Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 318 от 23.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 278/2026
Вид
Протокол № 318
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Лилия Масева, Росица Велкова, София Икономова

Цитирани разпоредби

  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 318 гр. Благоевград, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500278 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

За ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Т. Л. Г. ЕООД, редовно и своевременно призован, се явява адв. Д., редовно упълномощена по делото.

За ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Т. Л. К. ЕООД, редовно и своевременно призован, се явява адв. Б., редовно упълномощена по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА Стедакс ЕООД, редовно и своевременно призован, се явява адв А., редовно упълномощена по делото.

АДВОКАТИТЕ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, предвид редовното призоваване на страните, поради което ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ препраща към определение № 319 от 17.02.2026 година, с което е изготвил доклада по делото, като се е произнесъл и по формулираните доказателствени искания като е оставил без уважение формулираните такива.

АДВ. Д. - Поддържам така депозираната въззивна жалба, на този етап няма да сочим нови доказателства, респ нямаме доказателствени искания.

АДВ Б. - От името на представляваното дружество Т. Л. К. поддържам депозираната пред Вас въззивна жалба по изложените в същата правни доводи. Считам първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, нямам други доказателствени искания.

АДВ А. – От името на въззиваемото дружество заявявам, че оспорвам депозираните две въззивни жалби, поддържам отговорите, които сме представили в срока със съдържание по чл. 263 от ГПК. Нямам доказателствени искания.

Предвид липсата на доказателствени искания от страните и като счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б. – Ще Ви моля да постановите Вашия справедлив съдебен акт, с който да отмените атакуваното решение на РС – Сандански, като неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения.

Считам, че в хода на първоинстанционното дело не бяха събрани достатъчно доказателства в насока, че именно ответното дружество Т. Л.

2

К., както и Т. Л. Г. е имало намерение да увреди своя кредитор, а именно Стедакс със своите действия по прехвърляне на процесния недвижим имот, както и районен съд не е издирил и не е установил вината и умисъла на действията на ответника Т. Л. К. В този смисъл считам, че съдът е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, което води до порочността на атакуваното съдебно решение ,както и по изложените във въззивната жалба съображения. В този смисъл ще Ви моля за Вашия съдебен акт, в случай на положителен резултат ще Ви моля за разноски и за двете инстанции, за което представям списък по чл. 80 ГПК.

Ще Ви моля също така за срок за писмени бележки.

АДВ. Д. – Уважаеми окръжни съдии, моля при постановяването на Вашия съдебен акт да вземете предвид следните съображения: От приобщените в хода на първоинстанционното производство доказателства считам, че не се установява безспорно, че Стедакс ЕООД има качеството на кредитор спрямо Т. Л. К. ЕООД, като в решението си РС Сандански се е позовал единствено на издадени през месец октомври, ноември, декември 2016 година фактури за дизелово гориво без да вземе предвид релевантните за настоящия казус обстоятелства, а именно – обективираната в атакувания нотариален акт сделка е осъществена на 03.08.2017 година. За вземанията, предмет на посочените фактури впоследствие са образувани две производства, това са ТД 174/2021 година и ТД 186/2021 година по описа на БлОС.

Впоследствие тези две производства са обединени като датата на образуване на първото дело е 26.10.2021 година, т.е четири години след извършената на 03.08.2017 година сделка, чиято недействителност се иска да бъде обявена в днешното производство. На следващо място, изпълнителният лист срещу Т. Л. К. ЕООД е издаден на 11.12.2023 година, а изпълнителното дело срещу дружеството е образувано през 2024 година.

Изложените обстоятелства навеждат на извод, че към датата на осъществяване на процесната сделка през 2017 година вземането на Стедакс ЕООД към Т.

Л. К. ЕООД не е било изискуемо, респ към 03.08.2017 година Стедакс ЕООД не е имало качеството на кредитор. Още повече, че между двете дружества са съществували дълготрайни търговски и бизнес отношения, като съобразно приобщените по делото счетоводни извлечения е видно 3 периодичност на плащанията и липса на намерение в ответника да увреди Стедакс ЕООД. Изложеното не е съобразено от първоинстанционния съд като същият е отхвърлил всички сторени от ответника доказателствени искания посредством, с които да бъдат установени тези релевантни факти и обстоятелства. По този начин първоинстанционният съд е ограничил правото на защита на доверителя ми и съответно го е лишил от един справедлив съдебен процес. По отношение на другия фактически състав на разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, а именно за значението на длъжника за увреждането на кредитора, респ на третите лица при възмездни сделки считам, че първоинстанционният съд отново не е съобразил всички относими за казуса обстоятелства. В настоящия случай е налице сключена възмездна сделка и в тежест на Стедакс ЕООД бе да установи, че доверителят ми Т. Л.

Груп ЕООД знае, че със сключване на сделката настъпват вреди за ищеца.

Последователна е съдебната практика съобразно , която доказването следва да води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. У представляващите две търговски дружества, а именно Т. Л. Г. ЕООД и Т. Л. К.

ЕООД е нямало как да бъде формирано знание за увреждане на Стедакс ЕООД посредством извършената на 03.08.2017 година покупко-продажба, доколкото към онзи момент Стедакс ЕООД не е имало качеството на кредитор към ответното дружество. Още повече ,че към онзи момент между двете търговски дружество и между страните не е имало каквито и да е било образувани съдебни производства. С постановяването на атакувания съдебен акт РС Сандански е допуснал съществени нарушения на материалния закон и съответно на съдопроизводствените правила като липсва всякаква мотивираност и обоснованост на неговия съдебен акт, поради което аз Ви моля да постановите Вашето съдебно решение като отмените изцяло атакуваното решение на РС Сандански и вместо него постановите друго такова, с което да отхвърлите така предявения от Стедакс ЕООД иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД. Претендирам и разноски, за което представям списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за тяхното извършване.

