Определение № 740 от 14.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500021 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “БАНКА ДСК” АД, ЕИК:121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.

„Московска“ № 19, представлявано от юрисконсулт Сияна Димитрова.

Обжалва се Разпореждане № 12817 от 21.11.2024г. по ч.гр.д.№ 7811 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас, обективирано в заповед № 3988 от 21.11.2024г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против М. П. Г., за сумата от 28,90 лв., представляваща мораторна неустойка. Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Изложени са оплаквания, че съдът не е разгледал в дълбочина всички обстоятелства и доказателства по случая, поради което стигнал до необосновани и неправилни фактически и правни изводи. Сочи се, че претендираното обезщетение за забава се дължи на основание чл.12 от ОУ, неразделна част от договора за кредит и представлява вид санкция за забавата на кредитополучателя за неплащане на месечната вноска, уговорена по погасителния план.

Същата се дължала в хипотезата на недобросъвестност от страна на кредитополучателя, изразяваща се в просрочие на поетите от него задължения и изцяло кореспондира със законовата норма на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК. Заявява, че в процесния случай претендираното обезщетение за забава е изчислено върху частта от непогасената месечна вноска, представляваща главница.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлената част от заявлението- за сумата от 28,90 лв.

Моли да му се присъдят разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

1

Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 7811 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от частния жалбоподател. Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М. П. Г. от гр.Българово, за следните суми: 551,95 лв. главница по договор за стоков кредит от 26.06.2020г.; 124,25 лв., представляващи договорна /възнаградителна/ лихва; 28,90 лв.- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, начислена за периода от 26.10.2020г. до 25.12.2021г.; 191,82 лв.- законна лихва за периода; от 26.12.2021г. до 12.11.2024г.; 120 лв.дължими разходи при изискуем кредит; законната лихва за забава от 13.11.2024г. до изплащане на вземането.

В т.9 „в“ от заявлението се сочи, че задължението е изискуемо и произтича от договор за стоков кредит от 26.06.2020г., отчитан по кредитна сметка 11/0000000027170767.

В т.14 от заявлението е посочено, че кредитът е изискуем на краен падеж, настъпил с изтичането на уговорения в чл.2 от договора за кредит срок, поради което не се дължи уведомване.

Претендират се и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

Приложени са още Извлечение от счетоводните книги на банката, копие от договора за кредит, ведно с общите условия и приложения.

Районният съдът е издал заповед № 3988/21.11.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист за претендираната главница, договорната лихва, както и за мораторната лихва от 26.12.2021г. до 12.11.2024г., както и за законната лихва от подаването на заявлението, а така също и за част от разноските по делото.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта относно претенцията за 28,90 лв.- квалифицирана от съда като такава за мораторна неустойка, както и за сумата от 120 лв.- разходи при изискуем кредит.

Съдът е приел, че в обжалваната част, касаеща вземането за мораторна неустойка искането противоречи на императивна законова разпоредба- чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК, поради което уговорката за дължимост на мораторна неустойка е недействителна.

След като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.417, т.2 ГПК, в действащата понастоящем редакция, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на държавните учреждения и общините, или извлечение от 2 счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки. В случая няма спор, че приложеното извлечение от сметка отговаря на изискванията на чл.60 от ЗКИ и удостоверява наличието на претендираните в заявлението вземания, включително това за процесната наказателна лихва /мораторна неустойка/.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК задължава съда да следи дали искането противоречи на закона и добрите нрави, а тази на т.3- дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Същите намират приложение както в производството по чл.410 ГПК, така и в това по чл.417 ГПК. В случая няма съмнение, че процесният договор за кредит, от който произтичат вземанията на заявителя, е сключен с потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът, на основание цитираните разпоредби, както и тази на чл.7, ал.3 от ГПК е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Изрично в разпоредбата на чл.419, ал.3 ГПК, касаещ самото производство по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, се вменява на съда задължение да отмени разпореждането когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В жалбата е посочено, че процесното вземане за наказателна лихва /респективномораторна неустойка/ е уговорено в т.12 от договора за кредит.

Същата гласи: „При забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения съгласно раздел лихвен процент /17,89 лв. за процесния кредит/ и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Така уговореното обезщетение за забавено неизпълнение, което е формирано от сбора на договорната лихва от 17,89 %, и надбавка от 10 пункта, очевидно надвишава законната лихва /в този период ОЛП е 0,00, а законната лихва се формира като ОЛП +10 процентни пункта/.

Правилно районният съд е приел, че така уговореното обезщетение за забавено изпълнение /или мораторна неустойка/ противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, която не допуска при забава на потребителя кредиторът да получи нещо повече от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като това обезщетение не може да надвишава законната лихва.

Според настоящия съдебен състав е налице неравноправност на цитираната клауза на т.12 от договора за стоков кредит. С тази уговорка напрактика е постигнато съгласие за заплащане на допълнителна лихва поради забавено плащане, представляваща необосновано 3 високо обезщетение по смисъла на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Тази клауза следва да се приеме за неравноправна и като такава за нищожна на основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 76 от 22.07.2020г. по т.д.№ 1011/2019г. на ВКС, Първо търговско отделение.

С оглед изложеното, заявлението в тази му част е неоснователно и следва да се отхвърли.

Тъй като изводите на въззивната инстанция за неоснователност на заявлението по чл.417 ГПК по отношение на претендираната сума съвпадат с тези на районния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за разноски за настоящото производство е неоснователно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 52200 от 9.12.2024г., подадена от “БАНКА ДСК” АД, ЕИК:121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.„Московска“ № 19, представлявано от юрисконсулт Сияна Димитрова срещу Разпореждане № 12817 от 21.11.2024г. по ч.гр.д.№ 7811 по описа за 2024г. на Районен съдБургас, обективирано в заповед № 3988 от 21.11.2024г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против М. П. Г., за сумата от 28,90 лв., представляваща мораторна неустойка /обезщетение за забавено плащане по чл.12 от договора за стоков кредит/.

Връща делото на Районен съд Бургас за изпълнение на задължението по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК- да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4