Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 524 от 18.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 190/2024
Вид
Определение № 524
Подписан
18.10.2024
Състав
Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Благоевград, 18.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №

20241200900190 по описа за 2024 година

Производството e по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, образувано по молба от „Кева“ ЕООД, ЕИК 101682010. Прави се искане, да се освободи молителя от заплащането на държавна такса в размер на 2308.31 лв. за производството по т. д. № 190/ 2024 г. по описа на описа на ОС - Благоевград, като навежда, дружеството не осъществява дейност повече от пет години, като управителя на дружеството е безработен дълги години. Представя като доказателства декларации, в които декларират размера на получаваните доходи, както и удостоверяват обстоятелствата във връзка с притежаваните движими и недвижими вещи и че нямат други доходи, освен че управителя получава заплата в размер на 1650 лв..

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил правна възможност за освобождаване от заплащане на държавни такси на физически, но не и на юридически лица.

Относно възможността за освобождаване на юридическо лице от задължението за внасяне на държавна такса, съответно по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, има трайно установена, безпротиворечива практика на ВКС - вж. Определение № 78/31.01.13 г. по ч. т. д. № 595/12 г. на II т. о., Определение № 755/14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о., Определение № 581/13.09.13 г. по ч. т. д. № 2906/13 г. на I т. о., Определение № 651/12.11.15 г. по ч. т. д. № 3157/15 г. на II т. о., Определение № 276/24.06.2016 г. по ч. т. д. № 1365/16 г. на I т. о. и пр.

Цялата практика е в смисъл, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не обратното ограничаваща този достъп/. Приложима е само по отношение на физическите лица, за които е удостоверено по реда на чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, с оглед тяхната възраст, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, имущество и доходи, вкл. на членовете на семейството им, че нямат достатъчно средства да заплатят дължимите от тях такси и разноски. В случая, законовият текст на чл. 83, ал. 2 ГПК не противоречи на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България /КРБ/. Както е прието с определение № 707/24.11.2017 г. по ч. т. д. № 2792/2017 г., II т. о. на ВКС "гарантираното в разпоредбите на 1 чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техни граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите – членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел – правната уредба на основанията за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в никоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то държавна такса се дължи предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като както вече се посочи по-горе, изричната формулировка на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност на съда да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице. "

В настоящия случай, молбата за освобождаване от държавна такса е подадена от „Кева“ ЕООД, ЕИК 101682010 като юридическо лице, поради което като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13779/ 17.10.2024 г. от „Кева“ ЕООД, ЕИК 101682010, за освобождаване на дружеството от заплащане на такси и разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

2