Решение № 261138 от 31.03.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............ гр. София,31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл. съдия КАЛИНА

СТАНЧЕВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Калина Станчева в.гр.дело № 4027 по описа за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С

Решение № 20254743 /18.11.2020 г. по гр. д. № 22802 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, 178-ми състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 20038438/10.02.2021 г., е отхвърлен като неоснователен иск, предявен с искова молба вх. № 6626/24.04.2015 г. на И.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:*** срещу З.Р.К., ЕГН ********* с адрес: ***, с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - обезщетение за причинени имуществени вреди от допуснато по искане на ответника обезпечение по предявения от него пред СРС по гр.д. № 46392/2013 г. отрицателен установителен иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20098510400191 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на НК за повече от една календарна година, а именно от 03.12.2013 г. до 27.04.2015 г. /предявяване на иска/, поради което И.Р.Р. е бил лишен от възможносттта да продължи действията си за събиране на остатъка от вземането си, възлизащо общо на сумата от 110 541,18 лв., чрез пристъпване към опис и продажба на движимите вещи на длъжника или запор на трудовото му възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.

Съобразно изхода на спора е разпределена отговорността за разноски в първоинстанционното производство, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на З.Р.К. сума в размер на 1 140 лева – разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25190313/22.12.2020 г. по регистъра на СРС, уточнена с молба вх. № 342420/06.08.2021 г. от И.Р.Р., чрез процесуалния му представител - адв. А.Д. от САК. Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че, доколкото в случая се претендират вреди от неизпълнение на парично задължение, то те са в размер на законната лихва. Уточнява, че спирането на изп.д. № 20098510400191 по силата на обезпечителна заповед от 02.12.2013 г., издадена по гр.д. № 46392/2013 г. по описа на СРС, 36-ти състав, поискано от страна на ответника К., и липсата на предприети от него действия за отмяна на това спиране, считано от 03.12.2013 г., до 05.10.2020 г. /повече от 7 години/ представлява злоупотреба с право.

Признава, че вземането му било частично удовлетворено, тъй като му била възложена ½ ид. ч. от недвижим имот, собственост на длъжника А.К.К..

Останало обаче частично вземане в размер на 110 541, 18 лв., което не било удовлетворено. С цел да събере същото ищецът поискал пристъпване към опис и продажба на движими вещи на длъжника или запор на трудовото му възнаграждение, но последните били възпрепятствани чрез действията на ответника, предприети по повод спиране на изпълнителното производство в продължение на 7 и повече години, доколкото изпълнителното дело все още било спряно. Посочил е, че законната лихва върху сумата от 110 541, 18 лв., несъбрана по изпълнителното дело, поради спирането му, за процесния период от 02.12.2013 г. /налагане на обезпечението/ до 27.04.2015 г. /завеждане на настоящото дело/ представляват нанесените вреди от спиране на изпълнението. размерът на законната лихва възлизаЛ на сума в по-голям размер от процесните 4 000 лв., но доколкото това е размерът на внесената от длъжника-ответник парична гаранция по допуснатото обезпечение, то тази сума е и предмет на иска.

С оглед всичко гореизложено намира обжалвания съдебен акт за неправилен и отправя молба до въззивната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник по иска З.Р.К., ЕГН **********, в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв.

Р., е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е правилно. Посочил е, че не са налице реални вреди, понесени от ищеца. Още повече, въпросът за вреди от обезпечението може да се повдига само за периода от изпълнението на обезпечителната мярка до прекратяване на производството по обезпечения иск – в случая, до момента, в който за ответника по обезпечението /ищеца/ е възникнала възможност да иска отмяната му. Конкретизира, че в процесния случай обезпечителната мярка е допусната на 27.11.2013 г., а производството пред СРС е прекратено на 25.02.2015 г. с определение. Твърди, че това е периодът, за който наложената обезпечителна мярка е действала, респ. и периодът, по отношение на който ищецът единствено може да установи търпени от него имуществени вреди.

Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между твърдените материални вреди и наложеното обезпечение – спиране на изпълнителното дело. Навежда, че пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Сочи, че спорът между страните в хода на производството пред СРС е бил само досежно ½ ид.ч. от недвижим имот, изграден в груб строеж и находящ се в гр.

София, ж.к. „Малинова долина, като същият е възложен на ищеца с Постановление за възлагане. На следващо място посочва, че ищецът е имал възможност да поиска възобновяване на изпълнителните действия по спряното изпълнително дело в продължение на 5 години, но същият бездействал. Накрая, отбелязва, че ищецът не успял да докаже действително претърпени от него материални вреди по повод спряното изпълнително производство. С оглед всичко изложено, намира обжалвания акт за законосъобразен и правилен, поради което и моли да бъде потвърден. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Районният съд се е сезиран с искова молба вх. № 6626/24.04.2015 г. на И.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:*** срещу З.Р.К., ЕГН ********* с адрес: ***, с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК – за обезщетение на вреди, причинени в резултат на допуснато по искане на ответника обезпечение по предявения от него пред СРС по гр.д. № 46392/2013 г. отрицателен установителен иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20098510400191 по описа на ЧСИ М. П., рег. 851 на НК , за повече от една календарна година - от 03.12.2013 г. до 27.04.2015 г. /уточнено в хода на въззивното производство/, поради което И.Р. е бил лишен от възможносттта да продължи действията си за събиране на остатъка от вземането си, възлизащо общо на 110 541,18 лв., чрез пристъпване към опис и продажба на движимите вещи на длъжника или запор на трудовото му възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2015г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане. Ищецът сочи, че с определение от 27.11.2013 г., постановено по гр.д.

