Решение № 578 от 03.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря епи като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20221110211882 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , 13 състав, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. и като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11882 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на Б. Х. Г. срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-017484 от 01.09.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.

2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.5, т.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. "в" от ЗДвП.

1

Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и оспорва като недоказана изложената в НП фактическа обстановка, поради което иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 16.08.22 г. – А. С. - мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР в присъствието на двама свидетели съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на 15.09.22 г. в гр. София три нарушения на ЗДвП. Нарушителят подписал АУАН без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения, с които се оспорвали изложените в АУАН факти.

Въз основа на АУАН на 01.09.22 г. ДД – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал.

1 и ал. 12 от ЗДвП, което обстоятелство се установява от приложената заповед на МВР, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, като достатъчно ясно са описани извършените нарушения. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а 15.08.2022 г. около 20.15 ч. в гр. София, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № хххх по бул. „Симеоновско шосе“, като на кръстовището с ул. „Професор доктор Иван Странски“, при червен сигнал на светофарната уредба за движение направо, навлязъл в кръстовището и продължил движение направо, като реализирал ПТП с мотоциклет "Сузуки ГСХ Р 1000", с № ххх, стоящ вдясно от него, след което преминал през кръстовището и продължил движението си. Жалбоподателят напуснал мястото на ПТП, въпреки опитите на мотоциклетиста да привлече вниманието му. Около километър по-късно водачът качил управлявания от него лек автомобил на тротоара и спрял. Св. С. и Н. слезли от управляваните от тях мотоциклети и се опитали да проведат разговор с жалбоподателя, който демонстрирал неадекватно поведение, не отговорил на зададените им въпроси и побягнал, като изоставил управлявания от него автомобил с включен двигател на улицата.

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А. С., В. Г., Л. Н. и В. С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – справка картон на водача, протокол за ПТП, декларации, заповеди, медицинско удостоверение и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват така описаната фактическа обстановка. Жалбоподателят излага версия за своето поведение и последвалото взаимодействие със свидетелите, която съдът възприе като житейски нелогична и противоречаща на останалите доказателствени материали защитна версия, която не следва да бъде кредитирана. Жалбоподателят твърди, че е бил нападнат и удрян от свидетелите, като за установяване на това обстоятелство е ангажирано медицинско удостоверение. Посочените в него травми е възможно да са причинени по твърдения от жалбоподателя начин, но това остава само една от няколко възможности.

Остава неясно защо жалбоподателят не е подал своевременно сигнал до СДВР, ако действително се е разразил такъв конфликт. Житейски нелогично е и той да изостави притежавания от него автомобил с работещ двигател под надзора на лицата, които са поискали обяснение за поведението му, ако е изпитвал такова притеснение от тях.

Твърденията му, че иннцидентът е следствие от технически проблем с лекия автомобил също остават изолирани, като не са ангажирани доказателства в тази насока.

Свидетелите С. и Г. - очевидци на поведението на жалбоподателя, са категорични, че той е преминал на червен светофар, че е предизвикал ПТП, след което не е спрял, а е продължил да се движи и че след като най-сетне е преустановил движението си е изоставил лекия автомобил и е избягал. Съдът не намира основание те да се считат за предубедени спрямо жалбоподателя или заинтересовани от изхода на делото, поради което кредитира изцяло показанията им, като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се. Налице е противоречие в доказателствените материали и изложеното в НП относно предприетата маневра от страна на жалбоподателя, като от показанията на свидетелите С. и Г. не се установя категорично същият да е предприемал маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента, поради което това обстоятелство остава недоказано.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

По делото остана недоказано, че жалбоподателят е извършил маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, поради което жалбата в тази част се явява основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено по отношение на наложеното административно наказание на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

3

Съгласно въпросната разпоредба участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоплинията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.

За нарушаването на това задължение от водача в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер от 100 лева.

По делото се установи, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовище с управляваното от него МПС, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал, поради което съдът приема, че от обективна страна е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината умишлено, тъй като той е възприел червения светлинен сигнал и е осъзнал, че е длъжен да спре управляваното от него МПС, но е е сторил това, като е искал да продължи движението си въпреки забраната за това.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон се не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което същите не могат да бъдат квалифицирани като маловажн случаи и на това основание да не се санкционира нарушителят.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено водачът да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

Хипотезата на посочената за нарушена правна норма изисква специфичен субект на извършване на деянието, а именно - участник в пътно-транспортно произшествие.

Само лице, имащо тази характеристика, може да бъде нарушител на тази правна норма.

По смисъла на специалния закон, "участник в пътно-транспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му - § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП.

Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото се установи, че жалбоподателят при преминаване на червен светофар е реализирал ПТП, довело до повреда на друго ППС, след което при липса на съгласие между участниците в него за причините за настъпването му, е напуснал без уважителна причина местопроизшествието. Нещо повече, той не само е напуснал мястото на 4 инцидента, но при опит за изясняване на случилото се с другите участници в ПТП жалбоподателят е избягал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е правилно квалифицирано и достатъчно ясно описано.