Решение № 10877 от 08.10.2025, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1414/2024
- Вид
- Решение № 10877
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Ивелина Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 65, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 108, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 14, ал. 3, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 14, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл.190 · Закон за устройство на територията
- чл. 190, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 190, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 190, ал. 3, изр. второ · Закон за устройство на територията
- чл. 190, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 190 и 191 · Закон за устройство на територията
- чл. 192 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл. 81, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 1, ал. 3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 10877
Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ИВЕЛИНА ДИМОВА
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ДИМОВА административно дело № 20247050701414 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на С. Т. Ч., [ЕГН], от [населено място], чрез процесуален представител адв. Х. К. Г. - Джавгова, против Заповед № 1848/ 30.05.2024 г. на зам. – кмет на Община Варна, с която на Б. З. Б. е разрешено прокарване на временен път, преминаващ през следните поземлени имоти: [ПИ], собственост на Т. С. Т. и К. С. Т., общо засегната площ – 83 кв. м.; [ПИ], собственост на Н. Т. Д. и С. В. Г., общо засегната площ – 44 кв.м.; [ПИ], собственост на В. С. Г. и Н. С. Г., общо засегната площ – 49 кв.м.; [ПИ], собственост на А. П. Т. и А. Б. Н., общо засегната площ – 39 кв.м.; [ПИ], собственост на К. Н. И. и С. Н. И., общо засегната площ – 44 кв.м.; [ПИ], с неустановен собственик, общо засегната площ – 28 кв.м.; [ПИ], собственост на В. Н. В. и В. Г. Н., общо засегната площ – 23 кв.м.; [ПИ], собственост на Н. В. Д., общо засегната площ – 76 кв.м.; [ПИ], собственост на С. Т. Ч., общо засегната площ – 28 кв.м., след което пътя продължава през [ПИ], собственост на Община Варна, който временен път е обозначен със зелени линии на скица № 203/ 08.04.2024 г., неразделна част от заповедта.
Жалбоподателят оспорва заповедта, като незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при липса на мотиви. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК, като не става ясно дали оспореният акт е издаден при условията на заместване на кмета на община Варна или заместник-кмета Д. И. действа при условията на делегация, съгласно посочена заповед № 4435/20.12.2023г. Оспорва легитимността на комисията, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. за определяне на трасе за достъп до имоти в дирекция „АГУП“, към момента на взимане на решение по Протокол № 6/12.10.2023г. Твърди, че посочените правни основания в заповедта визират различни хипотези за прокарването на временния път, като е недопустимо да се посочват едновременно, т.к. всяко от тях има различно основание за прилагане. Счита, че заповедта е издадена в противоречие на разпоредбата на чл. 190, ал. 3, изр. второ от ЗУТ. Оспорва становището на комисията, че определеното трасе е най-икономично, изгодно и лесно за изпълнение. Твърди, че описаният път в процесната заповед през [ПИ] и 5810 в действителност не съществува, на място е изградена пътека, която не е повече от два метра и през нея не може да преминава едрогабаритна техника. Жалбоподателят счита, че е налице разминаване между текстовата и графичната част на процесната заповед-в графичната част е отбелязано, че от [имот номер] ще бъдат отнети 27 кв.м., а от [имот номер] – 24 кв.м., но тези данни не съвпадат с текстовата част, а [имот номер] изобщо не е упоменат в заповедта. Твърди, че засегната част от имотите не е отчетено правилно, а реално измерено на място отнемането ще е повече от предвиденото. Сочи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с един от основните принципи в административното право – този за съразмерност, закрепен законодателно в чл.6 от АПК. Посочването на няколко възможности в заповедта не позволява да се разбере от жалбоподателя коя е избрана от органа, а това прави акта немотивиран и неразбираем и следователно незаконосъобразен поради липса на яснота на волята на органа. В жалбата са изложени допълнителни конкретни възражения за несъобразяване със съществуващите в трасето на временния път трайни насаждения и съоръжения – в [ПИ] - 1 бр. праскова, 1 бр. ябълка, 1 бр. череша, декоративни дървета – туи, 20 бр. елхи, система за капково напояване – маркучи над 85 м. и електронен програматор, електрически градински лампи по подпорната стена около къщата. В [ПИ] – 6 бр. бетонни колчета, 7 м. телена мрежа, 8 бр. дървета - дрян, ябълка, касис, 5 бр. иглолистни растения, 10 лози.
