Решение № 3992 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3992 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100513184 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 05.10.2022 г., постановено по гр. дело № 27369/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 25 състав ответникът Х. В. П. е осъден на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 512,83 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 12,67 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 93,44 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2021 г., като е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 98,22 лв. и за сумата от 3,12 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 15.04.2021 г. и ответницата Ц. В. П. е осъдена на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 326,65 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 11,76 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 51,04 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна 1 енергия за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2021 г., като е отхвърлен искът по чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 512,83 лв. и за главница за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 12,67 лв., отхвърлен и искът по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 98,22 лв. и за сумата от 3,12 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 15.04.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Ц. В. П. в осъдителната част. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението. Поддържа се, че неправилно съдът в мотивите си е приел, че ответницата има качество на потребител на топлинна енергия и се е намирала в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Заявява се, че по делото не е доказана доставката на топлинна енергия в претендираното качество и количество, поради което за нея не е възникнало задължение за плащане. Поддържа се, че по делото не е доказано и наличието на сключен договор с ответницата, а представеният такъв е бил с изтекъл срок. Заявява се, че ищцата не е живяла и не е ползвала реално имота. По отношение на иска за дялово разпределение също се поддържа, че е останал недоказан тъй като в ОУ не било посочено точно начина на формиране на цената на таксите за дялово разпределение и начина на заплащането й. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в осъдтелната част. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба е, че ответницата по делото не е собственик или ползвател на процесния имот, както и че няма качеството на потребител на топлинна енергия, поради което и не притежава качеството на клиент на ищцовото дружество и не дължи заплащане на процесните суми.

Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.

153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт № 121, том I, н. дело № 105/2010 г. от 30.08.2010 г. К.А. – П. е прехвърлила на ответниците своите 1/6 ид.ч. от процесния имот, от който същите са притежавали по 1/6 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство след смъртта на техния баща – В. П.. След смъртта на В. К. на 01.03.2018 г. двамата ответници са останали единствени съсобственици на имота при равни квоти – по ½. Предвид изложеното съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, 3 изложени в този аспект и напълно се солидаризира с изведените правни изводи.

Неоснователно е оплакването на въззивницата, че по делото не е доказана доставката на топлинна енергия в претендираното качество и количество, поради което за нея не е възникнало задължение за плащане. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в претендираното количество, съответстващо на претендираната цена, по делото е била допусната съдебно-техническа експертиза, която настоящата въззивна инстанция кредитира като обективна и компетентно изготвена, и от която се установява, че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното и количеството на доставената енергия е измерено коректно.

Настоящата въззивна инстанция намира за неоснователно и оплакването на въззивницата, че по делото е останал недоказан искът за дялово разпределение тъй като в ОУ не било посочено точно начина на формиране на цената на таксите за дялово разпределение и начина на заплащането й.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ на топлофикационното дружество, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Заплащане на топлинната енергия и услуга дялово разпределение е уредено подробно в разпоредбите на чл. 30 и следващите от ОУ на топлофикационното дружество.

Първоинстанционният съд, като е взел предвид приложените по делото писмени доказателства и депозираните пред първоинстанционния съд експертни заключения, които на основание чл. 202 ГПК настоящата инстанция цени като обективно и компетентно изготвени, е стигнал до заключение, че по делото се установява по безспорен начин дължимостта на възнаграждение и за услуга дялово разпределение, като е уважил исковете в съответния размер, след съобразяване на своевременно релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с така изложените мотиви на първоинстанционния съд.

По изложените съображения настоящата въззивна инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

В настоящото производство на въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не следва да се присъждат разноски, тъй като дружеството не е подало отговор на въззивната жалба, нито е изпратило процесуален представител в съдебно заседание, а е подало само бланкетна молба, с която е 4 оспорило въззивната жалба и е поискало присъждане на разноски.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.10.2022 г., постановено по гр. дело № 27369/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 25 състав в обжалваните части.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5