Решение № 188 от 14.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. гр. Добрич, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500504 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, гр.

София, жк „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, въззивна жалба с вх.№ 1530 от 24.01.2025г. срещу решение № 1064/20.12.2024г. по гр.д.№ 1539/2023г. по описа на РС – Добрич, с което въззивникът е осъден да плати на „Вежен 2010“ ЕООД с ЕИК 201171134, гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ 9-13, сумата от 100 лв. /като част от общо 2574,80 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №BG*** от 17.03.2023г., заедно със законната лихва от датата на иска - 19.06.2023г., до окончателното плащане, както и деловодни разноски.

Съединена за разглеждане в производството е и въззивна жалба с вх.№ 1936/28.01.2026г. на „Вежен 2010“ ЕООД срещу решение № 1166/23.12.2025г., постановено в производство по чл. 247 от ГПК, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1014/20.12.2024г. като частичната претенция от 100 лв. да се запише като „100 лв. като част от общо 6000 лв.“ вместо „100 лв. като част от общо от 2574,80 лв.“.

На разглеждане в производството е и въззивна частна жалба с вх.№ 5676/24.03.2025г., подадена от „Вежен 2010“ ЕООД срещу определение № 675/12.03.2025г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК, в частта, в 1 която не е уважена подадената от жалбоподателя молба за изменение на решение № 1064/20.12.2024г. с присъждане на разноски в размер от 350 лв. за експертиза и ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 250 лв.

Във въззивната жалба срещу решение № 1064/20.12.2024г. са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон, същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и несправедливо. Не били доказани всички елементи от фактическия състав на деликта и не следвало да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, респ. искът следвало да бъде отхвърлен. Застъпва се, че независимо от разпределението на тежестта на доказване, ищецът не провел пълно и главно доказване на механизма на настъпване на събитието, както и размера на претърпяната от него имуществена вреда, във връзка с която му били указани последиците по чл. 161 от ГПК. Изразява се несъгласие с приетото от съда по оспорения от ответника механизъм на настъпване на събитието, в това число и на предприетата маневра, възприета неправилно от съда като „спасителна маневра“ и наличието на виновно поведение на застрахования в дружеството водач. В условията на евентуалност, съдът следвало да възприеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и да намали определеното от него обезщетение с 50 %. Решението било неправилно и в частта относно размера на застрахователното обезщетение от 2574,80 лв., тъй като ищецът не доказал действителния размер на претърпяната от него вреда. По делото било установено възстановяването на товарния автомобил до състоянието си преди настъпване на инцидента, а именно годен за движение, т.е., че щетите били отстранени. Нямало доказателства при това да е извършена подмяна на увредените части с нови, оригинални, както районният съд приел.

Действителният размер на вредата представлявал конкретна стойност, с която намаляло имуществото на ищеца, когато автомобилът вече е възстановен. В този случай била неприложима стойността, опредЕ. от вещото лице, както ответникът възразил, но съдът въпреки това постановил акта си въз основа на хипотетична стойност на вредата, каквато била и възприетата по Методиката по Наредба №24/08.03.2006г. Фактът на възстановяване на автомобила станал известен на съда и той следвало да го съобрази, а обратното водело до неправилност на решението. Отказът на ищеца да представи доказателства за действителния размер на възстановителната стойност не следвало да се тълкува във вреда на ответника и да позволи да се присъди осреднен размер на обезщетението, без да се съблюдава дали този размер съответства на действителния размер на средствата, разходвани за възстановяване на вещта, тъй като така се целяло неоснователно обогатяване на ищеца.

Насрещната страна счита решението за правилно, законосъобразно и добре мотивирано, оспорва жалбата по подробни съображения и настоява тя да не бъде уважавана.

В жалбата срещу решение № 1166/23.12.2025г. са релевирани 2 оплаквания за неправилност и необоснованост на акта. Съдът не съобразил, че предявеният и разгледан от него иск е предявен като частичен - за сумата от 100 лв. като част от 6000 лв., а отразеното в диспозитива за уважаване на иск за сума от 100 лв. като част от 2 574,80 лв. формирало сила на пресъдено нещо само до последния размер и това било пречка ищецът да реализира възможността си да предяви иск в последващ процес за разликата до пълния заявен от него размер.

По тази жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

В частната жалба срещу определение № 675/12.03.2025г. са наведени оплаквания за неправилност на акта, като постановен в нарушение на чл. 78 от ГПК. Аргументирано е, че при уважаване на иска в полза на ищеца се следват всички направени от него разноски, в частност неприсъдените 350 лв. за експертиза, както и, че адвокатът е регистриран по ДДС и в този случай възнаграждението е дължимо с вкл. ДДС.

Насрещната страна оспорва частната жалба по съображения, основани на размера на частичния иск и процесуалното поведение на ищеца, като счита разпределението на отговорността за разноските за справедливо.

