Решение № 60 от 19.07.2022, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Административно наказателно дело 168/2022
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 19.07.2022
- Състав
- Борислав Методиев Методиев
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.194, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Козлодуй, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Административно наказателно дело № 20221440200168 по описа за 2022 година Производство e по чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по повод жалба на Х. Р. Й. с ЕГН:********** от гр.
Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца срещу Заповед за задържане на лице № 288зз-131/28.04.2022г., издадена от П. Д. П. – „МР-Издирване“ при РУКозлодуй.
Жалбоподателят оспорва заповедта за задържане, като счита, че същата е незаконосъобразна, тъй като липсват мотиви, които да обуславят необходимостта от задържането му, не е описан състав на престъпление, в което е обвинен, които обстоятелства да налагат подобна процесуална принуда срещу него. Счита се, че посоченото в заповедта, че се извършва проверка за съпричастността му не налага задържането му за срок от 24 часа.
Излагат се доводи, че задържането му е било свързано, единствено с това да бъде принуден да признае извършването на престъпления, в които не е участвал и да стане информатор на полицията.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и моли издадената спрямо него заповед за задържане да бъде отменена.
Ответната страна не се явява, не изпраща представител, не сочи доказателства. В изразено становище, моли съда да постанови решение, с 1 което да отхвърли жалбата като неоснователна. Твърди се, че оспорваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и без да са допуснати процесуални нарушения при издаването й. Сочи се, че са спазени и зачетени всички права на задържания.
Излагат се доводи, че основанието за задържането на Й. е установяване на неговата съпричастност към извършено престъпление от общ характер, подкрепено от факта, че същият е криминално проявен и осъждан. Именно получаването на данни от полицейския орган, че деянието е извършено от членове на семейството на Х. Й. е обусловило привеждането му в РУКозлодуй, с цел разкриване на обективната истина по случая, а също и поради факта, че е ограничено правото му на свободно придвижване за времето от 16:00 ч. на 28.04.2022г. до 14:45 ч. на 29.04.2022г. е издадена оспорваната заповед.
Жалбата е с правно основание чл.145, ал.1 от АПК, подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2022г., полицейският служител П. Д. П. – „МР – Издирване“ в РУ-Козлодуй, заедно с друг свой колега установяват в гр. Козлодуй жалбоподателят Х. Р. Й.. Казват му, че имат информация, че е участвал в кражба на вещи. Поради това двамата полицаи придружават Й. до дома му, където извършват проверка за наличие на инкриминирани вещи, сред които и платформа. Впоследствие жалбоподателят е откаран за преглед във ФСМПКозлодуй и приведен в РУ-Козлодуй, където е задържан за срок от 24 часа. В РУ-Козлодуй от полицейския служител П. П. е снето обяснение от Х. Й., в което последният е обяснил, че не знае нищо за извършена кражба от техникума в гр. Козлодуй, както и че в двора на дома му никога не е имало ремарке тип платформа.
За задържането на лицето е издадена от П. Д. П. оспорваната Заповед за 2 задържане на лице № 288зз-131/28.04.2022г..
Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка, съдържаща Заповед за задържане на лице № 288зз-131/28.04.2022г.; Протокол за обиск на лице от 28.04.2022г.;
Декларация от 28.04.2022г.; Фиш за спешна медицинска помощ; Обяснение от Х. Р. Й.; Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице; Справка за установен извършител на престъпление; Справка за регистрация в централния полицейски регистър на лице.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед в съответствие с чл.168, ал.1 от АПК на основанията, посочени в чл.146 от АПК, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Компетентността произтича от същата норма, според която „Полицейските органи могат да задържат лице“, като в т.1-т.7 са посочени изчерпателно случаите, в които това е допустимо. И тъй като по делото не се спори между страните, че издалият заповедта – П. Д. П. е полицейски орган, то съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган – „МР-Издирване“ при РУ-Козлодуй.
На следващо място е спазена, изискуемата от чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР писмена форма на заповедта за задържане, като същата има и изискуемото от посочената норма съдържание.
Също така съдът не установи и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът обаче, счита, че е налице нарушение на чл.146, т.4 и т.5 от АПК, което прави оспорваната Заповед за задържане на лице № 288зз131/28.04.2022г., издадена от П. Д. П. – „МР-Издирване“ при РУ-Козлодуй незаконосъобразна.
В нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските 3 органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Срокът на това задържане съгласно чл.73 от ЗМВР не може да бъде повече от 24 часа.
Това задържане за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка и като такава с нея се засяга правната сфера на задържания, доколкото му се ограничава конституционно гарантираното право на свободно придвижване.
Видно от нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, предпоставка за задържането е наличие на данни, от които може да се направи предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, покриващо признаците на предвидено в закона престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да продължава да извършва общественоопасното деяние, да извърши друго такова или да се укрие и да попречи спрямо него да бъде проведено разследване.
Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на извършено престъпление. Не е необходимо престъплението, за което са налице данни, че е извършено от лицето, спрямо което се прилага принудителната административна мярка задържане да е доказано и за същото да има влязла в сила осъдителна присъда.
Самото задържане, като принудителна административна мярка се предприема от съответния полицейски орган при условията на неговата оперативна самостоятелност. Тази оперативна самостоятелност обаче не може да бъде, свързана с някакво вътрешно субективно умозаключение на съответния полицейски служител, а трябва да е подкрепена с доказателства, от които да се направи извод за наличие на данни, досежно съпричастността на задържаното лице към извършеното престъпление.
В настоящия случай, такива доказателства не са налице. В действителност жалбоподателят е осъждан и криминално проявен, познат на органите на МВР, което обстоятелство се потвърждава от представените по делото Справка за установен извършител на престъпление и Справка за регистрация в централния полицейски регистър на лице.
Посочената в заповедта за задържане преписка рег. №288зм-170/2022г.
4 по описа на РУ-Козлодуй, във връзка с която е отразено, че е образувана за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, не е представена по делото от ответника, въпреки изричните указания на съда, дадени с Разпореждане №169 от 16.06.2022г..
Единствено към представената преписка, съставена от документите, свързани със задържането е приложено и обяснение от Х. Р. Й., снето от полицейския служител П. Д. П.. От самото обяснение не е ясно във връзка с коя преписка е снето.
Предвид изложеното по-горе, в настоящия случай съдът не може да направи извод, че в действителност е извършена посочената в заповедта за задържане кражба на метални профили в гр. Козлодуй от сградата на столовата на ПГЯЕ „Игор Курчатов“, както и че във връзка с нея в РУКозлодуй е образувана преписка с рег. №288зм-170/2022г. по описа на РУКозлодуй.
Освен това по делото не са налице и доказателства, че полицейските органи имат данни, че извършител на това престъпление е задържания Х. Р.
Й.. Обстоятелството, че последният е криминално проявен и осъждан и като такъв е познат на органите на полицията не може да обуслови необходимостта от неговото задържане, за което и да е престъпление, без наличието на данни за съпричастността му към неговото извършване.
Поради това, съдът счита, че Заповед за задържане на лице № 288зз131/28.04.2022г., издадена от П. Д. П. – „МР-Издирване“ при РУ-Козлодуй е материално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
По разноските:
Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящия случай при този изход на делото право на разноски има жалбоподателят Х. Р. Й.. По делото страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Козлодуйският 5 районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 288зз-131/28.04.2022г., издадена от П. Д. П. – „МР-Издирване“ при РУ-Козлодуй, с която е заповядано, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.194, ал.1 от ЗМВР, задържането на лицето Х. Р. Й. с ЕГН:********** от гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца за срок до 24 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 6