№ 46392/2013 г. по описа на СРС, 36 състав е допуснато обезпечение на предявен отрицателен установителен иск от З.Р.К. срещу И.Р.Р., Х. Р.Р. и А.К.К. за признаване за установено, че А.К.К. не е собственик на недвижим имот представляващ 1/2 ид.ч. от апартамент № 7, идентификатор ***, с предназначение „жилище“, разположен на ет. 4, вх. А на сграда на ЖСК „Младеж-М“, построена в имот с идентификатор ***, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 20098510400191 по описа на ЧСИ М. П., рег. 851 на НК при определена парична гаранция от 4 000 лв. Сочи се, че производството по гр.д. № 46392/2013 г. по описа на СРС, 36 състав е приключило с влязло в сила на 25.02.2015 г. прекратително определение, поради оттегляне на иска. Навежда, че в периода 27.11.2013 г. - 25.02.2015 г. е търпял вреди от наложената обезпечителна мярка, изразяващи се във възпрепятстваното събиране на вземането му по спряното изпълнително дело, защото не били извършени опис на движимите вещи и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.К.. Размерът на редител бил законната лихва върху несъбраната сума от 110 541, 18 лева. Претендират се разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на същата.

Обяснява, че е собственик на процесния недвижим имот от 24.06.2013 г. по силата на покупко-продажба с прехвърлител М.Р.. След покупката на ответника били връчени съобщение за насрочен опис на имота, поради което за него съществувал правен интерес да предяви иска за установяване, че имуществото, срещу което е насочено изпълнението не принадлежи на А.К., като така се стигнало до образуваното гр.д. № 46392/2013 г. по описа на СРС, 36 състав. Сочи, че като обезпечение на иска си е поискал спиране на изпълнението само по отношение на собствения му недвижим имот, но СРС постановил спиране на изпълнението изцяло. Излага, че съдебният изпълнител П. не се съобразил с постановеното спиране на изпълнението, като след акта на съда е удостоверил влизането в сила на 10.12.2013 г. на постановление за възлагане на посочения имот на ищеца /взискател в изпълнителното производство/, с оглед което същият е събрал част от вземането си и твърдението му за претърпени вреди от постановеното спирането на изпълнението се явява неоснователно. Сочи, че в последствие е закупил възложения на ищеца недвижим имот, като е заплатил цената и заплатените от ищеца разходи по принудителното изпълнение. Ето защо искът подлежи на отхвърляне, като претендира и присъждане на разноски.

На въззивната инстанция е уточнено, с оглед служебното задължение и на тази съдебна инстанция да следи за допустимостта на производството и по-специално за редовността на исковата молба по см. на чл. 129 и чл. 130 ГПК /така прието в ТР № 1 от 09.12.2013 г., ОСГТК на ВКС/, че с оглед доводите, изложени от страна на жалбоподателя-ищец, претендираните от последния вреди са в размер на законната лихва за забава, начислена за повече от една година, а именно за времето от 03.12.2013 г. – 27.04.2015 г., и върху неизпълненото от страна на ответника парично задължение в размер на 110 541,18 лв. Последната сума е следвало да бъде досъбрана в хода на изпълнителното производство, но същото било спряно по искане на ответника. В проведеното на 21.02.2022 г. съдебно заседание, адв. Д. в качеството си на процесуален представител на ищеца, поддържа депозираното уточнение на исковата молба – вредите, които се претендират от ищеца представляват натрупалата се законна лихва за забава, считано от 03.12.2013 г. до 27.04.2015 г. /завеждане на делото/, начислена върху неизпълненото от З.К. задължение в размер на сумата от 110 541 лв.

По делото се установява, че апартамент № 7, идентификатор ***, с предназначение „жилище“, разположен на ет.*****на сграда на ЖСК „Младеж-М“, построена в имот с идентификатор ***, е придобит от А.К.К. по силата на нотариален акт № 32, том №10, дело № 1823/1998 г., като с последваща сделка, обективирана в нотариален акт № 8, том № 3, рег.

№ 6066, дело № 444/2000 г., имотът е прехвърлен на М.С.Р.. С влязло в сила на 21.07.2009 г. решение на СГС по гр.д. № 1749/2006г. на IV-Б въззивен с-в обаче тази сделка е обявена за относително недействителна по отношение на ищеца И.Р..

През 2009 г. е образувано изп. д. № 20098510400191 по описа на ЧСИ М. П., с взискатели И.Р. и Х.в Р. и длъжник А.К., въз основа на изпълнителен лист издаден на 24.04.2002 г. по гр.д. №184/2001 по описа на СГС за сумата от 65000 дойче марки и сумата от 5200 лв. разноски. Същата година по искане на ищеца Р. в хода на изпълнителното дело е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 7, собственост на длъжника К..