Определение № 229 от 25.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

229

25.02.2020г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Симеон Михов

Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 412 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.

432 ал. 1 от КЗ от В.К.К., ЕГН **********, представлявана от Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК *********, чрез управителя адв. Ц.С.В.,*** в качеството и на управител, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ***, представлявано заедно от изпълнителните директори

Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. В.В. ***, с искане за осъждане на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от причинените ѝ телесни увреждания в резултат на настъпилото на 22.02.2019 г. произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на 15-дневния срок от представянето на всички документи на 24.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. На основание чл. 372 от ГПК, отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В законовия срок по делото са депозирани допълнителна искова молба и допълнителен отговор на искова молба. При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.

С определение

№ 1035 от 20.08.2019 г. по настоящото дело, ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски в производството.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска, следователно той е допустим.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищцата твърди, че на 22.02.2019 г., около 18:50 ч., в гр. Айтос, на ул. „Провадийско шосе“, Х. Ю. А. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 МХ, поради движение с несъобразена скорост и недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, не намалил скоростта си на движение, отнел предимството на правилно пресичащата на пешеходна пътека пешеходка В.К.К., при което реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, от което пешеходката пострадала. За горното бил съставен констативен протокол с пострадали лица №

237р-2031/ 22.02.19 г. на РУ-Айтос, на водача бил съставен АУАН сер.АА № 143330/ 22.02.2019 г. и било образувано ДП № 237-3М-66/ 2019 г. по описа на РУ на МВР - гр.Айтос. В резултат на произшествието, ищцата получила телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, охлузвания по главата, десния лакът и двете патели, фрактура в предно латерален аспект на тибиалното плато, фрактура в латерален аспект на латералния кондил на дясна бедрена кост, руптура на дорзална кръстна връзка и ставна капсула на дясното коляно. Получените травми са довели до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за период по-дълъг от 30 дни. След произшествието пострадалата била приета по спешност в „УМБАЛ – Бургас“ АД, където ѝ била поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и охлузвания по десен лакът и двете патели и била приета за лечение от 22.02.2019 г. до 25.02.2019г., след което била изписана за продължаване на лечението в домашни условия с указания да избягва физическо и психическо натоварване, да си почива и да продължи назначената терапия. Поради изпитваните силни болки в областта на дясното коляно, на 28.02.2019 г. ищцата била приета в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД за провеждане на нови образни изследвания и консултации с ортопед-травматолог, при които било установено, че е получила травматични увреждания, изразяващи се в импресионна фрактура в латерален аспект на латералния кондил на дясна бедрена кост, руптура на дорзална кръстна връзка и ставна капсула на дясното коляно.

Долният ѝ десен крайник бил обездвижен с шина за период от 25 дни, с указания да не стъпва върху него. Придвижването на ищцата било силно затруднено и наложило употребата на патерици. Проведена била и лечебна физкултура за възвръщане на нормалната функционалност и обем на движения на увредения крайник.

К. твърди, че инцидентът оказал силно негативен ефект върху нея, като в продължение на дълъг период от време търпяла силни болки и страдания от получените телесни увреждания и възстановителния процес, а изпитаният уплах и стрес не я напуснали, като оставили траен белег в съзнанието на младото момиче. След произшествието започнала да страда от безсъние и често се будела посред нощ от болки в дясното коляно и кошмари, свързани с произшествия. Поради силно ограничената си подвижност, ищцата имала нужда от чужда помощ за удовлетворяването на най-обикновени нужди. Изпитваното чувство на непълноценност и зависимост от околните, довели до появата на депресивни състояния. Невъзможността да се придвижва свободно довела и до ограничаване на взаимодействието на пострадалата със заобикалящия я свят - факт, който приемала изключително тежко предвид възрастта и обичайния си начин на живот. Инцидентът настъпил преди абитуриентския ѝ бал и това породило чувства на срам и нежелание да присъства на този така очакван от всеки тийнейджър момент.

