Акт от 12.04.2019, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 432/2018
- Подписан
- 12.04.2019
- В сила
- 02.05.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 158 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.118, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1, т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.1, предложение първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §1, т.3, буква "д" · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 53, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.7, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 82 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 16, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 24 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 28, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 45, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.90 от 1993 г.)
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 167 град
Велико Търново, 12.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря В.Г. разгледа доклханото от съдията адм.дело №
432/2018 г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ - обжалване на РА пред първа съдебна инстанция.
Образувано по жалба на търговско дружество с фирма „ГТ БРАНД”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
„Николаевска“ № 89.
Оспорва се Ревизионен акт/РА/ № Р-04000717005420-091-001/09.03.2017 г. на ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 104/23.05.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който в резултат на извършена ревизия по ЗДДС са определени допълнителни задължения за внасяне за ДДС в размер на 140 073.80 лв. и лихви за просрочие в размер на 15 838.15 лв.
Със съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения РА се иска отмяната му, а алтернативно обявяване на неговата нищожност.
II.Становища на страните:
Оспорващата страна твърди, че РА е незаконосъобразен, защото контатациите в него не са подкрепени ито събраните доказателства, представени още в хода на ревизията.
Документите са надлежно оформени и в своята цялост водят до извод за действително извършена доставка. Счита, че са налице всички предпоставки за признаване и приспадане на данъчен кредит. Възразява срещу установените размери на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях.
По изложените съображения ПП на оспорващото дружество пледира в о.с.з. да бъде отменен РА и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски за ДТ и АВ.
Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Според ПП, оспорения ревизионен акт е правилен и законосъобразен. В тази връзка посочва, че в хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, които да опровергаят констатциите на ОП. Не са предприети и никакви процесуални действия от страна на жалбподателя, във връзка с откритото производство по проверка на автентичността и достоверната дата на оспорените писмени документи. За процесуална икономия препраща към подробните съображения, изложени в Решението на ДОДОП. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в размер на 4 143,51 лв., съгласно представен Списък в о.с.з.
III.За допустимостта на жалбата:
При преценка на допустимостта на производството настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваният РА е потвърден, в обжалваната част, с Решение № 104/23.05.2018г. на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол, в тази му част. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронната пощата, като потвърждението за това е от дата 28.05.2018г., видно от разпечатката на л.18. Жалбата е изпратена, чрез АО на 11.06.2018, видно от отбелязването на вх. щемпел.
Делото е подсъдно на
ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност, действали при образуването му, във вр. с § 150 от ПРЗ на ЗИД АПК/ДВ бр.77 от 2018г./. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
С Разпореждане от 13.07.2018г. за насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На оспорващия търговец, на основание чл. 171, ал.4 от АПК, във вр. с чл.154, ал.1 от   ГПК и §2 от ДР на ДОПК, е указано, че че негова е доказателствената тежест в настоящото производство относно предпоставките за прилагане на нулева ставка на ДДС за декларираните ВОД, като докаже че правото на разпореждане като собственик с тези стоки е прехвърлено на приобретателя, че посочените стоки са изпратени или транспортирани в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същите стоки са напуснали физически територията на страната. В тази връзка, следва да представи доказателства по вид и форма, предвидени в специалния закон – ЗДДС и ППЗДДС, че стоките са транспортирани от територията на България до територията на Гърция и съответно факта на получаването им именно от посочените във фактурите контрагенти.
На ответника по оспорването, на основание чл.170, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, е указано, че следва да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
От ответника е представена административната преписка, организирана в 2 бр. папки, общо 526 листа. Същата е попълнена с копия на електронните документи, издадени при ревизията – процесния РА, РД, ЗВР, ведно с файловете на прикачените към тях Удостоверения за КЕП, които също са електронни документи.
В о.с.з. на 14.03.2019г., посочен като краен срок по смисъла на чл. 158 от ГПК не са ангажирани доказателствени искания, в т.ч. не се оспори истинносттта на представените електронни документи по реда на чл.184, ал.2 от ГПК. В тази връзка се налага изводът, че валидността на издадения като електронен документ РА, не е спорна между страните и се подкрепя от доказателствата/писмени и веществени/, налични по делото.
От приетите с административната преписка писмени доказателства част са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ПП на ответника.
Оспорена е автентичността и достоверната дата и съдържанието на 18 бр. ЧМР и потвърждения и 11бр. пътни листи/вж. л.35/.
На основание чл.193, ал.2 от ГПК е открито производство по проверка автентичността на положените подписи в оспорените документи. Указано е на жалбоподателя/вж. л.38/, че доказателствената тежест за установяване на автентичността на положените подписи върху оспорените документи, а именно, че подписите действително са положени от лицата, за които се сочи, че са приели, съответно предали стоките по процесните документи, лежи върху оспорващото дружество и в тази връзка могат да се ползват всички доказателствени средства, в т.ч. гласни доказателствени средства и/или графическа експертиза.
