Решение № 1353 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от И. Д. И., ЕГН ********** против Решение № 152/26.05.2025г., постановено по гражданско дело № 387/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен искът на И. Д. И. срещу Т.

А. М. с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 09.10.2023г., с площ от 889кв.м. находящ се в гр. Провадия, м- ст Фазанария, при граници на имота имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и 2. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД18- 375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 09.10.2023г., с площ от 926кв.м. находящ се в гр. Провадия, м- ст Фазанария, при граници на имота имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** на основание давностно владение осъществявано в периода от 1975г. и към датата на подаване на исковата молба - 29.03.2024г., като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 145/26.09.2023г. на нотариус рег. № 225 на НК относно процесните имоти, на осн. чл.124 ГПК. Изложени са подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение.Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел, че имотите попадат в пар. 4 ЗСПЗЗ, доколкото този 1 извод се базира на непълна и непрецизна информация от Община Провадия, като са пренебрегнати останалите доказателства по делото. Оспорват се изводите на съда относно приложимия закон и висящността на процедурата по реституция по отношение на процесните имоти. Поддържа се, че с категоричност се доказва изложената от ищеца фактическа обстановка.

Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт.

Ответникът по жалбата Т. А. М. заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Сочи се, че правилно съдът е приел, че процесните имоти попадат в пар.4 ЗСПЗЗ. Навеждат се доводи относно мотивите на първоинстанционното решение – твърди се, че съдът не се е съобразил с постановените решения на ПК Провадия и на РС Провадия, с издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт, както и показанията на двама от разпитаните свидетели. Поддържа се, че в първоинстанционното производство не се доказва къде е ситуиран имотът на дядото на ищеца, защо той се е ситуирал на спорното място и кога се е установил. Оспорва се изводът, че липсата на помощен кадастрален план има за последица ограничаване на конститутивния ефект на решението на ПК, постановено преди 1999г., както и че Т. М. не е доказала местонахождението на възстановения си имот.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, 2 ал. 1 ГПК, предявен от И. Д. И. срещу Т. А. Мeмишева, за постановяване на съдебно решение, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД18-375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 09.10.2023г., с площ от 889кв.м. находящ се в гр. Провадия, м- ст Фазанария, при граници на имота имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и 2. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 09.10.2023г., с площ от 926кв.м. находящ се в гр.

Провадия, м- ст Фазанария, при граници на имота имоти с идентификатори:

***, ***, ***, *** на основание давностно владение осъществявано в периода от 1975г. и към датата на подаване на исковата молба- 29.03.2024г., като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 145/26.09.2023г. на нотариус рег. № 225 на НК относно процесните имоти. Според ищеца, въпреки че имотите били отразени в актуалния план като ниви, те винаги са се ползвали като лозе, което и сега се поддържало от него непрекъснато. Сочи, че не познава ответницата и тя никога не е посещавала имотите, нито е заявявала претенции пред него да е техен собственик, вкл. след като се е снабдила с документ за собственост за тях.

Ответникът Т. М. оспорва иска, като счита същия за недопустим, евентуално неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че процесният имот попадал в имот с площ от 10 декара, правото на собственост върху който е било признато с решение на ПК Провадия № 118/15.06.1999г.

Твърди, че имотът е бил във владение на родителите й К. и А.М. още от 1990г., а след това в нейно. Оспорва ищецът някога да е владял имота й. Същият е получил безсрочно ползването на имота от баща й, а след смъртта му е продължил да го държи за наследниците му- ответницата и нейната майка.

С постановеното по спора Решение № 152/26.05.2025г. по гражданско дело № 387/2024г. по описа на Районен съд - Варна, първостепенният съд е отхвърлил иска като неоснователен.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

На 20.01.1992г. К. М., като наследник на А.М., подала заявление за възстановяване на земеделски земи от 10 дка. в местност Ярък тепе - овощна 3 градина. С решение на ПК № 1/01.04.1993г. е било отказано признаване право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, което с решение от 27.12.1993г. на ПРС по гр.д.№ 1118/1993г. е било отменено и е признато право за възстановяване с план за земеразделяне върху 10 дка., местност Ярък тепе. Така, с решение на ПК- Провадия № 118/15.06.1999г. в полза на наследниците на А.М. е възстановено правото на собственост върху нива от 10 декара, местност Ерек тепе в съществуващи стари реални граници.

Видно от КНА № 145/26.09.2023г., ответницата е била призната за собственик на процесния имот по давностно владение.

Ищецът е представил НА за покупко - продажба от 1921г., по силата на който И. М. е придобил собствеността на имот от 3,8 дка. - лозе в местност Ярък тепе при съседи Т.А., Б.Т. и суха река. Представено е удостоверение за наследници на И. М. Давлов, от което се установява, че ищецът е негов внук.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната СТЕ. От него се установява, че първият план за територията, в която се ситуират имотите е Планът за земеразделяне обн. ДВ от 17.09.1999г.

