва сериозни затруднения при извършването на домакинските си задължения. Оплаква се от слабост в ръката и изпускане на предмети. Не може да спи на дясната си страна, поради травмите в областта на предмишницата. Често се буди, което влияе и на емоционалното й състояние.

Силно затруднена е при обгрижването на децата си и има нужда от помощта на своите близки. Поради фрактурата в областта на ръката, изпитва затруднения при елементарни битови дейности като къпане, обличане, събличане. Допълнителен дискомфорт й създава необходимостта, която има, някой да е ангажиран с полагането на грижи за нея. Получените наранявания я направили затворена и тревожна. Силно е ограничила социалните си контакти, не излиза и почти не общува с други хора, освен със семейството си.

Чувства се изолирана, изпитва притеснение и срам от раните си.

Твърди, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото й емоционално състояние. Инцидентът е повлиял изключително негативно върху психиката й. В резултат на ПТП е станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сама. Тези емоции са породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и никога няма да се възстанови напълно.

Променена е след преживяното ПТП, като изпитва неувереност и страх от МПС. Твърди, че се чувства неуверена и се е затворила в себе си. Изпитвала е неописуем страх, че вследствие на злополуката може да изгуби детето си.

Станала е плаха и често се разстройва, когато не може да свърши нещо сама поради болките и препоръчания й щадящ режим. Продължава да сънува кошмари, свързани с преживяното. Станала е тревожна и по-чувствителна отпреди. Оплаква се от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства.

Притеснява се от цялостното си състояние.

Твърди, че към настоящия момент страданията на ищцата продължават, като възстановяването й все още не е приключило.

Видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд и от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал автомобил марка и модел „*****, с peг. № СТ **, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите, полица с № BG/11/123000221922, сключена със *******, валидна от 15/01/2023 г. до 14/01/2024 г.

Съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е 2 всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Посочва, че съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Посочва, че на 18.07.2023г. ищцата е отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ****, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 100-2003/ 18.07.2023г.

Към датата на депозиране на исковата молба, а и към момента, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

Поради това, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес на основание чл.432, ал. 1 КЗ да предяви настоящата претенция.

С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба-претенция, счита, че от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ****, с ЕИК: ** да й заплати обезщетение в размер на 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на настъпилото ПТП вследствие на което са й причинени телесни повреди, законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба- претенция от 18.07.2023г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът посочва, че във връзка с постъпила претенция относно процесното ПТП за заплащане на застрахователно обезщетение е образувана щета №1002310**1464И.

Застрахователното дружество е разгледало образуваната преписка и с писмо, изх. №10023-КЗ-2519 от 17.10.2023 г., уведомило ищцата и процесуалния й представител относно необходимостта от представяне на допълнителни документи за установяване основанието и размера на претенцията, които не били представени в деловодството на дружеството, както не са представени и 3 в рамките на настоящото производство.

Във връзка с изложеното, ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл. 499, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Дружеството умишлено е било възпрепятствано да определи и изплати застрахователно обезщетение, като по този начин кредиторът е изпаднал в забава.

Оспорва предявения иск по размер. Счита, че същият е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените от ищцата вреди. Моли да се има предвид, че в исковата молба са посочени необосновано тежки увреждания, неотговарящи на представените по делото доказателства.

Посочва, че от представените медицински документи е видно, че при процесното ПТП ищцата е претърпяла единствено фрактура на дясната предмишница и леки драскотини на същата, като така поставената диагноза е наложила лечение от един месец. Счита, че липсват каквито и да било медицински доказателства, че ищцата не се е възстановила напълно. Нещо повече, доколкото не са представени каквито и да било вторични медицински документи, очевидно ищцата не е посещавала лекар и не е търсила медицинска помощ след първоначалната обработка на травмата, непосредствено след ПТП. Счита, че напълно противоречи на житейската логика, в случай че дадено лице изпитва телесни и душевни страдания, да не потърси каквато и да било помощ.

Посочва, че в представената медицинска документация липсват данни за други увреждания, последващи усложнения или влошаване на здравето.

Възстановителният период е сравнително краткотраен от порядъка на един месец.

Счита за изцяло несъстоятелно и твърдението, че последиците от травмата продължават и досега. Твърди, че не съществува каквато и да било медицинска причина, която да обуславя подобен изход от заболяването/травмата. Липсват и доказателства в тази насока.

Посочва, че при определяне размера на неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида на претърпените болки и страдания и техния характер, счита, че предявената претенция за обезщетение е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди цели да предложи паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, а не да увеличава материалното благосъстояние на увредените лица. Счита, че в конкретния случай са налице сравнително леки телесни увреждания и претендираната сума по никакъв начин не кореспондира с тях, не е съобразена с обществената 4 и икономическа конюнктура и цели неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Посочва, че следва да бъде отчетена високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Твърди, че съпричиняването се изразява в следните нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствана връзка с тежестта на получените увреждания:

Ищцата е пътувала без да постави задължителния по закон предпазен колан, като по този начин е допринесла в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат.

Предвид изложените съображения, моли съдът да приеме иска за неоснователен и недоказан в претендираните от ищцата размери.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен.

Посочва, че искът за лихва е акцесорен и неоснователността на основния иск води до неоснователност на иска за лихви.

Претендира съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата взема становище по направените от ответника възражения.

Моли, с оглед направените изявления в отговора на исковата молба, съдът да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Фактът на настъпване на процесното ПТП от 14.05.2023г. и участниците в него, констатирани с приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 186 от 15.05.2023г., както и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и вредоносния резултат; Обстоятелството, че вината за настъпване на процесното произшествие, съответно за настъпването вредоносния резултат се носи от застрахования при ответника водач **; Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, обективирано в полица №BG/11/123000221922, валидна от 15.01.2023г. до 14.01.2024г.; Обстоятелството, че вследствие на процесното произшествие ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Р. М. валидно е предявила пред застрахователя-ответник извънсъдебната си претенция на 18.07.2023г., въз основа на което предявяване при ответника е образувана щета № *****.