Решение № 254 от 17.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500396 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Б. Ш. от гр. Сливен, чрез адв. Ю.

К. от АК-Сливен, против решение № 182 от 06.06.2024г. по гр.д. № 288/2023г. на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлен искът и по чл.42, б. „б“, вр. чл.25 от ЗН против С. Х., роден на **********г., станал непълнолетен в хода на съдебното производство, действащ със съгласието на своята майка Н. С.

П.-Х. от гр.П., за признаване за нищожно на саморъчно завещание на В. Д. Ш. от 04.11.2019г., както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на Вергиния Ш., като на ответника са присъдени съдебни разноски -1750 лв., а на бюджета – държавна такса от 600 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при необоснованост и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, ведно с присъждане на съдебните разноски. Въззивницата счита, че формата на завещанието не отговаря на законовите изисквания за подпис, тъй като името на завещателката е повторено, но не е положен подпис. Освен това, изтъква се противоречие, изразяващо се в посочен от една страна конкретен имот, а от друга - изразена воля цялото имущество да е предмет на завещанието. Направен е изводът, че нарушените законови изисквания водят до нищожност на завещанието. Изложени са доводи за извършен от 1 решаващия съд непълен анализ на доказателствата, без обосновка защо не са възприети показанията на ищцовите свидетели и защо е възприето заключението – основно и допълнително, на графологическата експертиза, въпреки че е изготвена върху текст на латиница при сравнителен материал на кирилица, при отказ на съда да приеме сравнителен материал на латиница.

В отговор, С. Х., действащ лично и със съгласието на своята майка Н.

С. П.-Х., представлявани от адв. Е. Х., оспорва жалбата и прави искане за оставянето и без уважение като неоснователна. По възражението за изписано повторно името на завещателя вместо подпис е посочено, че в закона няма изискване за начина, по който се изписва подписът и същият може да бъде положен с изписване името на подписалия. Относно противоречие и неяснота в текста е заявено, че за завещанието като едностранна сделка е приложим чл.44 ЗЗД и при неяснота, завещателните разпореждания подлежат на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД. В случая, след израза „завещавам“ завещателката е посочила, че завещава цялото си имущество на племенника си С. Х., част от което е и собствения и апартамент с посочен нотариален акт.

Според въззиваемата страна, първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото при съвкупна преценка на доказателствата. Правилно не са кредитирани показанията на ищцовите свидетели, които не са имали пряк контакт със завещателката, а предават твърдения от разговори с трето неустановено лице, че завещателката била принудена да състави завещанието, което е основание за унищожаемост и е извън предмета на настоящия спор. Предвид установеното от допълнителната почеркова експертиза за изписан саморъчно от завещателката текст на завещанието на латиница, въззиваемият ответник счита, че липсва допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при недопускане изследването на почерк на трето лице.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По същество, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е отхвърлил предявения от Т. Ш. срещу С. Х., вече непълнолетен и действащ със съгласието на своята майка Н. Х., главен иск по чл.42, б. „б“, вр. чл.25 ЗН за признаване за нищожност на саморъчно завещание на В. Ш. от 04.11.2019г., както и предявения при условията на евентуалност иск по чл.30 за възстановяване на запазена част от наследството на В. Ш., като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1750 лв. разноски по делото, а на държавата – 600 лв. държавна такса.

Така постановеното решение, преценено служебно съгласно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд в изискуемите от закона форма и съдържание, при спазване разпоредбата на 2 чл.236 ГПК, в надлежно развило се съдебно производство по допустим за разглеждане иск.

По правилността на решението, предвид посоченото в жалбата:

Безспорно е по делото, че В. Д. Ш., б. ж. на гр.С., починала на *., е леля, сестра на бащата на въззивницата–ищца Т. Ш..

Със саморъчно завещание от 04.11.2019г., предадено за пазене при нотариус Н. К., рег. №514 на НК, В. Ш. е направила разпореждане за след смъртта си, като е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника си С. Х., род. на **********г. в Б., Г., син на Н. С. Х., която е дъщеря на сестрата на В.–П. Д. П..

Завещателката няма преки наследници – деца, съпруг, родители, братя, сестри. Законни наследници по право на заместване са нейни племенници, деца и внуци на починалите нейни шестима братя и сестри /вж. удостоверение за наследници от 28.06.2021г. на Община Сливен/.

Въззивницата оспорва саморъчното завещание като нищожно, поради това че не отговаря на изискуемата от закона форма – за подпис е изписано името на завещателката; текстът съдържа противоречие с посочване от една страна на конкретен имот, а от друга е изразена воля за завещаване на цялото имущество; съдържа изписан текст на латиница от трето лице.

Съгласно чл.25, ал.1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано.

По първия довод на въззивната страна - изписано като подпис на завещанието името на завещателката, е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която формата на саморъчното завещание е спазена, ако завещателят се е подписал под него с изписване на цялото си собствено, бащина и фамилно име. Законът за наследството по отношение на саморъчното завещание не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя /решение №377 от 29.05.1995г. по гр.д. №321/1995г. на ВС, I г.о., определение № 49 от 2.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 6068/2015г., I г.о./, т.е. не изисква единствено и само полагането на параф, а допуска и подписване с цялото име. Поради това, в случая с изписване на името на съставителя – В. Д.