АДВ. А. – Моля Ви да постановите решение, с което да оставите без уважение като неоснователни подадените срещу първоинстанционното решение две 4 въззивни жалби. В срока по чл. 263 ГПК съм взела становище по всяко едно от релевираните оплаквания, като Ви моля при преценка на основателността на жалбите и във връзка с изложеното в съдебно заседание да имате предвид следното – Посоченото от пълномощника днес пред Вас, че дружеството длъжник Т. Л. К. към датата на сделката 03.08.2017 година не е имало качество на кредитор, е категорично обективно невярно. Това се установява само след прочит на приложения по делото изпълнителен лист № 557 от 11.12.2023 година, издаден по втд № 672 от 2023 година по описа на САС. Видно от съдържанието на изпълнителния лист е, че се осъжда Т.

Л. К. ЕООД да заплати на въззиваемото дружество Стедакс ЕООД суми, дължими за продадено дизелово гориво от пункт 1 до пункт 14, като са посочени фактурите без последните две, това са 14 на брой фактури, всички останали фактури, включително и последните две, са издадени преди дата 03.08.2017 година. Т.е. задължението на Т. Л. К. към дружеството, което представлявам задълженията са формирани преди датата на сделката. В случая е без каквото и да било правно значение за спора кога Стедакс ЕООД е предявило искове пред компетентния ОС Благоевград. Сочи се, че това се е случило през 2021 година. От правно значение за преценка дали към датата на сделката ответника Т. Л. К. ЕООД има качеството на кредитор е датата на издаване на фактурите, а не датата на предявяване на иска пред компетентния съд. На още по-голямо основание без правно значение е кога е образувано изпълнително дело, въз основа на което Стедакс е предприел действия за събиране на вземанията на основания издаден изпълнителен лист. В хода на първата инстанция длъжника Т.

Л. К. ЕООД не представи доказателства, че е извършил плащане въз основа на издадения изпълнителен лист. Напротив, до момента длъжникът бездейства, както се вижда плаща на адвокат 1000 евро разноски, но няма нито лев да погаси по изпълнителното дело. На второ място, навеждат се някакви странни доводи, че нямало умисъл у Т. Л. Г. ЕООД и не бил изследвал първоинстанционният съд умисъл. В случая двете дружество към дата 03.08.2017 година към датата на сделката са се представлявали от едно и също физическо лице, а именно А.Б.С., като той е упълномощил майка си Н.И.С. да сключи сделката. Факт е обаче, че към датата на сделката едно и също физическо лице представлява и двете дружества – продавач и купувач.

Считам, че няма спор никъде в съдебната практика е, че в подобна хипотеза 5 намира приложение оборимата презумпция за знание на увреждане, установена в чл. 135 ал. 2 ЗЗД по отношение на юридическото лице приобритател, т.е Т. Л. Г. ЕООД. Съдебната практика е константна и постоянна, че оборимата презумпция за знание на увреждането установена в цитирания от мен текст от ЗЗД се прилага и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135 ал 2 ЗЗД, в случая дори не говорим за лица от кръга, говорим, че едно и също лице представлява и продавача, и купувача. Аз считам, че по изчистена хипотеза на иск по чл. 135 ЗЗД да са налице всички предпоставки няма. Имаме издаден изпълнителен лист, който е по делото, налице е безспорно знание за увреждане, тъй като управителят на продавача е и управител на купувача.

Предвид горното и предвид всички изложени съображения по напълно ирелевантни оплаквания в двете въззивни жалби, които са без връзка с елементите от фактическия състав на приложимата материално- правна норма, Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение и да присъдите разноските на доверителя ми съобразно списък по чл. 80 ГПК, който представих в предходното открито съдебно заседание.

РЕПЛИКА НА АДВ. Д. – Понеже се наведоха твърдения, че всички фактури са издадени преди 03.08.2017 година като по-голямата част от тях са през 2016 година. Уважаеми окръжни съдии, моля да имате предвид, че независимо ,че фактурите са издадени през 2016 година, това по никакъв начин не обуславя, че ищецът Стедакс ЕООД има качеството на кредитор. Това нещо се е установило едва след образуване на въпросните търговски производства и след в случая тяхното спечелване, тъй като Стедакс ЕООД си е изкарало изпълнителен лист. Едва тогава вече може да се говори ,че Стедакс ЕООД има качеството на кредитор, т.е към датата на извършване на въпросната сделка 03.08.2017 година аз считам, че Стедакс ЕООД не е имало качеството на кредитор, а доверителят ми не е имал качеството на длъжник спрямо него.

Още повече, че по делото са представени счетоводни извлечения, от които е видно ,че и след датата на осъществената сделка през 2017 година е имало плащания към въпросното дружество Стедакс ЕООД, т.е. у ответното дружеството не е съществувало намерение да увреди Стедакс ЕООД.

6

СЪДЪТ дава седмичен срок, считано от днес на страните, да представят допълнителни писмени бележки във връзка със защитните си тези, след което обяви, че ще се произнесе с РЕШЕНИЕ в срок.

ПРОТОКОЛЪТ се написа в заседанието, което приключи в 12:20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

7