Определение № 63 от 08.06.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Шумен, 08.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20213600900091 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящото производство е завършило с постановяване на Решение №5 от 20.02.2023 г. С него ответникът ЗК «Лев инс» АД, ЕИК 121130788, гр. София е бил осъден да заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Н. С. С., ЕГН **********, които неимуществени вреди са вследствие на ПТП, причинено от застрахован по застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите» при ответника автомобил.

Предвид отправеното до съда искане от страна на процесуален представител на ищцата, съдът е осъдил ответника да заплати на процесуалният представител на ищцата – адв. Н. Н.

Д. и сумата от 8650 лв., представляващи дължимите суми за адовокатско възнаграждение на претендиралия ги адвокат.

След постановяване на решението, с молба вх. №1386/16.03.2023 г. от страна на ищцата чрез адв. Н. Д. е поискано изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК само чрез изменение на присъдената сума за адвокатско възнаграждение, като е посочено, че съдът не е присъдил следващата се сума за ДДС върху определената от него сума за адвокатско възнаграждение. Тъй като съдът е определил възнаграждение в размер на 8650 лв. намира, че следващата се сума за ДДС е 1730 лв. или общо съдът е следвало да присъди сумата от 10 380 лв., представляваща адвокатското възнаграждение с ДДС, а не само 8650 лв.

За подадената молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК ответникът - ЗК «Лев инс» АД, ЕИК 121130788, гр. София е бил уведомен със съобщение получено от упълномощен адвокат на 07.04.2023 г. Не е подаден отговор на молбата от ответника.

Молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК е подадена в законовия срок, който е и срока за обжалване на решението – чл.248, ал.1 от ГПК. Съобщението за решението е връчено на представителна ищцата на 01.03.2023 г. Молбата по чл.248 от ГПК и въззивната жалба са изпратени по куриер на 15.03.2023 г. и са получени в ОС – Шумен на 16.03.2023 г.

Предвид това молбата е допустима.

1

Разгледана по същество същата се явява основателна, по следните съобраЖ.я.

От фактическа страна се констатира, че с подаване на ИМ от страна на ищцата е представено копие на пълномощно от 14.12.2020 г., с което адвокат Д. и адвокат Т. са упълномощени с широк кръг от представителни права, включително и с право да представляват ищцата пред съд (л.10 от делото, а и л.104). Впоследствие – в съдебно заседание на 13.04.2023 г. е представено типово пълномощно, в което е посочено, че ищцата упълномощава да я представляват пред съд адвокат Д. и адв. С., както и е посочено, че няма заплатено възнаграждение, а такова ще се следва по смисъла на чл.38, ал.2 от ЗАдв. С молба с вх. №4572/10.10.2022 г. (л.300 от делото) адв. Д. е посочил, че желае да бъде осъден ответника да бъде присъдено в полза на адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение, съобразно чл.38, ал.2 от ЗАдв. Към посочената молба е представен списък за разноски съдържащ само това искане и позоваващ се на нормата на §2а от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това към молбата е представено и копие от Удостоверение за регистрация по ЗДДС на името на адвокат Н.Н.Д.. от 04.02.2013 г.

Предвид приетото от фактическа страна съдът съобрази, че нормата на §2а от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения гласи: « За нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.»

Предвид това при направено искане и доказателства установяващи регистрация по ЗДДС съдът неправилно не е присъдил следващата се като ДДС сума върху възнаграждението определено съобразно нормата на чл.28, ал.2 от ЗАдв. и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В тази насока е налице и практике на касационната инстанция в подобен смисъл: определение №98/08.03.2022 г. по ч.т.д. №1544/2021 г. на ІІ ТО на ВКС « При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС.»

С оглед на горното следва да бъде изменено решение №5 от 20.02.2023 г., постановено в настоящото производство в частта му за присъдените в полза на адвокат Н. Д. разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо присъдените 8650 лв. следва да бъдат присъдена сумата от 10 380 лв.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 от ГПК Решение №5 от 20.02.2023 г. по настоящото т.д. №91/2021 г. по описа на ШОС, в частта, с която е осъдено ЗК «Лев инс» АД, ЕИК 121130788, гр. София да заплати на адвокат Н.Н.Д.. разноски за адвокатско възнаграждение, определени съобразно правилата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като присъдената сума, дължима от ответника ЗК «Лев инс» АД на адвокат Н.Н.Д.., представляваща суми за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от обективно съедините искове, в размер на 8 650 лв. (осем хиляди шестстотин и петдесет) лева, която да бъде заменена от сумата в размер на 10 380 (десет хиляди триста и осемдесет) лева, представляваща сума за адвокатско възнаграждение, ведно с начислен ДДС.

Настоящото определение да се счита за неразделна част от Решение №5 от 20.02.2023 г. по настоящото т.д. №91/2021 г. по описа на ШОС.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3