Решение № 127 от 17.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 88/2023
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 17.08.2023
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. Велико Търново, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000088 по описа за 2023 година
С Решение № 120/15.12.2022 год. по т. д. № 105/2022 год. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на Р. Д. Д. от гр. Червен бряг сумата 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди от настъпилото на 31.12.2021 г. ПТП на главен път в с. Енина, общ. Кнежа, *********, ведно със законната лихва от 07.02.2022 год. до окончателното изплащане.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. И. K. – процесуален представител на ищеца Р. Д. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 2 030 лв. съобразно уважената част на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за сумата над 10 000 лв. до уважения размер от 50 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника „ЗД „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв. И. Ж.. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано в тази част, тъй като съдът не е взел предвид всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност.
Основното увреждане на ищеца – счупване на горния край на лакътната кост и травми на предмишницата, не е вследствие на процесното ПТП. Съдебномедицинската експертиза е категорична, че няма причинна връзка между фрактурата и ПТП.
1
Приетият от съда размер на обезщетението е в пълно несъответствие с установените от СМЕ леки увреждания на ищеца – повърхностни охлузвания и кръвонасядания.
Определеното от съда обезщетение е прекомерно завишено, неподкрепено от доказателствата по делото, постановено в противоречие с материалния закон, житейската и правна логика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли претенцията за сумата над 10 000 лв. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Ж.. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец в първоинстанционното производство Р. Д. Д. чрез пълномощника адв. И. K.. Моли съда да остави без уважение жалбата. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Не възприема СМЕ, тъй като е изготвена една година след ПТП, не е правено ново изследване и преглед на ищеца преди изготвяне на експертизата. Прави искане за допускане на повторна СМЕ. В съдебно заседание адв. K. поддържа становището за неоснователност на жалбата. Вследствие на ПТП ищецът често получава епилептични припадъци. Налице е счупване, което е безспорно. Предстои оперативна намеса.
Присъдената сума е справедлива. Направено е искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е частично неправилно:
Ищецът Р. Д. Д. е предявил иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да му заплати сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на ПТП на 31.12.2021 г., а именно – мозъчно сътресение, счупване на горния край на лакътната кост и множество повърхностни травми на предмишницата, ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е бил уважен за сумата 10 000 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Въззивната жалба на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД е частично основателна:
Предвид влязлата в сила част на решението и оплакванията в жалбата, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда единствено доказаните по делото неимуществени вреди и размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца.
2
Установено по делото е – въз основа на Протокола за ПТП и заключението на САТЕ, приета от първоинстанционния съд, настъпването на ПТП на 31.12.2021 г. на път в с. Еница, общ. Кнежа, по вина на водач на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА 86****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „ЗД „Бул Инс“ АД. Ищецът Р. Д. Д. е пострадал при ПТП, като видно от Амбулаторни листи от 31.12.2021 г. и 10.01.2022 г., е получил следните увреждания: множество повърхностни травми на предмишницата, счупване на горния край на лакътната кост и мозъчно сътресение. Отразено е, че ищецът е получил повърхностна рана с размери 4/2 см на лява предмишница с оток и деформация. Посочени са оплаквания от виене на свят, позиви за повръщане, гадене, силни болки в лява ръка.
Предписан е Манитол. На 09.01.2022 г. е извършено рентгеново изследване на костите на лявата предмишница и е поставена диагноза „фрактура улне синистра“.
В заключението по допусната съдебномедицинска експертиза вещото лице д-р П. Л. посочва, че на ищеца са причинени външни увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Получил е повърхностна рана с размери 4/2 см. по лява предмишница с оток и деформация. Повърхностните травми по предмишницата не са описани по вид, размери и пр. Няма данни за черепно-мозъчна травма. Според вещото лице отразената в рентгеновото изследване фрактура на лявата предмишница е налице, но видно от оформения костен калус, тя е с голяма давност, отпреди ПТП. Експертът заявява, че най-вероятно фрактурата е от 2018 г., за което свидетелства нейната локализация (средна трета на лява лакътна кост), видът й и степента на зарастване. Друго увреждане, вкл. и счупване на тази кост няма. Лечението с Манитол е проведено по повод общомозъчната симптоматика. Възстановителният период при повърхностни увреждания е около 10-тина дни.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си в частта относно давността на счупването на лявата предмишница. Фрактурата е с оформен костен маншон, който се оформя за месеци и години (минимум 5-8 месеца) и фиксира счупването. Вещото лице се е запознало със справка от Спешно отделение в Плевен за фрактура на същата ръка и на същото място, получена от ищеца през 2018 г. Според експерта диагнозата в рентгеновото изследване е вярна, но непълна, защото когато има старо счупване, обикновено се пише „статус след …“ счупване. Вещото лице е категорично, че нова фрактура няма.