Ш., след текста на завещателните разпореждания и думите „подпис на завещателя“ е спазена формата за подписване на процесното саморъчно завещание според изискванията на чл.25, ал.1 ЗН.

Неоснователно е и соченото от ищцата-въззивник второ основание за нищожност на атакуваното завещание – противоречие относно завещаното имущество. Видно от съдържанието на завещанието, в уводната му част, след посочване на личните си данни, В. Ш. е записала, че прилага копие от нотариален акт на апартамента, който завещава - № 128, том I, рег. № 1640, дело № 110/2001г., след което е формулирала изричната си воля в разпоредителната част на документа – „…правя следните разпореждания: з а в е щ а в а м цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника ми от Г. С. Х.…“. Изразената по този начин воля на завещателката е категорична, 3 ясна и не сочи на порок, водещ до нищожност. Обстоятелството дали завещаното имущество се изчерпва с апартамента по приложения нотариален акт или съдържа и други активи или пасиви не касае неговата действителност, а е от значение единствено за вида на завещанието – общо, когато завещателните разпореждания се отнасят до цялото, респективно до дробна част от имуществото на завещателя или частно, когато касаят само конкретно определено имущество /чл.16 ЗН/.

По заявеното от ищцата-въззивница оспорване на личното изписване от завещателката на съдържащия се в завещанието текст на латиница, пред първата инстанция е изслушана съдебно-почеркова експертиза. След анализ на изписаните ръкописно идентични букви на латиница и на кирилица, при установеното съвпадение на общите и частни признаци, вещото лице Ю. Г. дава заключение, че съдържащите се в процесното саморъчно завещание изрази и имена, изписани на латиница, са изпълнени от завещателката В. Д.

Ш. /В./. Експертизата е задълбочена, изчерпателна, компетентно изготвена и обоснована, поради което настоящата инстанция възприема заключението за напълно убедително, не пораждащо съмнение в крайните в крайните си изводи.

Що се отнася до заявеното от ищцовите свидетели М. Ш.- П. и С. М., от показанията на същите не се установяват факти и обстоятелства, които да обосновават нищожност на оспореното завещание на предявеното основание по чл.42, б. „б“ ЗН – неспазена форма при съставянето му. Първата, майка на ищцата, заявява, че е чувала В. да казва, че няма да даде богатството си на своите близки, че бързо щели да я унищожат, за да и вземат богатството. Това го чула от разговор по телефона между дъщеря си и В.. А приятелка на В., на име М., и казала, че като била на гости в С. забелязала, че приятелката и гледала в една точка и при разговор губела паметта си. Това се появило, след като паднала на двора и си ударила главата, за което пила лекарство. И още, В. казала на М., че племенниците, единият от които стоял повече от 20 дни през цялото време и говорил за наследството и че те са я принудили да напише това завещание. Зълвите и се карали и се биели. Правда говорила, че иска жилището на нея да бъде дадено, но В. имала намерение на друг да го завещае, не на близки.

Свидетелят С. М. присъствал на разговора на ищцата и майка и с приятелката на В. – М., която била притеснена, че В. губи паметта си. Казала, че В. и споделила, че била принудена от племенниците си да напише завещание.

Горните показания, освен че нямат връзка с предявената нищожност, поради нарушения на формата на завещанието, изхождат основно от заинтересован свидетел, майка на ищцата. Освен това, те не сочат на непосредствени впечатления на свидетелите, а предават твърдения на трето лице. Същите са лишени от каквато и да било конкретика, съдържат изявление за „племенници“, без знание кои са тези лица. На последно място, заявеното в горния смисъл категорично се опровергава от показанията на 4 останалите свидетели, М. М. - съседка на В., Ж. В. - работила като личен асистент на завещателката и Р. П. – неин племенник. Тримата установяват, че Виргиния е била психически добре, човек със силна воля, макар да не можела да се движи и имала нужда от обгрижване. Имала ясно мислене и разбиране, добра памет, без интелектуален дефицит, водела си записки, разговаряла по телефона с приятелки, които и ходели на гости, четяла вестници, книги. До последно била с ума си. Работила е в Л. малко знаела английски. Ползвала се от грижите на социален работник и била възхитена от последната – Ж.. Преди това като социален асистент работела съседка – Р.. Те се грижили за пазарене, готвене, шетане. В последните три години, когато свидетелката Ж. В. работела при В., тя била посещавана единствено от Р. и дъщеря му от П., които и помагали, особено по празниците, когато социалният асистент почивал. Н. също пътувала от Г. и идвала при леля си със семейството си. Имали прекрасни отношения, най-вече със С.. В неговите очи В. виждала своята починала дъщеря като малка. През последното лято споделила, че ако припише нещо, ще бъде на С.. В последствие разбрала от В., че жилището е за него. Привързаността между завещателката и сина на Н. се установява и от показанията на св. Р. П., брат на Н., който присъствал при саморъчното писане на завещанието, изготвено без ничия намеса и с изписване на латиница на адреса в Г..