В хода на съдебното следствие, въпреки дадените указания и възможност за това, от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателствени средства. В тази връзка при липсата на нови доказателства по делото не се стигна до промяна на установента при ревизията фактическа обстановка. Дали констатциите на РО са подкрепени от събраните доказателства е въпрос по същество на спора.
Посочените в този раздел доказателствени средства ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението.
V.По фактите:
Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на страните и доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното по фактите:
За акта на администрацията:
PA е издаден в резултат на извършена ревизия на
„ГТ БРАНД" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 27.05.2016 г. до 31.07.2017 г. Ревизионното производство е образувано със ЗВР №
Р-04000717005420-020-001/18.08.2017 г., връчена по електронен път на 28.08.2017 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000717005420-020-002/24.11.2017 г. и ЗИЗВР № Р- 04000717005420-020-003/22.12.2017 г. За резултата от ревизията е издаден РД № Р- 04000717005420-092-001/09.02.2018 г., връчен по електронен път на 09.02.2018г. Срещу ревизионния доклад е подадено Възражение вх. № 5779/27.02.2018 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, което е прието за неоснователно.
Предмет на настоящото съдебно производство е РА
№ Р-04000717005420-091- 001/09.03.2018г., в обжалваната част, потвърдена от решаващия орган при адм. обжалване, с която по ЗДДС за данъчните периоди м.07, м.08, м.10 и м.12.2016г., м.01, м.02, м.04, м.05 и м.07.2017г. е начислен ДДС в размер на 145 513.00 лв., в резултат на което за същите данъчни периоди на „ГТ БРАНД" ЕООД е определено задължение за ДДС за внасяне размер на 140 073.80 лв. и лихви в размер на 15 838.15 лв.
За яснота следва ад посочим, че с РА не са установени допълнителни задължения, различни от декларираните от жалбоподателя по справки-декларации по ДДС за данъчни периоди от м.05, м.06, м.09 и м.11.2016г., м.03 и м.06.2017г. В тези му части РА не е обжалван и е влязъл в сила.
В хода на ревизията е прието, че събраните доказателства не подкрепят извод за реализирането на декларираните вътреобщностни доставки/ВОД/ по процесните фактури, издадени от страна на ревизираното дружество към дружества от Гърция. В тази връзка е посочено, че не е доказано транспортирането на стоките от територията на България до територията на Гърция и съответно получаването им от посочените във фактурите контрагенти. Поради това е направено заключение, че не е доказано и основанието за прилагане на нулева ставка на ДДС по документираните и декларирани вътреобщностни доставки.
При ревизията са осъществени следните процесуални действия:
На РЛ е връчено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.
№ Р-04000717005420-040-001 /25.08.2017 г. От „ГТ БРАНД" ЕООД са изискани документи във връзка с декларираните ВОД на стоки и доказателства за прилагане на нулева ставка. В това число копия на процесиите фактури; писмени потвърждения за получаване на стоките; документи за осчетоводяване изписването на стоките и за отчитане на приходите от извършените доставки; документи по чл.45 от ППЗДДС; данни за място на складиране на стоките до натоварването им и лица, взели участие в натоварването им; документи за извършени разплащания; търговска кореспонденция, търговски документи, ценови листи, правни и технически документи; сключени договори във връзка с транспортирането на стоките и др.
В отговор на това
ИПДПОЗЛ, от дружеството с вх. № 15223/26.09.2017 г. са представени копия от процесиите фактури, издадени към дружества от Гърция, инвойс-фактури, международни товарителници /ЧМР/, потвърждения за получени стоки, извадки от счетоводни регистри, счетоводни справки, банкови извлечения и др. документи, както и писмени обяснения. Представени са и два договора за наем на складово помещение, находящо се в с.Вишовград, сключени на 25.05.2016г. и от 25.05.2017г. с „Мултизим" ЕООД гр.Павликени с ЕИК 201226207г.
Проверката на счетоводните и търговски документи е извършена в присъствието на управителя на дружеството и счетоводителя М., на мястото, определено за извършване на ревизията. Резултатите са отразени в Протокол сер. АА № 1019962/11.12.2017 г. Прегледани са оригинални документи на „ГТ БРАНД" ЕООД за ревизирания период - фактури, банкови извлечения, счетоводни справки, договори за заем, като от ревизираното лице са били представени справки относно счетоводни сметки 411 „Клиенти" /подсметки - въпросните дружества от Гърция/ и 532 „Предоставени краткосрочни заеми" - съответните подсметки на заемополучателите с копия на договорите за заем и РКО. В протокола е отразено изаявление на управителя, че няма сключвани договори, както и търговска кореспонденция между ревизираното дружество и гръцките клиенти на същото.
В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на посочените доставчици на жалбоподателя, за което са сътавени протоколи за извършени насрещни проверки, от които се установява, че посочените във фактурите стоки действително са получени от дружеството жалбоподател.