Определение № 691 от 27.11.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. Габрово, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500422 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „ А1 България“ ЕАД , подадена чрез юрк.К. срещу разпореждане №2110 от 28.09.2023г. по ч.гр.д.№1444/2023г. на РС-Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК. Твърди се ,че погрешно съдът е приел,че договорът е представен на хартиен носител. Заявлението , ведно с всички приложения към него , е подадено по електронен път ,като е подписано с КЕП. След като заявлението с приложенията е подадено по електронен път, подписано с КЕП , не следва да се извършва допълнителна заверка от страната, включително на приложените с него документи. Ако съдът е счел ,че е допусната нередовност , е следвало да даде на страната указания съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК.

Претендира се да бъде отменено обжалваното разпореждане ,ведно със законните последици.

Частната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане №2110/28.09.2023г. заповединят съд е отхвърлил изцяло заявлението на „А1 България“АД срещу С. М. М. , като е прие ,че съгласно изложеното в т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, заявителят обосновава дължимостта на претендираните суми на основание възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен договор за електронни съобщителни услуги. Към заявленето е представен на хартиен носител договора, на който се позовава молителят. Представеният към заявлението по чл. 410 от ГПК на хартиен носител договор не е заверен от страната, която го представя. Предвид на това не може да бъде ценен като надлежно представен препис от документ, от който да произтича твърдяното вземането на заявителя. Несъответствието с изискването да бъде заверен надлежен препис от страната, не съставлява нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Доколкото с измененията в чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвидено, че заповедният съд може да остави без движение 1 заявлението за отстраняване на нередовности в тридневен срок от съобщението, то се касае се само за нередовности, които са свързани с изискванията на чл. 410 ГПК - пропуски по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други нередовности, каквато е настоящата хипотеза, заповедният съд не следва да дава указания, а да отхвърли заявлението, като на заявителя се предостави възможност да предяви осъдителен иск за вземането си - чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. В исковото производство ще бъде дадена възможност на ищеца да представи надлежни доказателства относно твърденията за сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви ,с които е обосновано отхвърлянето на заявлението по чл.410 ГПК, не са съобразени с обстоятелството, че същото е подадено по електронен път и е подписано с КЕП, като това обосновава приложимостта на чл.102з,ал.3 ГПК. С оглед на това неправилно заповединят съд е приел, че от заявителят е представен документ на хартиен носител – договора, на който се позовава, който следва да бъде заверен от страната ,за да бъде ценен като годно доказателствено средство, удостоверяващо надлежно възникнало договорно правоотношение между страните, и заявлението е отхвърлено само на това основание.

Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.

В случая от данните по делото се установява,че заповедният съд се е произнесъл по нередовно заявление , което не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК във вр. с чл.410 ГПК, заявителят да посочи ясно ,конкретно и пълно обстоятелствата, на които основава искането си и какво вземане се претендира. В случая в т.9 от заявлението е посочен само общия размер на вземането , претендирано като главница и като мораторна лихва, както и че паричното вземане произтича от неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи , препращайки към „подробно описание в т.12“. Такова описание в т.12 липсва, като в табличен вид са посочени различни суми ,без индивидуализиране по кои договори се претендират като дължими, на какво основание , как е формирано всяко от тези вземания, включени в таблицата. Към заявлението са приложени договори , които са с различни дати и основания за сключване - договори за услуги и договори за продажба на изплащане, както и анекси, а в самото заявлеието липсват каквито и да е фактически твърдения по кой от приложените договори какво вземане се претендира , на какво основание ,ако се твърди незиплънение - какво е конкретното неизпълнение по всеки от договорите; от кога се твърди ,че е предсрочно прекратено съответното договорно правоотношеине, ако на това се основава взеането; по кой договор е начислена всяка от неустойките, включени в таблицата в т.12 и на какво основание, как е формиран нейния размер ; как е изчислена лихвата по т.9 от заявлението , претендирана като мораторна лихва в общ размер от 697,25лв., без да се посочат конкретните вземания като главница ,върху които е начислена и периода ,за който е била начислена за всяко от тях ,с посочване началната датата на забава .

Произнасянето на заповедния съд с обжалваното разпореждане, без да даде възможност на заявителя в указания в чл.411,ал.2 ГПК срок да отстрани нередовностите на заявлението , препятстват възможността да се установи какво се претендира от заявителя като вземане – по кое правоотношение, на какво основание и относимостта на приложените към заявлението договори и анекси, към заявените претенции в т.12 от заявлението , което препятства възможността да се извърши и дължимата проверка по чл.411,ал.2,т.2 и т.3 ГПК.

Предвид изложеното, като се е произнесъл с обжалваното разпореждане по нередовно заявление по чл.410 ГПК, което не отговаря на изискванията на чл. чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК във вр.

2 с чл.410,ал.2 ГПК, без да даде възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с тях , заповедният съд е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт ,който следва да бъде отменен, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с предоставяне възможност на заявителя за отстраняване нередовностите на заявлението в срока по чл.411,ал.2 ГПК, и съобразно предприетите за това процесуални действия , произнасяне и по неговата основателност съгласно правомощията по чл.411, ал.2 ГПК.

На основание изложеното ,въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №2110 от 28.09.2023г. по ч.гр.д.№1444/2023г. на РС-Габрово.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС-Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по редовността на подаденото заявление по чл.410 ГПК от А1 България вх.

№6560/27.09.2023г. срещу С. М. М. и съобразно предприетите за това процесуални действия , произнасяне и по неговата основателност съгласно правомощията по чл.411, ал.2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3