Ответникът – зам. кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че временният път отговаря на изискванията на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, следва изцяло предвидената регулация по ПУП на [жк], както и че е осигурена възможност на всички собственици на засегнати имоти да участват в административното и в съдебното производство. Моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна.
Заинтересованите страни А. Б. Н., А. П. Т. и Л. Д. И. изразяват съгласие с прокарването на временния път, поради силно затруднения достъп и до техния собствен имот. Отправят искане за изменение на заповедта, поради липсата на предвидено отчуждаване на частта от имота или определяне на пазарен наем за ползването .
Заинтересованите страни К. Н. И. и С. Н. И., чрез адв. Х. К. Г.-Д., излагат становище за основателност на жалбата, молят за уважаването и за отмяна на оспорената заповед.
Заинтересованите страни Б. З. Б., В. Н. В., В. Г. Н., Н. В. Д., Т. С. Т., К. С. Т., С. В. Г., Н. С. Г., Т. Н. Д., С. В. С. не изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните в производството релевантни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. Т. Ч. се легитимира като собственик на имоти: 1. ПИ с [идентификатор], съгласно Съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 07.06.1979 г. по гр. д. № 1484/1979 г. на ВРС; 2. ПИ с [идентификатор] /сега с [идентификатор]/, съгласно [НА], том 53, дело № 11243, вх.рег. № 20502/31.08.2015 г. /л. 20 -21 от адм. преписка/ и Решение 4006/09.10.2018 г. по гр. дело № 14734/2017 г. по описа на ВРС /л. 30-33 от адм. преписка/.
Заинтересованата страна Т. Н. Д. се легитимира като собственик на ид. част от имот с [идентификатор], съгласно, [НА], том LХI, дело № 14569/2014 г., вх.рег. № 24127/31.08.2024г. /л. 69 от делото/.
Заинтересованата страни А. П. Т. и А. Б. Н. се легитимират като съсобственици на имот с [идентификатор], съгласно, [НА], том 18, дело № 2037/2005 г., вх.рег. № 2811/16.02.2005г. /л. 134 от адм. преписка/. Заинтересованата страна Л. Д. И. се легитимира като съсобственик на имот с [идентификатор], съгласно, [НА], том 27, дело № 8204/1995 г. /л. 127 от адм. преписка/.
Заинтересованите страни К. Н. И. и С. Н. И. се легитимират като собственици на имот с [идентификатор], съгласно Договор за доброволна делба акт № 1265, том 9, вх. рег. 18367/22.07.2005 г. и Удостоверение за наследници изх. № АУ109436ОД/04.11.2022г.
Заинтересованата страна Б. З. Б. е вписана в кадастралния регистър като собственик на [ПИ]. Заинтересованите страни Т. С. Т. и К. С. Т. са собственици на [ПИ], В. Н. В. и В. Г. Н. са собственици на [ПИ], Н. В. Д. е собственик на [ПИ], Н. С. Г., С. В. С. и С. В. Г. са съсобственици на [ПИ]. Страните не спорят за наличието на процесуална легитимация и правен интерес на заинтересованите страни в производството.
Имот с [идентификатор], съгласно вписването в кадастралния регистър, е с неустановен собственик.
Началото на административното производство е постановено с подадено от Б. З. Б. заявление рег. № АУ090027ВН от 11.09.2019г. до кмета на Община Варна за прокарване на временен път до собствения [ПИ].
През 2020 г. Кмета на Община Варна издава Заповед № 0727/21.02.2020 г., с която е разрешено на Б. З. Б. – собственик на [ПИ] по КК на [населено място], [жк], прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като се продължи отвореният на място временен път по Заповед № 3791/07.11.2017 г. и се премине през поземлени имоти ***, *** и ***. Заповедта е обжалвана и с Решение № 28/07.01.2021 г. по адм. дело № 1078/2020 г. по описа на Административен съд-Варна е отменена Заповед № 0727/21.02.2020 г. на кмета на Община Варна. Съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на акта, т.к. не е съобразен с нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, като при определяне на трасето за прокарване на временен път, Община Варна е следвало преди всичко да се основава на трасето на [улица]ПУР през О. 2474, 2475 и 2476, съгласно решенията на Общински съвет – Варна от 2012 г. и да се съобрази наличието на заварените сгради и постройки, както и на дълготрайните декоративни дървета, а така също и на съществуващата в [имот номер] септична яма.
