Решение № 167 от 15.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800501124 по описа за 2025 година

С решение № 306 от 29.09.2025 год. по гр. дело № 2081/2024 год. Ботевградският районен съд е осъдил „КАРГОЛОГ“ ООД, гр. Ботевград да заплати на Р. А. С. от гр. Т. сумата 20 278,16 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор № 63/04.01.2022 год. за периода 04.01.2022 год. – 30.09.2024 год., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 22 440 лева, по предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и е присъдил разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба на дружеството и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно трудов договор № 63/04.01.2022 г. ищецът Р. А. С. е бил назначен при ответника на длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 660,00 лв., платимо до 20-то число на 1 следващия месец и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,06 % за всяка година. Съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период от 04.01.2022 г. до 30.09.2024 г. трудовото правоотношение с ищеца не е прекратено. Със заявление от 07.10.2024 г. ищецът е уведомил работодателя, че считано от същата дата прекратява едностранно трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено на база справка в счетоводството на ответника, приложените към заключението платежни нареждания, касаещи ищеца Р. А. С., както и фишове (неподписани и без дата) за работна заплата за процесния период, със заповед № 3/15.01.2020 г. на управителя на ответното дружество дневните пари за командировка на международните шофьори в дружеството се изплащат до двойния размер, съобразно чл. 17, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004 г., приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. В заключението се сочи, че приетата с тази заповед сума за дневни пари е 71 евро на ден. Според вещото лице, дължимите трудови възнаграждения (основно + допълнително) за процесния период 04.01.2022 г. – 30.09.2024 г. възлизат на 20 278,16 лв. Възнагражденията са посочени в табличен вид помесечно за целия процесен период, като са изчислени на база съответния за годината размер на минималната работна заплата. Сумите, дължими на ищеца като командировъчни за същия период, възлизат на 84 151,54 лв. според експертния извод. В заключението по ССчЕ е отразено, че общо преведените суми от работодателя ответник на ищеца възлизат на 105 200,00 лв. Вещото лице приема, че към дължимите командировъчни за съответния месец по банков път е изплащано и трудовото възнаграждение за съответния месец. Според вещото лице са налице надплатени суми над размера на дължимите командировки, които покриват дължимите заплати, т.е. по банков път са извършени плащания, които надхвърлят като размер дължимите командировъчни пари. Въпросът дали надплатеното представлява плащане именно на трудови възнаграждения, е спорен и следва да се прецени от настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде основателен искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ е необходимо да са изпълнени следните предпоставки:

1) трудов договор, сключен между страните; 2) изпълнение на задълженията по трудовия договор от работника или служителя и 3) неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, че страните са били в трудово правоотношение през процесния период, което е прекратено на 07.10.2024 год. със заявление на ищеца за едностранно прекратяване на 2 трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Поради това следва да се приеме, че през периода 04.01.2022 год. – 30.09.2024 год. ищецът е изпълнявал задълженията си по сключения договор, при липса на твърдения и доказателства за обратното. При доказаност на основанието на предявения иск, т.е. на юридическия факт, от който произтича задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение, в тежест на последния е да ангажира доказателства за надлежно изпълнение на това задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника /платежно нареждане/ – ако по писмено искане на работника възнаграждението се изплаща по банков път. В случая самият ответник и работодател е признал в открито съдебно заседание, че ведомост за заплати е водена, но ненадлежно, същата се съхранявала по начин, че до нея има неограничен достъп, като ищецът не е полагал подписа си във ведомостта при получаване на трудовото си възнаграждение. Във връзка с изрично оспорване от страна на ищеца на автентичността на подписите във ведомостта, ответникът е уточнил, че няма да се ползва от ведомостта за заплати като доказателство и не твърди заплатите да са изплащани в брой по ведомост, а същите твърди, че са превеждани по банков път на работниците в дружеството.

