Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 587 от 21.12.2022, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 824/2022
Вид
Решение № 587
Подписан
21.12.2022
В сила
21.12.2022
Състав
ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.114 ал.1 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1, т.2, б."д" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.40 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.46 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.175 · Кодекс на труда
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.8 ал.1 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.9 ал.2 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.9 ал.3 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл.31 ал.4 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 587 гр.Плевен, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №824 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от Л.Г.З. *** против

Решение №1040-21-649 от 26.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ-София, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-21-1077/01.08.2022г. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-21-01160323/12.07.2022г. на длъжностно лице по реда на чл.114 ал.3 от КСО.

В жалбата се твърди, че решението на Директора на ТП на НОИ-София се обжалва, тъй като не се признава правото на лицето да замени парично обезщетение за временна неработоспособност с платен годишен отпуск.

Цитира се разпоредбата на чл.9 ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза и се твърди, че за периода от 06.12.2021г. до 17.12.2021г. е ползван платен годишен отпуск в УМБАЛ „Г.Странски“ гр.Плевен, който включва 4 работни дни останали за 2020г. и 6 работни дни от 2021г. Счита се, че според чл.175 от КТ има право да избира какъв вид отпуск да ползва. Посочва се, че правото на избор за парично обезщетение, вместо възнаграждение по време на отпуск за временна неработоспособност дава и чл.40 ал.1 от КСО.Твърди се, че тъй като има разрешен платен годишен отпуск и не е искала да бъде заменян с парично обезщетение, не е изискан втори екземпляр от болничния лист и не е представян такъв пред работодателя УМБАЛ „Г.Странски“ гр.Плевен. Сочи се, че реално са отработени 8 дванадесет часови смени и 2 от тях попадат в рамките на болничния лист – на 20 и 21.12.2021г. В тази връзка се посочва, че платения годишен отпуск приключва на 17.12.2021г., а сестрите в клиниката са били натоварени с наднормени часове /по 40часа и 52часа/ и не е имала право да откаже да изработи тези две 12часови смени. Моли се жалбата да бъде уважена.

От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-София не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с пълномощник съпругът й Л.З., който излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и моли жалбата да бъде уважена. Оспорващата заявява, че не е ощетила държавата, а натоварването в клиниката е било голямо, като счита, че не е извършила нарушение.

В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Представено е писмено становище с подробни доводи за неоснователност на жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №1040-21-649 от 26.08.2022г. на Директора на

ТП на НОИ-София е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващата и е получено от съпруга Л.З. на 05.09.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена пред АССГ на 16.09.2022г., видно от поставения вх.№33043 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че за периода от 10.12.2021г. до 23.12.2021г. Л.Г.З. е била във временна неработоспособност въз основа на БЛ №Е20210003060. На болничния лист е отразено като месторабота МБАЛ „Сърце и мозък“.

Не се спори още, че към началото на временната неработоспособност З. е осигурявана при двама работодатели – УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен въз основа на основен трудов договор №6172/28.08.1975г. на длъжност „медицинска сестра“ на пълно работно време от 8часа, и МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.София въз основа на допълнителен трудов договор на длъжност „медицинска сестра“ на непълно работно време – 4часа.

Не се спори също, а и се установява от данните по делото, че БЛ №Е20210003060 е представен в ТП на НОИ-София от осигурителя МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.София, ведно с необходимите приложения за изплащане на парично обезщетение по условията на чл.40 ал.1 от КСО, съгласно Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО, като въз основа на болничния лист на З. е изплатена сума за парично обезщетение от сметката на ДОО.

Не се спори също, че въз основа на заявление за ползване на платен годишен отпуск и заповед от 01.12.2021г. за неговото разрешаване, З. е била в платен годишен отпуск при основния работодател УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен за 10работни дни, вкл. периода от 06.12.2021г. до 17.12.2021г. включително.

Установява се от доказателствата по делото, вкл. присъствена форма за явяване /неявяване на работа, че през м.декември 2021г. при основен работодател З. има вписани по график и действително отработени 8 смени /по 12часа/, от които 4 дневни и 4 нощни, като за всяко нощно дежурство зачетени – 8часа нощен и 4часа дневен труд.

Видно от доказателствата е, че в периода на болничния лист /10.12.2021г.-23.12.2021г./ З. има присъствени при основен работодател две смени по 12часа – на 20.12.2021г. /дневна смяна/ и на 21.12.2021г. /нощна смяна/.

Не се спори по делото, че за м.декември

2021г. на З. е начислено и изплатено от

УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен трудово възнаграждение за действителното отработено време.

От данните по делото се установява, че БЛ

№Е20210003060 не е представен пред основния работодател на З., а именно УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен.

С Разпореждане

№РВ-3-21-01137777/02.06.2022г. на Ръководител на контрола по ДОО, на основание чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Л.З. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 10.12.2021г. до 23.12.2021г. в размер на 719,40лева, от които 693,02лв. главница и 26,38лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Като мотиви е отразено, че по реда на НПОПДОО на З. по БЛ№Е20210003060 е изплатено парично обезщетение за 7работни дни в размер на 693,02лева за сметка на ДОО, като същевременно по реда на чл.5 ал.4 от КСО за З. са подадени от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен за м.декември 2021г. 20 отработени дни с 8 часа дневно работно време, без дни във временна неработоспособност. Направен е извод, че по отношение на лицето е изпълнен състава на чл.46 ал.3 от КСО и на З. неоснователно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по БЛ№Е20210003060 за 7работни дни в размер на 693,02лева за сметка на ДОО, поради това, че същата за периода на временна неработоспособност е упражнявала трудова дейност по трудово правоотношение с УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ гр.Плевен, с което е нарушен режима определен от здравните органи.

