Решение № 13877 от 11.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13877 гр. С., 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110102049 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу „Б.А.М.“ ЕАД, ЕИК *******, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от 1946,98 евро (с левова равностойнот 3807,97 лв.) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 29.10.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 480,57 евро (с левова равностойност 939,92 лв.) - мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. до 24.10.2025 г., сумата о т 10,01 евро (с левова равностойност 19,58 лв.) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 29.10.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,66 евро (с левова равностойност 5,20 лв.) - мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. до 24.10.2025 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за имот, находящ се на адрес: гр. С., община „С.“, пл. „Н.С.“ № 12, нощен бар, инсталация № 4000125553, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3172/2025 г. по описа на РС – В.Т..

Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, какъвто е и ответникът. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката, 1 въпреки отправената от ищеца покана. Въпреки това, за процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди при липса на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот, поради което се е обогатил неоснователно, спестявайки си разходите за цената на предоставените услуги, за сметка на обедняването на ищеца. Сочи, че е изпратил покана до ответника за доброволно плащане на дължимите суми, като въпреки отправената покана ответникът не е заплатил доброволно задълженията си. Излага твърдения, че за сградата, в която се намира имотът, няма техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, поради което същото е извършвано от ищеца. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не оспорва, че е ползвал топлинна енергия през посочения период. Оспорва да е получавал фактури или покана за заплащане на дължимите суми, съответно да е изпаднал в забава. Твърди, че не е получавал писмо с рег. № П-4706/05.04.2024 г. и писмо с рег. № П-7590/15.07.2025 г., като лицата, подписали известията за доставяне не са представляващи или служители на дружеството. Признава дължимостта на сумата за главница за топлинна енергия, но оспорва да дължи лихва за забава поради липса на договор между страните, падеж, срок за плащане, както и поради липса на информация, получени фактури, респ. покана относно размера на дължимата сума. Изразява готовност да заплати претендираната главница за топлинна енергия в кратки срокове. Моли за отхвърляне на исковете за лихва за забава. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 15.04.2026 г. ищецът пояснява, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия е извършвана от „Т.С.“ ЕАД, както и че на 01.04.2026 г. от страна на ответното дружество е постъпило плащане на сумата от 1946,98 евро – главница за топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., като моли за присъждане на останалите претендирани по делото суми и съдебни разноски.

Ответникът потвърждава извършеното плащане, за което представя платежно нареждане от 01.04.2026 г., като възразява относно дължимостта на останалите претендирани суми по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени с а по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите, че през процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното количество и на претендираната стойност (че процесното помещение се ползва за стопански, нежилищни нужди), както и че е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи възнаграждение в размер на исковата сума; че процесният имот е бил присъединен към топлопреносната 2 мрежа на „Т.С.“ ЕАД; че ответникът е ползвал тази енергия и услугата дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия и услугата дялово разпределение са ползвани от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата за забава, включително отправена до ответника покана за заплащане на главниците.

При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно възраженията си, включително че е заплатил процесните суми.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна т. 33а, изм. - ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.), небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „ Т. С . “ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. По делото не се оспорва, че ответното дружество е собственик на процесния обект – нощен бар на пл. „Н.С.“ № 12 в гр. С., видно и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 37, том № I, рег. № 31029, дело № 28 от 15.06.2018 г.

Процесният обект – нощен бар, с оглед характера му несъмнено е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че помещението се използва за други цели. С оглед на това 3 топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване правото на собственост или на вещното право на ползване на имота).

Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия.

Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В конкретния случай ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33в ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма. В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.

При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Предвид изложеното и при липсата на писмен договор съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови/стопански нужди и ищецът може да търси претендираните суми на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1) имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2) връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3) липса на правно основание за имущественото разместване; 4) липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия и извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното 4 овъзмездяване, включително заплащане на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото, приет без оспорване от страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период ответното дружество е ползвало топлинна енергия за стопански нужди, доставяна до процесния имот, на стойност исковата сума; че лихвата за забава за процесния период е в размера, посочен от ищеца.