Решение № 22 от 01.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Смолян, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Росица Н. Кокудева

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500518 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по чл.269 и следващите ГПК във вр. с чл.124ал.1 ГПК Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2279 от 14.11.2023година от Община гр.З., представлявана от кмета М.Я., депозирана чрез пълномощника З. Х.Ц. против Решение №88 от 14.11.2023година, постановено по гр.д.№ 90/2022година по описа на З.ски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Община З., с БУЛСТАТ 000614938 и адрес: град З., ул. „Стефан Стамболов“ № 1, представяна от кмет М.М.Я., че С. З. К., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ул. „Н.Х.“№ 40, ет. 6, ап.16, е собственик на 2/3 ид.ч. от имот с пл.*, кв.19, по плана на с. С., целият с площ от 1548 кв.м., в това число и на 2/3 ид.ч. от частта от имота с площ 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ*-държ., ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., представляваща източен близнак, състоящ се от гараж с надстройка; С. Б. Т., ЕГН **********, З. Ф. К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН ********** – всички с адрес: с.

С., общ. З. обл. Смолян, ул. „К.Ф.“ № 13, в качеството им на наследници на Б. З. К., ЕГН **********, са собственици общо на 1/3 ид.ч. от имот с пл. *, кв.19 по плана на с. С., целият с площ от 1548 кв.м., в това число и на 1/3 ид.ч. от частта от имота с площ 203 кв.м., попадаща в обхвата на УПИ - * - държ., ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., представляваща западен близнак, състоящ се от 1 гараж с надстройка, ведно с прилежоената по делото комбинирана скица неразделна част от постановеното решение.

Със същото решение е осъдена Община З. с БУЛСТАТ 000614938 и адрес: град З., ул. „Стефан Стамболов“ № 1, представяна от кмета М.М.Я., да заплати на С. З. К., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ул. „Н.Х.“№ 40, ет. 6, ап.16, разноски по делото, в размер на 1195 лева.

Със същото решение е осъдена Община З., с БУЛСТАТ 000614938 и адрес: град З., ул. „Стефан Стамболов“ № 1, представяна от кмета М.М.Я., да заплати на С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З. обл. Смолян, ул. „К.Ф.“ № 13, разноски по делото, в размер на 1225 лева, като решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника Община З. - Ю. З. К., ЕГН ********** и З. А. К., ЕГН **********.

Недоволна от така постановения съдебен акт е останала Община З.. С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло. Направено е оплакване за неговата незаконосъобразност и се иска въззивният съд да отмени решението в тези части и постанови решение по същество на спора, като отхвърли посочените установителните искове.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК, тъй като съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано е съобщено на страната на 01.11.2023година Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, изхожда от активно легитимирана страна с право на жалба,поради което е и процесуално допустима.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор оттретите лица помагачи на ответника Ю. К. и З. К., депозиран чрез пълномощника им адв.К.Г., с който се поддържа становище за основателност на въззивната жалба на Община З..

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. З. К., депозиран чрез пълномощника му адв. Д.М., с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба и се предлага съдът да я остави без уважение.

В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. Б. Т. депозиран чрез пълномощника й адв.Д.К., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Недоволни от така постановеното решение са останали и третите лица помагачи Ю. З.

К. и С. А. К.. С въззивна жалба вх.№2227/07.11.2023година,депозирана чрез пълномощника на жалбоподателите адвокат Г. се атакува постановеното решение изцяло и се предлага съдът да го отмени и отхвърли изцяло предявените искове. Съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано третите лица са получили на 07.11.2023 година, поради което въззивната жалба и допълнението към нея вх.№23.04.2023 година са депозирани в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, изхожда от активно легитимирана страна с право на жалба, поради което е и процесуално допустима.

В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. К., депозиран чрез пълномощника му адв.Д.М., с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба.

В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Т. , депозиран чрез пълномощника й адв.Д.К., с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба.

Според жалбоподателя Община З., която обжалва постановеното съдебно решение изцяло, в случая относима е правната норма на §9, ал. 1 от ГТР на ЗУТ за отчуждителни производства, започнали при действието на отменените (д.в., бр.124 от 1998г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998г., като се прилагат разпоредбите на ЗТСУ и отменения чл. 102 от Закона за собствеността. В 2 обхвата на тези разпоредба попадат онези случаи, в които е бил одобрен план по реда на ЗТСУ за „първа регулация“ на територии с неурегулирани имоти и с неприложена първа регулация; започнало е отчуждително производство при действието на отменените (д.в. бр.124 от 1998г.) разпоредби на глава пета, раздел I от ЗТСУ, по прилагане на плана. Твърди се, че за процесният имот е започнало отчуждително производство, изготвен е протокол от 28.11.1987г. за оценка на имота и имота е завзет до 30 октомври 1998г. , като отчуждителното производство не е завършено. Според жалбоподателя законът предвижда по правило имотно обезщетение, а по изключение - парично обезщетение. На комбинираната скица по изготвената съдебно-техническа експертиза на вещото лице е повдигнато уширението с 239 кв.м. в цвят зелен от имот без пл. номер - собственост на държавата, участващ в УПИ **, и в цвят жълт процесната придаваема част от 203 кв.м. от имот пл. *** към *-държ., кв. 19 по ПУП на с. С., извършени със заповед № 9/23.01.1984г. и заповед № 44/22.09.1989г. Според посоченото на лист.7 от заключението вещото лице на графичната част към заповед №9/23.01.1984г., границите на имот пл. * не са показани, т.е с тази заповед е извършено отчуждаване на част от имот с пл. *, участващ в образуването на УПИ * държ., кв. 19 с имот без пл. № с площ 239 кв.м. с който се е уширил УПИ **.

