Определение № 432 от 04.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500603 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.... против Определение № 260103/ 07.11.2023 г. по гр. д. № 746/ 2018 г. на ОС – Пловдив, с която е осъдена да заплати по сметка на ОС – Пловдив ДТ в размер на 426 118. 59 лв., определена съобразно цената на предявените искове против К.И.К. и М.М.К., по отношение на които производството е прекратено.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържа Комисията участва в процеса в изпълнение на възложената й от закона компетентност да представлява държавата в производството по отнемане на незаконно придобито имущество.

Жалбоподателят счита, че държавна такса не се дължи, когато държавен орган е сезирал съда или отговаря пред него като представител на държавата в изпълнение на възложената й от законите компетентност.

Незаконосъобразността на обжалваното определение произтича и от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, тълкувана във връзка с чл. 84, т. 1 ГПК. Иска да се отмени обжалваното определение.

Съдът, като се запозна с материалите по делото намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 2746/ 2018 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявени от К.... срещу К.И.К. и М.М.К. искове по чл. 153, ал. 1 ЗПК.... – за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 11 056 014. 87 лв.

1

С протоколно определение от 18.10.2023 г. производството е прекратено в частта, касаеща предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество в размер на 10 652 964. 87 лв. поради отказ от иска.

С обжалваното определение, позовавайки се на специалните разпоредби на чл. 154, ал. 3 и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, окръжният съд е осъдил К.... да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 426 118. 59 лв. съобразно цената на исковете, производството по отношение на които е прекратено поради десезиране на съда.

Настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 159 ЗОНПИ исковете по този закон за отнемане на незаконно придобито имущество се разглеждат по реда на ГПК с изключение на въпросите, които са специално уредени в закона. В ЗОНПИ се съдържат специални правила в отклонение от общата уредба по ГПК относно дължимите в производството държавни такси. Според чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ при подаване на исковата молба Комисията не внася държавна такса, като такава се присъжда едва с решението в зависимост от изхода на делото (чл.

157, ал. 2). В закона не е установено изрично правило, подобно на чл. 84, т. 1 ГПК, което да освобождава Комисията от заплащане на държавни такси за предявените от нея искове за отнемане на незаконно придобито имущество.

Именно поради наличието на специални правила, изключващи общата уредба по ГПК (и в частност чл. 84, т. 1 ГПК), позоваването на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, според който вземанията на държавата за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, са публични, е неотносимо в случая.

Изводът, който се налага, е, че в производството по отнемане на незаконно придобито имущество Комисията, макар и да е освободена от предварително внасяне на държавна такса при подаване на исковата молба, дължи такава според крайния изход на делото: при частично отхвърляне на иска или прекратяване на производството – за отхвърлената част на иска или прекратената част от производството, като държавната такса за уважената част от исковете се поеме от ответника. Аргумент в подкрепа на този извод, се извежда и от съдържащото се в чл. 158, ал. 4 ЗПКОНПИ правило, че в случай на спогодба държавната такса се поема от страните по равно. Както е посочено в Определение № 2810 от 3.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3705/2023 г., IV г. о. , няма нито формална, нито законодателна логика Комисията да дължи държавна такса (макар и частично) при отнемане на незаконно придобито имущество до размер на 75 на сто от заявената претенция (чл. 158, ал. 1 ЗПКОНПИ ) при сключена спогодба, а въобще да не дължи такса в случаите, в които искът е отхвърлен изцяло – да дължи такса дори да е отнела определено имущество в полза на държавата, а от друга страна – да не дължи, когато съдът е отхвърлил иска.

Съдържащите се в жалбата съображения относно характера на възложената на Комисията функция в качеството й на държавен орган да представлява държавата в производството по отнемане на незаконно придобито имущество и публични характер на вземанията могат да оправдаят евентуална промяна на законодателството в насока освобождаването й от заплащане на такси по тези дела, но не й тълкуване на настоящата правна 2 уредба в желания от нея смисъл. По изложените съображения съдът намира обжалваното определение за законосъобразно, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260103/ 07.11.2023 г. по гр. д. № 746/ 2018 г. на ОС – Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3