По него територията попада в земи по пар. 4 ЗСПЗЗ, за които няма приет ПНИ, нито е процедиран такъв. КВС е интегрирана в КК и до момента на вписване на ответницата в КР, въз основа на КНА, вписването е, че имотите се стопанисват от общината. Имотът по НА от 1921г., според в.л., не може да се определи къде се ситуира, предвид липсата на действал план през годините.

На база комбинираната скица между едромащабната топографска карта от 1985г. и кадастралната карта, в.л. е извело извод, че на запад от процесната територия са налични условни знаци, сочещи на територия с лозя. На място сочи, че материализирани граници между двата имота няма, като такива няма и между имот 38 и 39, респ. 37 и 36. Огражденията са от бетонни колове с мрежа. За имота няма и действащи кадастрални планове, тъй като не попадал в строителните граници на гр. Провадия. Липсата на ПНИ, според в.л., обуславя невъзможност да се идентифицират ползвателите и старите собственици в територията и затова в.л. заключава и невъзможност да се установи дали имотът попада в границите на имота по реституционното решение № 118/15.06.1999г. Такъв извод сочи да е невъзможно да се изведе и от индивидуализацията по съдебното решение по гр.д. № 1118/1993г., предвид липса на експертно заключение към него. Подаденият до в.л. отговор от ДА 4

Архиви сочи липса на данни А.М. да е бил член кооператор на съществувалото ТКЗС Бойчо Желев Провадия, както и липса на данни за притежавани от него, респ. внесени в ТКЗС земеделски земи. На място в.л. е установило в имота да има трайни насаждения от лозя. В о.с.з в.л. уточнява, че няма карта на местностите, която да показва коя местност къде се намира, но на база получените данни, имотите попадат в м-ст Фазанарията, при невъзможност да се посочи категорично дали части от тази местност попадат в обхвата на м-ст Ярък тепе, посочена в реституционното решение.

Пред районния съд са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на св.И. И. се установява, че същият притежава имот в съседство на този на И.. Закупил го преди 35-40г. от М. и още тогава заварил И.. От около 8-10г. ходел вече рядко на мястото си, сега синът му го обработвал.

Описва имота на И. като лозе над декар, оградено от всички страни с мрежа и колчета. И. и синът му подновявали лозите няколко пъти. През всичките тези години само И. и синът му обработвали мястото и не му е известно някой да е имал претенции за него. Отрича лозето да е сято от АПК. Посочва, че когато е закупувал мястото си, узнал, че от неговото място нагоре били местата раздавани от АПК- то. Посочва, че не познава ответницата и не я е виждал там.

Свидетелят М.П. сочи, че се познава с ищеца от около 15г., след като закупил имот в съседство от И. Филев, за който предполага, че го е имал от АПК- то там. Разказва, че едно време АПК- то и В.М. раздавали места там.

Имало места, които АПК-то отнемало и раздавало други като компенсация. За процесните имоти сочи да не са били на АПК- то, защото били буренясали, но били раздавани по някакво постановление. Не знае конкретно дали е било така и с имота на И.. Не познава ответницата, не я е виждал. Имотът на И. описва като 1,5-2дка, граничещ с И., човек в инвалидна количка и празно място. Било сято с лозе, което само И. и семейството му обработвали. Оградено било от всички страни.

В показанията си св.Н.К. сочи, че познава ответницата, откакто се е родила, както и родителите й. Знае, че са имали овощна градина в местността „Фазанарията“, преди Ярък тепе с площ от около 10декара. До местността се стигало по път, който отивал към тухларницата. От едната страна имало сухо дере. Съседи били П.Т., И. Ч., сухо дере и овощна градина. Овощна градина 5 било, докато не я отнемат ТКЗС през около 1975г. Тогава изкоренили всичко, сяли се лозята и започнали да ги раздават на хората. Веднъж сочи до преди 56г. да е ходил и да не е виждал хора и огради, а след това сочи пред 2-3-4г. да е ходил да бере череши и да е видял непознати хора там.

Свидетелят К.П. твърди, че познава ответницата от дълги години и знае за земите на семейството й в м-ст Фазанарията, преди това с турско име.

Описва, че са 10 дка. и до там се стигало по пътя за Фабриката, и след като се подмине тя, се хващал пътя в ляво посока с. Венчан. От ляво имотът граничел с т.нар сухо дере или река, а от другата страна имало синорен път към лозята.

В миналото било оградено с камъни. Било овощна градина, но след като АПКто я взело всичко било изкоренено и сято с лозя. Имотът баща й го имал от своята майка. Първо по нейни предположения /защото по социалистическо време е нямало как да имаш частна собственост/ го е взело ТКЗС, а след като през 1975г. се създало АПК, то изместило ТКЗС. В града се говорело, че имотите, след като ги взело АПК, са били раздавани по някакво постановление. След като им взели имота, двете с Т. са ходили там и са виждали, че хора обработват част от земята. Последно като ходили през 202122г. вече имотите били оградени. През всичките тези години майката на Т., а и самата тя ходели по институциите да си търсят имотите и едва 2023г. се снабдила с документ за тях. В части от имота, които били раздадени на хора имало сято, но в другите части нямало нищо, били хавра.