Представените фишове за заплати също не доказват посочените като платени в тях суми да представляват дължимо трудово възнаграждение през процесния период, тъй като същите не са подписани от ищеца. Приложените преводни нареждания сочат основание за плащане, различно от трудово възнаграждение, а именно – „командировъчни“ средства. В съдебната практика се приема, че само когато в нареждането за банков превод или разписката не е посочено основанието за плащане и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане (т.е. съществуването на повече негови вземания) и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 от ЗЗД /решение № 746 от 05.01.2011 год. по гр.д. № 727/2009 год. на ВКС на РБ IV г.о.; решение № 89 от 29.03.2013 год. по гр.д. № 558/2012 год. на ВКС на РБ, IV г.о и др./. Тази хипотеза в случая не е налице. В представените по делото преводни нареждания за заплащане в полза на ищеца на суми по банков път е посочено изрично основанието за плащане, а именно - „командировъчни“, т.е. налице е основание за извършване на плащанията, което е различно от „трудово възнаграждение“. По делото не се установи надплатените суми за „командировъчни“ с приложените по делото преводни нареждания да представляват плащане именно на трудово възнаграждение за процесния период.

Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ урежда писмената форма за доказване изпълнението на задължението на работодателя, като същата не ограничава допустимите доказателствени средства за установяване факта на плащане на трудовото възнаграждение единствено по ведомост или платежно нареждане. Тези документи, ако са съставени, биха съставлявали 3 пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се установи и с други доказателства, включително и косвени – случаен документ, съдебно и извънсъдебно признание, веществени доказателства, заключения на вещи лица, както и със свидетелски показания, когато са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 ГПК /виж чл. 164, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК/, стига те да водят до единствено възможен извод – в този смисъл Решение № 258 от 03.11.2017 г. на ВКС по гр. дело № 1007/2017 г., IV г. о., Решение № 165 от 6.12.2018 г. на ВКС по гр. дело № 181/2018 г., III г. о., Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2525/2018 г., IV г.о. и др. В случая ангажираните по делото доказателства не водят до такъв несъмнен извод, като по делото не е установено по безспорен начин преведените в полза на ищеца суми през процесния период да представляват именно трудови възнаграждения. Въз основа на обсъдените от ответника косвени доказателства /редовно водено счетоводство на ответника, плащане на осигурителни вноски в полза на ищеца, признание от страна на ищеца на факта, че е получавал парични суми от ответника, като същите според твърденията на ищеца са били командировъчни пари, но по делото липсвали доказателства за дължими на ищеца командировъчни пари в посочения размер – сумите, преведени с приложените платежни нареждания надвишавали установените със заповед на работодателя командировки, които били в максималния законов размер по чл. 17, ал. 1, пр. последно и чл. 31, ал. 6, пр. последно от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина/, не може да се направи извод, че трудовото възнаграждение е било плащано. Самото осчетоводяване на начислените трудови възнаграждения не може самостоятелно да бъде доказателство, удостоверяващо получаването от работника на полагащото му се трудово възнаграждение /виж и чл. 182 ГПК/. Тези косвени доказателства и в съвкупността си не могат да обосноват такъв извод. Фактът на плащане на трудовото възнаграждение следва да бъде доказан при условията на пълно главно доказване, каквото в случая не е проведено успешно според настоящия състав.

Недопустимо е да се извърши и „компенсация“ с надплатени на ищеца суми, тъй като възражение за прихващане с надплатени командировъчни средства е направено своевременно в отговора на исковата молба, но е оттеглено в проведеното на 27.02.2025 год. открито съдебно заседание, когато пълномощникът на ответника адв. И. изрично е заявил, че поддържа отговора на исковата молба, с изключение на възражението за прихващане. Ако работодателят е изплатил командировъчни суми, които не са били дължими, той може да търси връщането им по друг ред.

С оглед всичко гореизложено решението следва да бъде потвърдено.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 1533,87 евро, представляваща направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 306 от 29.09.2025 год. по гр. дело № 2081/2024 год. на РС-Ботевград в ЧАСТТА, с която „КАРГОЛОГ“ ООД, гр. Ботевград е осъдено да заплати на Р. А. С. от гр. Т. сумата 20 278,16 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор № 63/04.01.2022 год. за периода 04.01.2022 год. – 30.09.2024 год., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 год. до окончателното изплащане, по предявените искове от Р. А. С. срещу „КАРГОЛОГ“ ООД, гр. Ботевград с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 477,48 лева разноски.

ОСЪЖДА „КАРГОЛОГ“ ООД, гр. Ботевград да заплати на Р. А. С. ЕГН ********** сумата 1533,87 евро, представляваща направените във въззивното производство разноски.