След връщането на преписката за ново произнасяне по заявление рег. № АУ090027ВН от 11.09.2019г. е издадена Заповед № 3569/08.11.2021г. на зам. - кмета на Община Варна, с която на Б. З. Б. е разрешено да прокара временен път с ширина 3 метра до имот с [идентификатор] по КК на [населено място], като се премине през имоти: ПИ с [идентификатор], с общо засегната площ от 135 кв.м.; ПИ с [идентификатор], с общо засегната площ от 81 кв.м.; и ПИ с [идентификатор], с общо засегната площ от 111 кв.м.
По жалби на собствениците на имоти с [идентификатор] и *** е образувано административно дело № 2639/2021 г. по описа на Административен съд-Варна. С Решение № 2699/14.03.2023 г. по адм. дело № 9751/2022 г. на Върховен административен съд на Република България е отменено Решение № 1061 от 29.07.2022 г. по адм. д. № 2639/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което жалбите са отхвърлени и е отменена Заповед № 3569/08.11.2021 г. на заместник-кмета на община Варна. Съдът излага мотиви, че одобреният със заповедта вариант за временен път не е икономичен, тъй като трасето преминава през частни имоти, в непосредствена близост до жилищни сгради, с което създава риск същите да бъдат засегнати при преминаване на товарни автомобили и причинява неудобства на живущите. Освен това трасето засяга плътна ограда и препятства изграждането на черпателна яма в [ПИ] съгласно одобрения проект, което ще доведе до оскъпяване на съоръжението. В противоречие с чл. 190, ал. 3 ЗУТ не са обсъдени възможностите за достъп до [рег. номер] проектираните съгласно влезлия в сила ПУП-ПУР улици. Изискването временните пътища да следват новите улици по одобрения ПУП не е императивно, но в случая варианти за достъп по проектираните улици изобщо не са изследвани, въпреки че ПУП- ПУР е одобрен през 2012 г. и би следвало да е съобразен с чл. 108, ал. 5 ЗУТ.
С писмо изх. № 1148/24.03.2023 г. преписката по заявлението на Б. З. Б. е изпратена на зам.-кмета на Община Варна за произнасяне, съобразно задължителните указания на ВАС на РБ.
Заявлението на Б. З. Б. е разгледано на заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и на прокарване на временен път при Община Варна, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна /Комисията/. От представения протокол се установява, че Комисията с решение по т. 4-16 от Протокол № 4 от 29.06.2023 г. е взела решение за откриване на процедура по чл.190 ЗУТ за прокарване на временен път с ширина 3,50м. до [ПИ] по КК на [населено място], [жк], като път [рег. номер] продължи и се премине през [ПИ], 3855, 3924, 2065, 2066, 5810 и 5811. При това трасе се засягат 149 [жк], 14 [жк], 28 [жк], 26 [жк], 87 кв.м от [ПИ] и 17 кв.м от [ПИ].
С писмо рег.№ АУ090027ВН_028/24.07.2023г. /л. 139 от адм. преписка/ С. Т. Ч. /собственик на [ПИ]/, Л. Д. И., А. Б. Н. / собственици па [ПИ]/, В. Н. В., В. Г. Н. /собственици на [ПИ]/ и Н. В. Д. /собственик на [ПИ]/ са уведомени за взетото от Комисията решение.
На 02.08.2023 г. от А. Н. е депозирано Възражение № АУ090027ВН_030ВН /л. 135 от адм. преписка/, че избрания от комисията вариант не е най-икономичния, временният път не следва проектираните с одобрения ПУП-ПУР улици, като в частта от о.т. 2480 до о.т. 2477 е изместен и разположен изцяло в собствения му поземлен имот, с което правата му се засегнат в по-голяма степен от необходимото. Възражения с аналогично съдържание са подадени от другите двама съсобственици на [ПИ] А. П. Т. и Л. Д. И..
С писмо рег.№ АУ090027ВН_034/08.08.2023г. /л. 166 от адм. преписка/ за взетото от Комисията решение са уведомени К. Н. И. и С. Н. И..