Решение № 94 от 23.06.2026, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Луковит, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря В.К.П. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20264320100136 по описа за 2026 година

Настоящето производството е образувано по повод подадена искова молба от М. Р. И. с адрес в гр. /заличен адрес по GDPR/, срещу Регионално управление на образованието /заличен адрес по GDPR/, представлявано от Началника на РУО д-р И.Б., с правно основание чл. 357, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ - иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № РД-14-2/28.11.2025 г. на Началника на РУО – Ловеч.

На първо място в исковата молба се обръща внимание на обстоятелството, че в самият Одитен доклад на стр. 3 (Резюме), т. 2 е посочено, че „Одитът беше извършен в частично съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит и Глобалните стандарти за вътрешен одит“ - което по аргумент от противното води до извод, че частично са спазени и законоустановените правила за извършване на вътрешен одит поначало.

На следващо място се сочи, че чл. 6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) разграничава два вида одитни ангажименти – за даване на увереност и за консултиране. Одитният ангажимент за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита. Одитният ангажимент за даване на увереност се осъществява основно чрез: одит на системите, одит за съответствие, одит на изпълнението, финансов одит, одит на информационните системи и технологии и преглед на състоянието. А одитният ангажимент за консултиране се изразява в даване на съвет, мнение, обучение и други, предназначени да подобряват процесите на управление на риска и контрола, без вътрешният одитор да поема управленска отговорност за това. Твърди се, че разликата в двата вида одитни ангажименти – за увереност и за консултации, е именно в това дали се извършва обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор, с цел да се представи независимо мнение /за което одиторът поема и наказателна отговорност/. При одита за увереност се извършва такава, докато при одитния ангажимент за консултации не се извършва обективна оценка на доказателствата и по закон одиторите не се ангажират с верността и достоверността на изказаното мнение. Целта на Одита, видно от т. 2 на пункт I Въведение (стр. 5) е „да се даде разумна увереност, че 1 процесът по Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“, гр. Л., е извършван в съответствие с нормативните изисквания…“.

Сочи се, че съгласно чл. 38 от ЗВОПС, резултатите от всеки одитен ангажимент за увереност се представят на и се обсъждат с ръководителя на организацията и с ръководителя на структурата, чиято дейност е одитирана. Съответно за изпълнението на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се изготвя одитен доклад, който включва резюме, цели и обхват на ангажимента, констатации, изводи и препоръки. В резултат от изпълнението на всеки одитен ангажимент за увереност ръководителя на одитираната структура изготвя план за действие за изпълнение на приетите препоръки, който се утвърждава от ръководителя на организацията. Вътрешните одитори проследяват изпълнението на приетите препоръки от одитните ангажименти за увереност, като оценяват адекватността, ефективността и своевременността на предприетите действия и обсъждат с ръководството на организацията, а при необходимост - и с одитния комитет, риска от непредприемането на действия.

Набляга се на фактите, че в одитния доклад е посочено, че изпълнението на препоръките е следвало да се осъществи в кратки срокове, като за целта бъде разработен и одобрен план за действие, че одитния доклад е входиран в СУ „А.К.“ с вх. № 96 на 19.09.2025 г. (петък) и 10 дни (от които 5 почивни дни) по-късно е изпратен до РУО гр.

Ловеч. От което следва, че са извършени процедури нарушения при изпълнението на одитния ангажимент, а именно: 1. Липса на конкретно посочен краен срок за разработване на план за действие, което предпоставя широко тълкуване за времето на изработването му.

Въпреки това ищцата е предприела незабавни мерки и е представила на Кмета на Община Л., в качеството му на ръководител на организацията, която извършва одита, конкретен план-график относно изпълнението на дадените препоръки – но посоченото обстоятелство не е коментирано в Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; 2. Кметът на Община Л. не разполага с правно установен механизъм за уведомяване на Началника на РУО. Напротив, чрез тези действия ищцата е била възпрепятствана да изпълни приетите препоръки, за които в последствие й е наложено и дисциплинарното наказание.

В исковата молба се излагат следните съображения относно законосъобразността и основателността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание:

На първо място се твърди, че Заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 195 от КТ, тъй като видно от съдържанието й същата е издадена „След запознаване с изложените в доклада факти и обстоятелства…“ В самата заповед, вместо конкретни мотиви и описание на твърдените извършени нарушения, е изложен преразказ на откъси от Одитния доклад. Същевременно, липсва обосновка защо работодателят не приема дадените обяснения на ищцата като е посочено само, че липсват доказателства в подкрепа на обвиненията, обясненията били формални и нямало доказателства за своевременни действия за отстраняване. Така на практика, процесната Заповед не конкретизира по ясен и разбираем начин нито твърдените нарушения, нито времето на твърдяното им извършване, нито представя конкретни мотиви, които удостоверяват оценката на твърдените нарушения спрямо вида на избраното за налагане дисциплинарно наказание. Твърди се, че в Раздел II единствено са изброени нарушените разпоредби без да се представени мотиви и конкретизиране на твърдените нарушения по така изложените разпоредби. Още с първата разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗПУО не става ясно какво нарушение на трудовата дисциплина е извършила ищцата, доколкото разпоредбата гласи: „Орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът“.

