Решение № 86 от 28.11.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Балчик, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20253210200211 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ****, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от А. П., против Наказателно постановление № Р**** г. на ****, с което на основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето на въззивното дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя с твърдения, че представителят на въззивното дружество не бил редовно призован за актосъставянето и не му били връчени събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Наред с това се сочи, че не е изпълнен фактическият състав на нарушението, за което е съставено НП. Поради изложените съображения се отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на заявените основания.

Пледира за отмяна на издаденото НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде намален размерът на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. В писмени бележки акцентира, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и чл. 43, ал. 5 от 1

ЗАНН. Оспорва извършването на соченото в НП нарушение. Твърди, че към датата на проверката къща за гости „****“ не е функционирал като обект с обществено предназначение.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юриск. Н. Г., която оспорва жалбата и сочи, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В **** постъпили писма с вх. **** от областен управител на обл. Добрич за оказване съдействие по жалби с вх. **** г., за неспазване на обществения ред и наднормени шумови нива от дейността на обекти на ****, находящи се в ****

По повод постъпилите сигнали на **** г. била извършена проверка от служители на ****, сред които свид. С. Т. Б., С. И. Т. и М. Х. Х., съвместно с представители на ****, на посочения обект, в хода на която било установено, че на адреса функционират места за настаняване, в които има настанени гости. При извършена проверка в Националния туристически регистър на местата за настаняване било констатирано, че на адрес **** с валидна категоризация са вписани места за настаняване - къща за гости „****“ с експлоатираща фирма ****. След извършена справка в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от **** и Автоматизирана информационна система **** било установено, че къща за гости „****“ с адрес: **** функционираща като обект с обществено предназначение - места за настаняване, не е вписана в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от **** и не е подадено уведомление от експлоатиращата фирма **** за откриване на обект с обществено предназначение.

При така направената констатация АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

По куриерска фирма „****“ са изпратени предписания и покана за съставяне на АУАН до адреса на управление на фирмата и до адреса по местоживеене на управителя, но не са получени. Освен това на **** предписанията са изпратени и чрез ****. все още са неотворени, респ. невръчени. След като управителят на въззивното дружество не се е явил на изпратените покани, с оглед изчерпване на възможностите за призоваване, на **** г. свид. С. Б., в присъствието на свид. С. И. Т. и М. Х. Х., съставила АУАН в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

По повод поискано съдействие от ОД на МВР Добрич за връчване на съставения АУАН, с писмо от **** г. началникът на ****, че адресът в ****, е посещаван многократно от служители на ****, но управителят на **** – А. К. П. не е установен нито там, нито на домашния му адрес. В писмото е посочено е, че **** г. е проведен разговор по телефона с А.

2

П., който заявява, че е запознат с материалите от ****, но категорично отказва да се яви и да ги получи. Разговаряно било и с адв. В. К., който също отказвал да получи материалите.

Видно от писмо рег. № ****, издадено от Началника на Първо РУ към ****, адресирано до Директора на ****, на ****. лицето А. П. е запознато със съставянето на АУАН и категорично отказва да го подпише.

На **** Директорът на ****, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето наложил на **** „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят С. Т. Б., свидетелите по акта С. И. Т. и М. Х. Х., Х. В. Н., Й. Т. Й., както и водения от жалбоподателя свидетел – К. П.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което дава основания на съда да кредитира показанията им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Законът за административните нарушения и наказания установява императивни изисквания към съдържанието както на АУАН, така и на НП, чието неспазване води до незаконосъобразност на актовете. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, АУАН задължително трябва да съдържа описание на нарушението, включващо мястото, където е извършено. Това изискване се отнася и за Наказателното постановление, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Целта на тези реквизити е да индивидуализират точно административното нарушение.

3

Прецизното посочване на мястото, датата и времето е от съществено значение за правото на защита, тъй като позволява на наказаното лице да разбере конкретното обвинение срещу него, да събере доказателства и да организира защитата си. Когато предметът на нарушението е свързан с експлоатацията на обекти с обществено предназначение, чиято регистрация е строго обвързана с физическия им адрес, всяка неточност в адреса може да компрометира легитимността на санкцията.

В конкретния случай в АУАН е посочено, че нарушението липса на регистрация на къща за гости „****“ е установено на адрес: ****, а с НП се налага имуществена санкция за същото нарушение, но се посочва адрес на обекта: ****. Така административнонаказващият орган е излязъл извън рамките на установените в АУАН факти, като е променил ключов индивидуализиращ признак.

Установи се по делото, че въззивното дружество **** стапонисва множество сходни туристически обекти в непосредствена териториална близост, като **** ги разграничава в своите официални документи (предписание № ****.) по следния начин: къща за гости „****“ на **** и четири апартаменти за гости **** Следователно **** признава обектите на адреси **** за отделни обекти с обществено предназначение, изискващи отделно уведомяване по чл. 36 ЗЗ. В този контекст, грешката в адреса в НП не може да бъде квалифицирана като техническа неточност.

Доколкото нарушението е „неподаване на уведомление за откриване на ООП“, което е пряко свързано с конкретния адрес на обекта, несъответствието между адрес: **** (посочен НП) и адрес: **** (посочен в АУАН) лишава наказаното лице от възможността недвусмислено да идентифицира конкретното деяние, за което е санкционирано.

Противоречието в индивидуализацията на обекта представлява абсолютна неяснота във фактическия състав на нарушението (кой от многобройните сходни обекти, експлоатирани от дружеството, е предмет на санкцията), което пряко ограничава правото на защита на наказаното лице.

По изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че свид. Б. признава в съдебно заседание, че инспекторите са приели обектите „под общ знаменател“ и не са успели да ги разграничат или да установят категорично, че конкретно къща за гости „****“ е функционирала с гости на датата на проверката. Отказът на достъп от гостенката, в комбинация с показанията на свид. К. П., според които на **** г. в къща за гости „****“ не е имало туристи, създава разумно съмнение относно изпълнението на фактическия състав за конкретния обект по НП.

По разноските:

На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4

500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р**** г. на ****, с което на ****, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от А. П., за нарушение по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лв., на основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Добрич, да заплати на ****, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от А. П., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Балчик, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: