Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2810 от 31.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4685/2023
Вид
Решение № 2810
Подписан
31.05.2023
В сила
31.05.2023
Състав
Свилен Станчев, Албена Ботева, Невена Чеуз

Цитирани разпоредби

  • чл. 436-437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436-437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 ал. 1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 2810 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело № 20231100504685 по описа за 2023 година прецени:

Производство по чл. 436-437 ГПК.

Образувано е по жалба на „Е.п.“ АД гр. София срещу постановление от 21.11.2022 г. по изп. дело № 20227900401791на ЧСИ Р.М. в частта му, в която съдебният изпълнител по възражение на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство, е отказал да намали разноските по изпълнението в частта им за адвокатското възнаграждение от 400 лева.

Жалбоподателят излага доводи за недоказаност на заплащането на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Алтернативно прави оплакване срещу определяне на разноските за адвокатско възнаграждение над 200 лева, като се мотивира с липса на фактическа и правна сложност на изпълнението и поисканите и извършени по изпълнителното дело процесуални действия – единствено подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

Взискателят по изпълнителното дело В.Т.Т. чрез пълномощника си адвокат Петков, във възражение по реда на чл. 436 ал. 3 ГПК, оспорва жалбата. Излага становище за доказаност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед вписването на това обстоятелство в договора за правна защита. Възразява и срещу искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, като се мотивира с дължимост на възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева и за водене на изпълнителното дело в размер на 200 лева при интерес до 1000 лева, съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдебният изпълнител в мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК излага доводи за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на основание изпълнителен лист от 06.07.2022 г., издаден на основание влязло в сила решение № 274 от 16.05.2022 г. по гр. дело № 4089/2021 г. на Врачанския районен съд, със страни: взискател - В.Т.Т., длъжник по изпълнението – „Е.п.“ АД, и предмет на изпълнението – вземане в размер на 200 лева обезщетение за неимуществени вреди и 45 лева деловодни разноски. Към изпълнителното дело е представен договор за правна защита между взискателя като клиент и адвокат Христо Георгиев Петков, с договорено възнаграждение от 400 лева, което в чл. 6 от договора е удостоверено като заплатено изцяло. Поради изложеното е неоснователен доводът на длъжника за недоказаност на заплащането на адвокатското възнаграждение.

Основателно е обаче оплакването за несъответствие на размера на адвокатското възнаграждение с действително осъществена по делото правна защита. Единственото действие, извършено от представляващия взискателя адвокат, е подаването на молба за образуване на изпълнително дело. В хода на изпълнителното производство не са искани изпълнителни действия от представителя на взискателя и не са били извършвани такива с негово участие, които да обуславят дължимост на адвокатско възнаграждение и за представителство по изпълнителното дело. Искането за налагане на запор върху банкови сметки, направено с молбата за образуване на изпълнителното дело, е част от задължителното съдържание на молбата, съгласно чл. 426 ал. 2 ГПК. Веднага след образуване на изпълнителното дело и налагане на запор от съдебния изпълнител, сумата, ппредмет на изпълнението, и разноските по изпълнителното дело, са били преведени по сметка на съдебния изпълнител (ИД л. 8). Други изпълнителни действия не са извършвани и няма основание за тяхното извършване, с оглед събирането на задължението – предмет на изпълнение и разноските по изпълнението. Поради изложеното, съдът намира, че няма основание като разноски по изпълнението да бъде присъждано адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева, поради което обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да се отмени в обжалваната част.

Разноски по делото не се дължат, тъй като негов предмет са разноските по изпълнителното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 21.11.2022 г. по изп. дело № 20227900401791на ЧСИ Р.М. в частта му, в която съдебният изпълнител по възражение на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство, е отказал да намали разноските по изпълнението в частта им за адвокатското възнаграждение от 400 лева, И ВМЕСТО ТОВА В ТАЗИ ЧАСТ 2

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските на взискателя В.Т.Т. по изп. дело № 20227900401791 на ЧСИ Р.М. по за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3