Твърди се, че деянията са квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникването на трудовото правоотношение. А в раздел III в Заповедта, относно определяне на наказанието се посочва, че нарушенията съставляват „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, за които нарушения се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Посоченото обстоятелство създава допълнително объркване, противоречие и 2 неразбиране у ищцата, какви нарушения е извършила, респ. възпрепятства нейната защита.

В тази връзка се сочи, че процесната Заповед е издадена в нарушение на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 от КТ. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на принципа за равнопоставеност на страните по гражданското правоотношение и в гражданския процес.

Единствено така служителят може да узнае конкретната причина за дисциплинарното си наказание. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието, за да може да ги прецени, както и да организира евентуалната си съдебна защита. Нарушавайки заложеното императивно законово изискване, ответникът е издал незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която следва да бъде отменена като такава. Сочи се, че Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се основава на вътрешна проверка, в резултат на която е издаден докладна записка Одитен доклад с вх. № 96/19.09.2025 г. за извършен планов вътрешен одит на процеса по „Формиране, разходване и отчитане на бюджетни средства в СУ „А.К.“ – Община Л., за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Същевременно, от изложеното в процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание не се конкретизира, кога са извършени твърдените нарушения, с изключение на т.т. 2, 7 и 8, в които е посочена само годината – 2024 г., т.е. за действия на ищцата от 2024 г. Следователно, става ясно, че процесното дисциплинарно наказание е наложено отвъд сроковете, заложени в чл. 194, ал. 1 от КТ. Сочи се, че между датата на извършването на твърдените нарушения и датата на издаването на процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание е изминал период, за който не може да се установи дали е по-малко от една година. Набляга се на факта, че в т. 2 от Заповедта единствено е посочен срок, а именно 31 март 2024 г., т.е. заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена около 1 година и 8 месеца след твърдяното нарушение – при което обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена като незаконосъобразна и поради изтеклите срокове за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ.

На следващо място се твърди, че процесната Заповед не конкретизира по ясен и разбираем начин, нито твърдените нарушения, нито времето на твърдяното им извършване, нито представя конкретни мотиви, които удостоверяват оценката на твърдените нарушения спрямо вида на избраното за налагане дисциплинарно наказание. Следователно, Заповедта е издадена в нарушение на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл.

189 от КТ. Сочи се, че изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на принципа за равнопоставеност на страните по гражданското правоотношение и в гражданския процес. Единствено така служителят може да узнае конкретната причина за дисциплинарното си наказание. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието, за да може да ги прецени, както и да организира евентуалната си съдебна защита. Нарушавайки заложеното императивно законово изискване, ответникът е издал незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която следва да бъде отменена като такава. Липсата на достатъчно конкретика и яснота в заповедта за уволнение прави същата незаконосъобразна.

Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на принципа за равнопоставеност на страните по гражданското правоотношение.

Единствено така служителят може да узнае конкретната причина за дисциплинарното си наказание. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието, за да може да ги прецени, както и да организира евентуалната си съдебна защита. Нарушавайки заложеното императивно законово изискване, ответникът е издал незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която следва да бъде отменена като такава. В този ред на мисли се сочи и трайната съдебна практика – напр.

Решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 354 / 2011 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, Решение № 1225 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 596/2007 г., I г. о., ГК.

В заключение се излагат твърдения, че не са налице и каквито и да било извършени дисциплинарни нарушения от страна на ищцата - доколкото в обжалваната Заповед може да се отличат някакви твърдения за наличието на нарушения, същите са необосновани, 3 неоснователни, недоказани и противоречащи на фактите и закона. Дори от изложеното в процесната Заповед става видно, че действията и бездействията, които се твърди че е извършила ищцата, по никакъв начин не биха могли да бъдат характеризирани като дисциплинарни нарушения, обуславящи налагането на дисциплинарно наказание. Ищцата е осъществявала дейността си напълно законосъобразно, добросъвестно и в изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение. Поради тази причина, Заповедта се явява незаконосъобразна, необоснована и недоказана и като такава следва да бъде отменена.