Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4536 от 01.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11872/2025
Вид
Решение № 4536
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4536 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100511872 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14962/01.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110162752 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, е осъдена Столична община, с ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ул. ’’Московска” №33, представлявана от кмета В.Т., да заплати на “ДЗИ - Общо застраховане” АД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. ’’Витоша” № 5, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.А.В., на основание чл. 412, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 137,88 лв. /сто тридесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № 44012132233031 с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 656,48 лв. /шестстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като е отхвърлена исковата претенция за главница за сумата над 137,88 лв. до първоначалк претендирания размер от 138,20 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет стотинки/.

Със същото е осъдено “ДЗИ - Общо застраховане” АД, е ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. ’’Витоша” № 5, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.А.В., ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, с ЕИК 000696327, е адрес: гр. София, ул.”Московска” № 33, представлявана от кмета В.Т., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 0,23 лв. /двадесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че отговорен за поддръжката на процесния участък от пътната 1 мрежа е ответникът, както и че виновното бездействие на служителите му е довело до настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че по делото се установява по безспорен начин, че ответникът не е изпълнил вменените му по закон задължения за поддръжка на пътя, както и че настъпилото ПТП е в пряка причинно – следствена връзка с това неизпълнение.

Посочва, че процесното ПТП е било посетено на място от компетентните органи на Пътна полиция и същите непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата около настъпването на ПТП. Поддържа, че от заключението на САТЕ, която не е оспорена от страните, се установява механизма на настъпване на ПТП, както и причинно – следствената връзка между ПТП и щетите по процесния автомобил. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Не се спори между страните, а и от представената като доказателство по делото застрахователна полица № 440121213138405 /01.12.2021 г. за застраховка "Каско +" на МПС се установява, че между „Арбес“ ООД и З. е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка "Каско +" при Общи условия, за обект – лек автомобил „Инфинити“, с per. № ********, с покрит застрахователен риск – Клауза 1 - "Всички рискове", и със срок на застрахователното покритие – от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г.

От представените Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, на застрахователното дружество е видно, че процесното ПТП представлява покрит риск по Клауза 1 – Всички рискове.

За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на САТЕ.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при „ДЗИ - Общо застраховане” АД е била образувана преписка по щета № 44012132233031, по повод постъпило уведомление, по която щета застрахователят е определил обезщетение в размер на 123,20 лв.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че видно от приетата като доказателство покана, на 01.03.2023 г. ищецът е поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № 44012132233031 в размер на 138,20 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като от приложената обратна разписка се установява, че ответникът е получил поканата на 16.03.2023 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, е указано, че по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е 2 настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане "Каско", сключен между „Арбес“ ООД и З., с обект – процесният лек автомобил, както и че застрахователят в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на собственика на застрахования автомобил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" в размер на 123, 20 лв.; че участъкът, в който е настъпило процесното ПТП, е общинска собственост съгласно чл. 2 от ЗОС.

Спорните обстоятелства във въззивното производство касаят наличието на покрит застрахователен риск, както и механизма на настъпване на ПТП.

Застрахователният договор е формален, като писмената форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт/.

В случая, представената като доказателство по делото застрахователна полица по застраховка "Каско +" на МПС съдържа подписите на страните по застрахователното правоотношение, но дори и да не съдържаше подписите им, с оглед характера на договора за имуществена застраховка "Каско" на търговска сделка, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 293, ал. 3 ТЗ и чл. 301 ТЗ.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав приема, че към датата на процесното ПТП въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство е имала качеството застраховател по застраховка "Каско +", с предмет – лек автомобил „Инфинити“, с per. № ********, сключена при Клауза 1. От представените Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, се установява, че процесното ПТП представлява покрит риск /Клауза 1 съгласно ОУ.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано, че е настъпил застрахователен риск, носен от застрахователя, като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 123, 20 лв.

В изготвената САТЕ, в частта относно механизма на настъпване на процесното ПТП, не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявление на участник в ПТП. В частта му относно схемата на ПТП същият има обвързваща материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като отразява извършено от длъжностното лице действие и изявление, в т. ч. и относно наличието на необезопасена и необозначена дупка /шахта на пътното платно.

На следващо място, от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че вредите, които е получил процесният лек автомобил, отговарят на механизма на настъпване на процесното ПТП, и същите се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от застрахователя, като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 123, 20 лв., поради което е налице и основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД, срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл е р. V от ППВС 3

№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че съгласно чл. 1. 2. от договора в обхвата на дейностите по поддръжка по чл. 1. 1. се включват дейности по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в границите на определената с договора зона на територията на Столична община.

По арг. от чл. 2. 1. за целите на договора поддържането на пътя представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение като с клаузата на чл. 2.2.2. от договора страните изрично се договорили, че текущото поддържане включва и ремонт на отделни разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и др.

Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че водачът на процесното МПС не е допринсъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме евентуалното препятствие и евентуално да спре. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за скоростта, с която се е движел водачът на процесното МПС.

Предвид изложеното по – горе, предявените искове следва да се уважат като основателни.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено като правилно.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 60, 86 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14962/01.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110162752 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав.

ОСЪЖДА “ДЗИ - Общо застраховане” АД, е ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. ’’Витоша” № 5, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.А.В., ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, с ЕИК 000696327, е адрес: гр. София, ул.”Московска” № 33, представлявана от кмета В.Т. сумата от 10, 86 евро, представляващи държавна такса и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.