Въззивният съд е поставил допълнителна задача на вещото лице за установяване вида на травмата, която се установява от диска за рентгенографско изследване от 09.01.2022 г., давността на увреждането и наличието или липсата на причинна връзка с процесното ПТП. И в допълнителното си заключение, въз основа на рентгеновите изследвания, вещото лице е категорично, че фрактурата е „стара“, с давност най-малко половин до една година преди инцидента. На рентгеновата снимка се вижда добре 3 оформен и стабилен калус, т. е. напълно завършено зарастване. Костната тъкан е с добра структура, липсват болестни увреждания. Външният слой на костта е с гладки очертания, ненарушен. Няма данни за рефрактура на костта. Между счупването в срединната част на лакътната кост и ПТП няма причинно-следствена връзка. Според вещото лице при образуване на костния калус е възможно в него да се засегнат нерви, което е обект на неврологична експертиза.
От показанията на свидетелите Н. Д. П. – сестра на ищеца и Н. Н. Н. – негов колега, се установява, че след ПТП ищецът се е оплаквал от болки в лявата ръка.
Посетил лекар, при което ръката му била обездвижена в „нещо като плик“. Налагало се близките да му помагат при обличане, защото го боляло. След 20-тия ден се почувствал по-добре и бил по-самостоятелен. Според свидетеля Николов ищецът не е отсъствал от работа. Работил на ЦПУ, което не е тежка работа и не си взел болничен.
Ръката го боляла видимо, била подута. Не била в гипс, а в „нещо като калъф“.
Свидетелят твърди, че ищецът не е споделял да има счупване на ръката преди това.
При така установеното, въззивната инстанция намира за необоснован извода на първостепенния съд относно размера на обезщетението, което съответства на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на получените при ПТП увреждания. Този размер - 50 000 лв. е завишен и не съответства на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Доказаните увреждания на ищеца при ПТП – въз основа на амбулаторните листи и заключението на СМЕ - са повърхностна рана с размери 4/2 см. по лява предмишница с оток и деформации, повърхностни травми по предмишницата и мозъчно сътресение с присъщите за него главоболие, гадене, позиви за повръщане, виене на свят. Не е доказано счупване на лявата лакътна кост, поради което съдът приема, че като увреждания на ръката следва да бъдат отчитани само наранявания и повърхностни травми.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, че счупването в тази част на ръката е старо, отпреди ПТП. Независимо, че вещото лице не е извършило преглед на ищеца, заключението му е напълно обосновано и компетентно. Дори травматичните увреждания на крайника да могат да бъдат установени при физически преглед, найточното заключение за вида и естеството на фрактурата следва да бъде дадено въз основа на рентгенографско изследване – така както е направило вещото лице.
Същественото в случая е, че по делото не са представени доказателства за извършени прегледи на ищеца от лекар-ортопед, за извършени манипулации и лечение на счупването, за обездвижване на ръката или за препоръки за обездвижване. Само въз основа на свидетелските показания за носене на някакво приспособление („калъф“), съдът не може да приеме, че е извършено обездвижване на ръката в съответствие с медицинско предписание, още по-малко, че това обездвижване е заради счупване на 4 ръката. Отделно от това, нараняванията на ръката не са препятствали трудовата дейност на ищеца – той не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, а само непосредствено след инцидента е извършвал по-щадяща работа поради нараняванията и повърхностните травми на лявата ръка, които съдът отчита като увреждания.
В исковата молба ищецът не е твърдял, че към момента търпи негативни последици от мозъчното сътресение, включително епилептични припадъци. Дори в отговора на въззивната жалба липсват конкретни твърдения в тази връзка. Предвид това, заявеното от пълномощника му в хода на устните състезания относно получаваните припадъци, е извън предмета на делото.
Ето защо, като отчита претърпените болки и страдания в резултат на уврежданията, получени при ПТП - мозъчно сътресение с присъщите за него главоболие, гадене, позиви за повръщане и виене на свят и повърхностни рани и наранявания на лявата ръка, най-силни в първите дни след произшествието; обстоятелството, че те са отшумели в кратък период – около 10-тина дни; че не са извършвани интервенции и манипулации, съпътствани от силни болки; че уврежданията са били придружени с неудобства при обслужването и неразположение в първите 20-тина дни; че претърпените физически и психични травми не са причинили съществени промени в социалния живот на ищеца и трудовата му дейност, въззивният съд намира, че най-адекватният размер на обезщетението, което се следва на ищеца за така доказаните вреди възлиза на 10 000 лв.
С оглед на изложеното по-горе, обжалваното решение в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ е уважен за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв., следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 от ЗЗД и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК искът за тази разлика – за сумата от 40 000 лв., ведно със съответната лихва, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид частичното отхвърляне на предявения иск отговорността за разноски следва да бъде разпределена по следния начин:
Разпечатката съдържа 44 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a87a359b-ed4c-4eb5-8442-15ad9160cff7