Като постави на разглеждане подадените жалби, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбите са подадени от страни в първоинстанционното производство срещу подлежащи на обжалване актове, в срок и чрез упълномощени процесуални представители, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Районен съд – Добрич е сезиран с искова молба, подадена от „Вежен 2010“ ЕООД, с която срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е предявен осъдителен иск за сумата от 100 лв. – частичен иск от 6000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на греда преден мост, рейка кормилна, щанга кормилна лява и реглаж предно окачване на собствения на ищеца микробус марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ *** причинени в резултат на реализирано на 14.04.2023г. пътно-транспортно произшествие на път ІІ-71 на около 200 м. преди кв. „Р.“, предизвикано по вина на водача на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ ***, застрахован при ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Претендирани са законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и деловодни разноски.

Искът е обоснован със следните обстоятелства, уточнени в откритото заседание: на 14.04.2023г., около 17 часа възникнало ПТП на републикански път II-71, посока от гр. С. към гр. Д., на около 2000 м. преди кв. Р. - водачът на собствения на ищеца микробус „Мерцедес Спринтер“ *** предприел изпреварване на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ ***, превозващ дървен материал; около 10 м. преди да го достигне от каросерията на товарния автомобил изхвърчала една дъска, която паднала в лявата лента и 3 започнала да се търкаля; за да избегне удар с дъската, служителят на ищеца П.К. отклонил микробуса наляво, излязъл от пътя, преминал през отводнителния канал и се спрял в отрязан дънер. Мястото на произшествието било посетено от контролния органи, които съставили протокол за ПТП с № 1777705, в който посочили като виновен водача на товарния автомобил, а като причина – че същият се движи с неукрепен товар, който пада и става причина за ПТП. Автомобилът не можел да се придвижи на собствен ход, поради което била използвана пътна помощ с разход за ищеца в размер от 288 лв. За товарният автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, пред което ищецът предявил претенция на 18.04.2023г.; в съставения опис на щета като увредени детайли били посочени: греда преден мост, рейка кормилна, щанга кормилна лява и реглаж предно окачване. На 25.04.2023г. ищецът получил уведомление за отказ да бъде изплатено обезщетение. Според неговите проучвания, за възстановяване на автомобила била необходима сума в размер от 6 000 лв., от която претендира част в размер на 100 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по съображения за ненастъпване на ПТП при описания от ищеца механизъм и участници, вкл. с оспорване верността на протокола за ПТП; липса на виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил; изключителна вина за настъпване на ПТП на водача на увредения автомобил, съпричиняване в значителна степен (от поне 50%) от страна на водача на увредения автомобил и завишен размер на претенцията. Изложени са твърдения, че водачът на увредения автомобил, в нарушение на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, се е движел без да се съобрази с релефа на местността, състоянието на пътя, превозвания товар, конкретните пътни условия, със скорост, която не му позволявала да реагира при наличие на опасност за движението, като с излизането на автомобила от пътя предприел неправомерна маневра, която не можело да се смята за „спасителна“.

За ангажиране на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо да са налице всички предпоставки на фактическия състав, част от които са предпоставките по чл. 45 от ЗЗД. Необходимо е да се докажат обективните елементи на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования водач - наличието на конкретно противоправно поведение, вреда и причинна връзка с деянието, а вината се предполага. Когато застрахователят противопоставя възражение за настъпване на щетата изцяло или отчасти следствие от поведението на водача на увредения автомобил (чл.

51, ал. 2 от ЗЗД), той носи тежестта да установи твърдяното противоправно поведение в причинна връзка с увреждането (т. 7 от ППВС 17/1963г.).

По делото не е спорно, че ищецът е собственик на товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ *** (така и свидетелство за регистрация част І), както и, че с полица № BG*** от 17.03.2023г. (приета по делото) е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на автомобил 4

„Фолксваген Транспортер“ с рег.№ ***, със срок на валидност към 14.04.2023г.

На дата 14.04.2023г., в 17:15 часа, от младши автоконтрольор в СПП при ОД на МВР – Д., след посещение на място, е съставен протокол за ПТП № 1777705, настъпило в 17:00 часа в същия ден на път ІІ-71 на около 2000 м. преди кв. „Р.“ с участието на „Фолксваген транспортер“ с рег.№ *** и „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ***. Изготвена е схема на ПТП и като обстоятелства, причини и условия за ПТП съставителят е посочил „Участник 1 с неукрепен товар, който пада и става причина за допускане на ПТП от Участник 2 като преминава през отводнителен канал и понася материални щети“, последните отбелязани като „отпред по ходовата част“. Взето е административно отношение спрямо Участник 1 – съставен е акт за установяване на административно нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗДвП.

Протоколът е подписан от двамата участници.

Ответникът е оспорил верността на представения от ищеца протокол за ПТП – официален свидетелстващ документ, който, ако е съставен от длъжностно лице в рамките на предоставени му компетенции и по предвидения за това ред, е доказателство за удостоверените в него факти, на основание чл. 193 от ГПК в частта му относно описания механизъм на настъпване на ПТП, обстоятелства и причини за ПТП, схема на ПТП.