Към момента на подаване на исковата молба са налице остатъчни последици от произшествието - болки при физическо натоварване, сгъване и при промяна във времето на увредения крайник, белег във видимата част на лицето в областта на дясната вежда, който напомнял за преживения на пътя ужас.

Сочи се, че отговорността на ответника произтича от наличието на сключена с ответното застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 MX по полица BG/02/118003416564, със срок на покритието 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г. Ищцата заявява, че на 02.04.2019 г. предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя, като приложила всички необходими документи. Въпреки това, ответното дружество с писмо изх.№ 3204/ 22.04.2019г. отказало да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не били ангажирани безспорни доказателства за вината на водача. Горното обуславяло правния ѝ интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред. Посочва банкова сметка. ***.

Представя доказателства.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който претенциите се оспорват по основание и размер. Ответникът признава наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че по повод настъпилото произшествие на 22.02.2019 г. между водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А9733MX, Х. Ю. А. и ищцата, последната е предявила застрахователна претенция, по която ответникът е образувал ликвидационна преписка.

Прави възражение за липса на деликт (виновно противоправно деяние в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда). Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил – Х. А.

Оспорва представения констативен протокол за ПТП № 237р-2031 от 22.02.2019 г. в частта относно „Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като изложеното в тази част не се основавало на преки и непосредствени впечатления на длъжностното лице. Сочи, че липсва влязла в сила акт, в който безспорно да е установена вината на водача. Оспорва се и механизма на настъпване на произшествието и причинно-следствената връзка с претендираните неимуществени вреди, техния интензитет и проявление. Твърди, че забавянето на оздравителния процес би могло да се дължи и на поведението на самата пострадала. В условията на евентуалност, твърди съпричиняване от страна на пострадалата поради неспазване на правилата за движение (чл. 113 и 114 от ЗДвП).

Оспорва размера на иска, като счита същия за недължим, респективно за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че уважаването на иска в посочения размер би надхвърлило присъщата му обезщетителна функция и бе се достигнало до наказателна такава.

Оспорва иска за лихви изцяло като неоснователен, предвид неговата акцесорност. Отделно от това счита, че ищцата не е представила всички необходими документи, предвид което в случай на уважаване на претенцията, лихва се дължи от датата на исковата молба. Представя доказателства. Претендира разноски по компенсация.

Ищцата е депозирала допълнителна искова молба в законовия срок, с която поддържа изцяло доказателствените си искания и твърдения. Оспорва доводите на ответната страна за липса на вина у водача и на причинно-следствена връзка. Счита, че същата се установява от представените констативен протокол и медицинска документация, като констативният протокол е официален документ. Счита за неоснователно и възражението за съпричиняване. Позовава се на чл. 119 ал. 5 от ЗДвП, като твърди се, че е пресичала на пешеходна пътека и не е нарушила правилата за движение. От друга страна, претендираният размер на обезщетението е изцяло съобразен с критериите за неговото определяне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представя доказателства.

С допълнителния отговор, ответникът поддържа изцяло възраженията си и доказателствените искания. Посочва, че констативният протокол в оспорената част не се основава на преки впечатления на длъжностното лице, поради което представлява изложение на разкази и впечатления на други лица, поради което не е доказателство за механизма на ПТП, скоростта и приноса на участниците, а изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза не е изследвала въпросите за съпричиняване, нито поведението на ищцата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.

Правна квалификация

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл.

432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

По доказателствената тежест

По делото не са налице признания на права.

Съдът, с оглед изразените от страните становища, счита за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача Х. Ю. А. по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 MX; че на 22.02.2019 г. е настъпило ПТП между управлявания от Х. Ю. А. лек автомобил и ищцата В.К.; както и че ищцата е отправила писмена застрахователна претенция.

Спорни по делото са: наличието на деликт; механизмът на настъпване на произшествието; наличието на вина у водача Димитров и причинно-следствената връзка за настъпване на вредоносния резултат; наличието на съпричиняване и неговата степен; търпените от ищцата неимуществени вреди, респективно размерът на дължимото обезщетение и лихва за забава.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.