Във връзка с жалба на З. срещу

Разпореждане №РВ-3-21-01137777/02.06.2022г., със Заповед от 20.06.2022г. е възложена проверка по разходите на ДОО на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен за периода 01.12.2021г.-31.12.2021г, за резултатите от която е изготвен Констативен протокол №КП-5-14-01150472/21.06.2022г. Видно от последния е, че Л.З. е осигурено лице по трудово правоотношение на допълнителен трудов договор /на 4-часов работен ден/ в осигурител МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.София и е във временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ №Е20210003060 за периода 10.12.2021г.-23.12.2021г., както и е осигурена в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен. Установено е при проверката, че З. работи в този осигурител като „медицинска сестра“ на основен трудов договор по график – на 12-часови смени; че лицето е в платен годишен отпуск, считано от 06.12.2021г.-17.12.2021г., а именно 10 работни дни, като през м.декември 2021г. има вписани по график и действително отработени 8 смени /по

12часа/, от които 4 дневни и 4 нощни, като за всяко нощно дежурство зачетени – 8часа нощен и 4часа дневен труд. Констатирано е, че в периода на болничен лист З. има присъствени две смени по 12часа – на 20.12.2021г. /дневна/ и на 21.12.2021г. /нощна/. Посочено е, че на лицето е начислено и заплатено трудово възнаграждение за действително отработеното време за м.декември 2021г., както и че на осигурителя УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен не е представен от З. БЛ №Е20210003060. Въз основа на установеното в констативния протокол е прието, че З. е упражнила трудова дейност в период на неработоспособност – на 20.12.2021г. и 21.12.2021г., с което са нарушени разпоредбите на чл.46 ал.3 от КСО.

По жалбата е издадено от Директора на ТП на НОИ-София Решение №1040-21-485/29.06.2021г., с което същата е приета за основателна, отменено е Разпореждане №РВ-3-21-01137777/02.06.2022г. и преписката е върната за ново произнасяне. Като мотиви е отразено, че на база извършената проверка и установените нови данни се налага извода, че З. не е работила през част от периода на временна неработоспособност от 10.12.2021г. до 19.12.2021г. и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г., но е отработила часовете за всички работни дни в месеца, за което е получила възнаграждение, както и че за част от периода на временна неработоспособност е упражнявала трудова дейност от 20.12.2021г. до 21.12.2021г. , с което е нарушила режима определен от здравните органи. Предвид последното е счетено, че за лицето не е изпълнен състава на чл.46 ал.3 от КСО за периода от 10.12.2021г. до 19.12.2021г. и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г., но е нарушен чл.40 ал.1 от КСО вр. чл.31 ал.4 от НПОПДОО, като за периода от 21.12.2021г. до 22.12.2021г. е изпълнен състава на чл.46 ал.3 от КСО и е нарушен режима предписан от здравните органи. По тези мотиви е отменено Разпореждане №РВ-3-21-01137777/02.06.2022г. за възстановяване на сума от 719,40лева и преписката е върната на длъжностното лице за ново произнасяне.

С Разпореждане

№РВ-3-21-01160323/12.07.2022г. на Ръководител на контрола по ДОО, на основание чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Л.З. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 10.12.2021г. до 23.12.2021г. в размер на 540,11лева, от които 514,80лв. главница и 25,31лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка и дадените указания с Решение №1040-21-485/29.06.2021г., като мотиви е отразено, че се налага основателен извод, че на З. е изплатено неоснователно парично обезщетение за временна неработоспособност за два работни дни в размер на 198,00лева по БЛ №Е20210003060 за периода от 20.12.2021г. до 21.12.2021г., тъй като лицето е упражнявала трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство по трудово правоотношение с УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ гр.Плевен за посочения период, с което е нарушила режима определен от здравните органи. Посочено е още, че на З. е изплатено неоснователно и парично обезщетение по БЛ №Е20210003060 за периода от 10.12.2021г. до 19.12.2021г.

/платен годишен отпуск/ и за периода от 22.12.2021г. до 23.12.2021г. /почивни дни по график/ общо за 5дни на 100% в размер на 495.00лева, вместо пропорционалната част 64% - 316.80лева или 178.20лева повече, независимо, че по график не е работила, но е отработила часовете за всички работни дни в месеца или е била в платен годишен отпуск в УМБАЛ, които са основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство и съгласно чл.40 ал.1 от КСО няма право на парично обезщетение. Направен е извод, че в нарушение на чл.40 ал.1 и чл.46 ал.3 от КСО вр. чл.31 ал.4 от НПОПДОО на З. неоснователно са изплатени 514,80лева, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване. Общата дължима сума е в размер на 540.11лева /главница и лихва/. Разпореждането е връчено на 21.07.2022г. на Л.З..