Съгласно чл.102(отм.) от Закона за собствеността, отстъпеният в обезщетение имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания. Когато отстъпеният имот не задоволява жилищните нужди на собственика и членовете на семейството му, той се обезщетява с имот, достатъчен за задоволяване на тези нужди. Със заповед № 46/28.03.1985г. на Общински народен съвет З. е отстъпено право на строеж на Ю. З. К. върху ½ УПИ *- държ., кв.19 по плана на с. С., а със заповед № 45/28.03.1985г. на Общински народен съвет З. е отстъпено право на строеж на Б. З. К. върху ½ УПИ *- държ., кв.19 по плана на с. С.. Издадено е разрешение за строеж № 34/22.04.1986г. от кметство с. С. на Ю. и Б. З.и К., съобразно одобрени проекти от 14.10.1985г. от ОНС-Смолян за жилищна сграда в УПИ *, кв.19. Съставен е и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 30/22.04.1986г. В УПИ *-държ., кв. 19 по ПУП на с. С. е реализирана жилищна сграда с отстъпено право на строеж, придадените части са заети и има осъществено владение, продължило повече от 10 години от деня на това завземане - съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво № 30/22.04.1986г. и Н.А. за собственост върху недвижим имот по давностно владение №* том *, per. № 287, дело № 26/2021г. и Н.А. за собственост върху недвижим имот по давностно владение * том *, per. № 1706, дело № 120/2020г. на Ю. и З. К.и за триетажна жилищна сграда в УПИ *държ., кв. 19 по ПУП на с. С.. За УПИ *-държ., кв. 19 по ПУП на с. С. е съставен акт за общинска собственост № 2017/23.02.2021г. За УПИ *-държ., кв. 19 по ПУП на с. С. е приложен дворищно-регулационния план и целият парцел, включително и придадваемите части от ПИ *, участващи в урегулирането му са завзети, правото на строеж е реализирано.

Ю. К. е син на З. К. и именно на него му е отстъпено право на строеж в УПИ *-държ., кв. 19 по ПУП на с. С., а съседния парцел УПИ ** се е уширил за задоволяване на жилищни нужди на останалите членове на семейството на З. К.. Имота е отчужден за държавни нужди държавно жилищно строителство. Според жалбоподателя правото на обезщетение с недвижим имот или с друго вещно право за отчужден и завзет недвижим имот не се погасява по давност (изрично съгласно §10 от ПР на ЗУТ). Имота е завзет, поради което приложимите разпореди са тези на ЗТСУ(отм.). Според чл.95 ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти се отчуждават за нужди, необходими за мероприятие на държавата, кооперации и обществени организации. Така също, в случаите в които обезщетението е било определено като парично - за него се прилагат правилата за погасяване на вземанията при изтичане на петгодишния давностен срок в съответствие с условията на чл.137 от ЗТСУ (отм.) във връзка с §9, ал.1 от ПР на ЗУТ, предвиждащ петгодишен срок за погасяване на вземанията за обезщетение за недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на общините, държавата и Ю.дическите лица по този закон, както и за недвижими имот, отчуждени по дворищнорегулационния план, които се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок.

3

Дори и да се приеме, че не е проведена или не е приключила процедура по отчуждаване и собственикът не е обезщетен, ефекта на придобита по давност собственост на 203 кв.м. от ПИ *, участващи в образуването на УПИ *-държ., кв. 19 по ПУП на с. С. е настъпила. Още по-вече Ю. З. К. е наследник на З. К. (собственика на ПИ *). Държавата е отстъпено право на строеж и Ю. К. е реализирал жилищна сграда в УПИ *-държ., кв. 19 по ПУП на с. С.

Моли за отмяна изцяло Решение № 88 от 31.10.2023г. постановено по гр. д. № 90/2022г. по описа на Районен съд З., като неправилно поради неговата незаконосъобразност и предлага въззивният съд с решение по същество да отхвърли исковете на ищците срещу Община З., като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.

