Решение № 1836 от 22.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1836 гр. Русе, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520105030 по описа за 2023 година

Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Р. Х. О. е абонат на дружеството с клиентски номер 1700177891, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №**********, в гр.Русе, ул.“Й.Д.“№.................. В тази връзка сочи, че на 08.03.2021г. ответникът подал заявление №5690511 за продажба на ел.енергия при Общи условия.

Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.

Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 827.53 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06 1 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 12.05.2023г.

За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №1223/09.05.2023г., издадена по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС срещу Р. Х. О.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Р. Х. О., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.

”Владислав Варненчик”№258 сумите: 827.53 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1223/09.05.2023г., издадена на по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК Р. Х. О. - ответникът по спора не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.

Съгласно извлечение от сметка по партида с клиентски №1700177891, абонатен №********** за обект в гр.Русе, ул.“Й.Д.“№.................. към 27.04.2023г., задължението на клиента (ответник в настоящото производство) възлиза на 827.53 лева – главница, по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.

Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в процесния период, с които установява задължението на потребителя.

За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е образувано ЧГД №2395/2023г. и се снабдил със заповед №1223/09.05.2023г. за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу Р. Х. О., ЕГН ********** за сумите: 827.53 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да 2 предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът признава, че след предявяване на иска, ответникът е заплатил дължимата главница и лихви, във връзка с което прилага актуално извлечение от фактури и плащания.

Претендира единствено разноските.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 827.53 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1223/09.05.2023г., издадена на по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно, че на 31.08.2023г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

Принципно положение в гражданския процес е, че съдът взема предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение и в производството по чл.422 ГПК, по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на ОСГТК.

При така установеното, съобразявайки извършеното от ответника плащане, което ищцовото дружество признава, съдът счита, че искът следва да се отхвърли, поради погасяване на задълженията в хода на производство.

По отношение разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

С поведението си, ответникът е дал повод за завеждане на иска, с оглед което следва да му се възложат направените от ищеца разноски, както следва: по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС – 75 лева; по ГД №5030/2023г. по описа на РРС – 175 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – 3

Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 срещу Р. Х. О., ЕГН ********** иск за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 827.53 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1223/09.05.2023г., издадена на по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС, като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА Р. Х. О., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 направените по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 75 лева.

ОСЪЖДА Р. Х. О., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 направените в настоящото производство разноски в размер на 175 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4