Решение № 774 от 15.04.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 774 гр. Пловдив, 15.04.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора

ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 2962 по описа за 2019 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Ищецът И.И.К., е пре­дя­вил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вре­ди, изразяващи се в чувство на страх, незащитеност, малоценност и накърняване на човешкото му достойнство, преживяни за времето, през което е прека­рал в Затвора Пловдив за периода от 16.09.2019г. до 19.09.2019г., които се твърди да са пряка последица от допуснатото от страна на ответника нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

В исковата молба от страна на ищеца се твърди, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на задържаното лице на елементарни битови и хи­гиенни условия – мръсна тоалетна, с постоянно отворена врата и изключително силна и неприятна миризма; мивка без връзка с течаща вода; липсваща подова настилка; наличие на влага, мухъл, дървеници, хлебарки, и др. насекоми; липса на топла вода, слаба естествена и изкуствена светлина, както и недостиг на необходимата жилищна площ, определена в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; неосигуряване на телефонна връзка по всяко време на деня представляващо нарушение на чл.76, ал.2 от ЗИНЗС. Твърди се, че е бил зверски нахапан от дървеници, а вишките и дюшеците били в окаяно състояние – счупени и разкъсани.

Ответникът – Главна Дирекция

“Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - Со­фия, чрез юрк.Ч. счита така предявената претенция с основание чл.284 ал.1 от Закона за из­пъл­нение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, за неосно­ва­телна, поради което настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът И.И.К. е пребивавал в Затвора гр.Пловдив от 16.09.201г. до 19.09. 2019г., при т.нар „чужда делегация“, като по време на престоя си там е бил настанен от 16.09 до 18.09 в стая ОП-1, а от 18.09 в стая ЧД.

Няма спор между страните, че стая ОП-1 е с площ около 27 кв.метра и 2,8 кв.метра санитарен възел. По време на престоя му в тази стая за кратко са били настанени 9 човека, а през останалото време са били 7 човека, или налице е било изпълнение на изискванията за осигуряване на необходимата площ. Когато е пребивал в стая ЧД там са били настанени до 6 човека, което обстоятелство също отговаря на изискванията за 4 кв.метра площ на човек.

По делото е разпитан като свидетел Ю.Е.М., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства.

Свидетелят заявява, че познава ищеца от

Затвора Пловдив, на …“15.09.2019 година се запознахме с него в Затвора - Пловдив, когато мен ме вдигнаха от Пазарджик за дело в Пловдив. Запознахме се в ОП№1 Бяхме от 15.09. до 18.09. и от 18.09. следобед до 21.09. пак бяхме в друга килия. Само сменихме килиите. В тази килия имаше други момчета, бяхме 7-8 човека, мои съкилийници от Пазарджик, те бяха вдигнати преди мен, ситуацията вътре е много мизерна и гадна. Влизаш по голяма нужда, по малка нужда в тоалетната, вратата изкъртена, мивката е счупена, вързана с чаршафи, вишките са изкъртени, това са леглата, на които спим на тях.

Площта на тази стая е 20 кв.м. и вътре има вишки, легла за 12 човека. Това е първата. После отидохме в чужда делегация, бях на дело на 18. и ни прибраха в другата – там е същата работа, около 20-25-30 кв.м. И там е за 12 човека. Малко по-голяма от ОП 1. Има мивка, има тоалетна, но те са по същия начин. На самата врата, защото тя е дървена, има огромна дупка на вратата и някои момчета от нашите са лепнали вестник там. Пълна кочина, мизерия, боклуците са навсякъде.

Всичко е изпочупено, има 4 вишки здрави, дюшеците са пълни с дървеници, въшки.

Ищецът беше нахапан целият от дървеници и ме помоли дали ще му стана свидетел за тези неща. Казах му да ме пише за свидетел и ако ме викнат, ще му стана свидетел. Полагат ни се в 7.30 часа след вечеря телефонен разговор с „Булфон“ картите, когато излизаме на каре, чукнахме на вратата, но ни казаха, че вече не ги пускат по нареждане на началника. Само на карето, когато излизаме в 2 часа да се излизаме, правим разходка, пушим, говорим, не сме били лишени от тази възможност. За тези 7 дни вечерта не съм провел разговор, но през деня, когато излизам на закуска, на обяд и в 2 часа на карето съм провел разговор по телефона. Само вечерта има ограничение за телефонните разговори. Храната е както на всякъде по затворите, едно и също, но тук малко повече се дава на момчетата, храната е по- храната, малко мизерия в столовата, но храната е 100 пъти по – хубава от затвора – Пазарджик. К. го вдигнаха на 20, мене ме вдигнаха на 21.09. Мен ме докараха на 15.09. и след няколко минути го докарват и него и се запознаваме вътре. Преди 2019 година съм ходил в Затвора – Пловдив. Аз нямам пропуск. По 5 пъти на месец сум тук. Нямам спомени да са извършвани ремонтни дейности. Направен е ремонт само в следствения V отряд. То няма условия за живот. Не знам кой е счупил вишките. Не мога да обвинявам хората, не съм ги видял. Ищецът К. е споделял за условията на пребиваване преди срещата си с мен. И ми е казвал, че те са били същите. Казва, че е бил в други такива ситуации, но по-голяма мизерия като в Пловдив никъде не е било. Пазарджик е строг наказателен затвор, но такова нещо няма.“ При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество за частично основателна.

Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от спе­циализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС.

Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или без­действия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализира­ните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структу­рата, на което са Областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, дейст­вия и/или бездействия на администрацията на областните служби „Изпъл­не­ние на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълне­ние на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и мате­риал­но­правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неиму­ществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.

Отговорността на Държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или по­раждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворничес­ка­та администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевант­ност­та на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията.

Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обез­щетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Тако­ва разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въз­дейст­вие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В най-общ план разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС е еманация на установе­ните в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действа­ли през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен слу­чай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази зако­нова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното мяс­то, където ищецът е пребивавал в спорния период 16.09.2019г. – 19.09.2019г.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­ту­цията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противо­речат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предот­вратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Же­нева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:

Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8827c79-b4a7-47d2-b0f8-b06a25dd3464