С писмения отговор на Ю. К. и З. К. се поддържа становище за основателност на въззивната жалба и се предлага решението да бъде потвърдено. Според въззиваемите позоваването на пар. 9 от ПР на ЗУТ, заявено от Общината е основателно. Истина е, че процесният парцел V III-д ъ р ж ., кв. 19 по плана на селото е създаден от държавна земя и отчуждено място от родителите нa Ю. К. за отстъпване на нуждаещите се – Ю. К. и брат му Б. - право на строеж, поради което процесното отчуждаване попада в приложното поле на чл. 63 ал. 1, т . 10 от ЗТСУ, поместен в глава пета, за която е реч в пар. 9 от ПР на ЗУТ. Щом това е така казусът не може да се подведе под пар. 8 от ПР на ЗУТ, а следва да се решава по ЗТСУ и ЗС, т .е . отчуждителното действие не може да с е счита за отпаднало. Родителите им са получили в замяна държавна земя, за да се образува техния парцел и са обезщетени. Ако това не може да бъде прието - замяната - тогава воички техни наследници имат право на обезщетение от Общината по реда на ЗС, но в никакъв случай не маже да се счита отчуждаването з а отменено(отпаднало) по пар. 8 от ПР на ЗУТ. С тава дума за парично обезщетение, з а облигационно правоотношение. В това се състои същността на разглеждания правен спор и след като въззивният съд приеме това предлагат да вземе решение в посочения п о-горе смисъл.

С писмения отговор на С. Т. депозиран чрез пълномощника му адв. Д.К. се поддържа неоснователност на въззивната жалба на Община З.. Обжалваното решението е правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. Изразеното от жалбоподателя несъгласие с приетото от районен съд, че в конкретният случай по отношение на отчуждителното действие на дворищните регулационни планове е относима правната норма на § 9, ал.1 от ПР на ЗУТ, а не § 8, ал.1, изр. 2- ро от ПР на ЗУТ, уважавайки предявеният иск се поддържа становище за неоснователност на изложените оплаквания, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Според въззиваемата от представените писмени доказателства - скици, геодезическо заснемане, удостоверение № 461/02.07.2021 г., заповед № 107/12.04.2022 г. на кмета на община З. и заключение на вещото лице по назначената строително-техническа експертиза се доказва, че поземлен имот пл. ***, в кв. 19 по плана на с.С. е с площ от 1548 кв.м. (удостоверение № 461/02.07.2021 г.), включващо и частта с площ 203 кв.м. (повдигнат в жълт цвят на комбинираната скица), придаваема към * - държ., кв. 19. Той е собственост на ищците по делото, при квоти съгласно представения нотариален акт за дарение №*, том *, дело №210/25.01.1989 г. на PC - З.. Прехвърлителната сделка е осъществена преди издаване на заповед № 44/22.09.1989 г., с която са определени съществуващите към момента регулационните граници на УПИ-* и УПИ **, кв. 19 по плана на с.С.. Правилен и в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС е изводът на решаващия съд, че планът има отчуждително действие, но стабилизиране на това отчуждително действие настъпва при заплащане на парично обезщетение за прeдаваемите части, като оценката следва да бъде съобщена на заинтересованите лица, които имат право да обжалват размера на обезщетението. От заключението на вещото лице е установено, че за прeдаваемата към УПИ * - държ. част от имот пл. ***, в кв. 19 не са извършвани процедури по уреждане на 4 регулационни сметки, части от имот пл. *** не са отчуждавани, поради което и възражението на ответника община З., че дворищно-регулационния план е приложен са недоказани. В настоящия случай, процедура по прилагането на плана и на завземане на прeдаваемото място представляващо частта от имот с пл.*, кв.19, участваща в образуването на УПИ-*, кв. 19 по плана на с.С. не е провеждана, видно и от издаденото от ответника удостоверение № 472/02.07.2021 г. В тази връзка направеното за първи път с въззивната жалба оплакване, че имота е завзет от общината е неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Неоснователно е и възражението, че ефекта на придобита по давност собственост на 203 кв.м от ПИ *, участващи в образуването на УПИ-*, кв. 19 по плана на с.С. е настъпила. От жалбата не става ясно в чия полза е настъпила давността, тъй като общината не твърди такива права за себе си. Както се посочи данни за уреждане на регулационни сметки за имот пл.*** не са открити от вещото лице, както и не са представени доказателства за осъществявано от общината владение върху имот пл.*** или частта от него, участваща в УПИ * - държ. След като за придадената част към парцел УПИ * - държавен по плана от 1978 г., изменен със заповед №*4/1989 г. няма данни за извършена оценка на предаваемото място, за заплащането му и за завземането му по надлежен ред, то по отношение на тази предаваема част планът не е приложен, т. е. не е настъпило условието за окончателното преминаване на собствеността по нормативно определения ред по чл.ЗЗ ал.2 ЗСТУ (отм), съгласно разясненията дадени с ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на Върховния съд. Направен е извод,че следователно АЧОС № 2017/23.022021 г. е съставен без основание и не е породил визираните в него права. Актът за частна общинска собственост не е придобивен за правото на собственост способ. Той е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, установени в закон, но той няма правопораждащо действие - чл. 5 ал. 2 и ал. 3 ЗОбС. Права на собственост в полза на общината възникват, на основание някой от посочените в чл. 34 ал. 1 ЗОбС способи, които в конкретния случай и за спорния имот не са налице. С оглед изложеното моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решение № 88/31.10.2023 г. по гр.дело № 90/2022 г. по описа на Районен съд - З.. Претендира направените по делото разноски за настоящата инстанция.