Решение № 92 от 02.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. ХАСКОВО, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500195 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 2540/11.03.2025 г. по описа на ОС – Хасково, подадена от Р. Т. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. П., срещу действия на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на действие ОС Хасково, по изп. д. № 20248750400844, изразяващи се в налагането на запор върху пенсия и принудително изпълнение върху имущество (парични средства по банкова сметка на длъжника), което длъжникът смята за несеквестируемо.

Жалбоподателят – длъжник по посоченото изпълнително дело, счита действията на ЧСИ за неправилни и незаконосъобразни. Посочва, че не признава вземането. Излага довод, че в случая от страна на ЧСИ и „Банка ДСК“ АД не били съобразени разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК, като в резултат на запора по изпълнителното дело била преведена сума над 5 000 лв., формирана от обезщетения и пенсии. Моли настоящата инстанция да отмени запора на длъжника по банковата сметка, по която същата получава своята пенсия и да бъде възстановена по сметката сумата, преведена на ЧСИ в изпълнение на запорното съобщение.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, депозира писмено възражение, в което е взето становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата и излага съображения в тази връзка.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20248750400844 е образувано по молба с вх. № 42019/05.11.2024 г. от „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.

По гр. дело № 186/2010 г. Районен съд – Хасково е осъдил Р. Т. Ш., ЕГН **********, и К. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на „АЛФА БАНК А.Е.“ следните задължения: 70 625,92 евро (138 132,29 лева) – главница; 5 135,12 евро (10 043,42 лева) – просрочена договорна лихва за периода 20.07.2008 г. – 30.08.2009 г.; 2 334,65 евро (4 566,18 лева) – договорна лихва за забава върху просрочената главница за периода 20.07.2008 г. – 11.01.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2010 г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски, включително адвокатски хонорар - 100,00 лв., и деловодни разноски - 3 054,76 лв. Задълженията произтичат от договор за ипотечен кредит № 10950/18.09.2007 г. Издаден е Изпълнителен лист на 28.01.2010 г.

Във връзка със същия договор за кредит е издаден и Изпълнителен лист от 12.03.2010 г. по ч.гр.д. № 493/2010 г. на Районен съд – Хасково, със същите длъжници и задължения в размер на 516,60 евро – годишна такса за управление на кредита за 2009 г. ведно със законната лихва върху главницата от 26.02.2010 г. и разноски по делото в размер на 25 лв.

Вземанията по тези изпълнителни листове са придобити от „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с Договор за цесия от 20.06.2023 г. Общото задължение по изпълнителното дело към 06.11.2024 г. е в размер на 317 670,96 лв.

На 06.11.2024 г. е извършена справка в регистъра на пенсионерите на 2

НОИ (л. 42). Установено е, че Р. Ш. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 493,48 лв. към месец септември 2024 г. Със Запорно съобщение № 44565/06.11.2024 г. (л. 45) върху пенсията на К. Ш. е наложен запор. Запорното съобщение е получено от НОИ на 08.11.2024 г.

Със Запорно съобщение № 44566/06.11.2024 г. (л. 47) е наложен запор върху всички вземания на К. Ш. от „Банка ДСК“ АД. Запорното съобщение е получено от банката на 11.11.2024 г. Съгласно отговор от банката от 12.11.2024 г. (л. 54) длъжникът има открита сметка в банката, запорът е наложен и по сметката постъпват суми от пенсия. Във връзка със запорното съобщение с вальор от 27.11.2024 г. от „Банка ДСК“ АД по сметка на ЧСИ е наредена сума в размер на 7 070,16 лв. (л. 89).

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Според задължителните указания на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата страната се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяна на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.

Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице – длъжник, и против действия на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че бланкетно наведеното в жалбата възражение относно непризнаване на вземането излиза извън предмета на производството – обжалване на конкретни действия на ЧСИ, както е посочил и процесуалният представител на длъжника. В тази връзка съдът счита, че не дължи излагане на мотиви относно това възражение.

Несеквестируемостта може да бъде абсолютна (когато върху 3 несеквестируемото право не може да се посегне за удовлетворяване на което и да е било притезание срещу длъжника) и относителна (когато върху несеквестируемото право може да се посегне, за да бъдат удовлетворени определени, посочени от закона притезания). Недопустимо е налагането на запор върху несеквестируемата част от вземанията по чл. 446 (т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК) и чл. 446а от ГПК.

По аргумент от чл. 446, ал. 1 от ГПК ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само в случай, че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа.

Приложение намира и разпоредбата на чл.446а от ГПК. При постъпването по банкова сметка на изплащаните пенсии се запазва несеквестируемостта на сумите единствено в случай, че не са постъпили порано от един месец преди налагането на запора. С оглед нормата на чл. 446а, ал. 2 от ГПК в тази хипотеза запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по чл. 446, ал. 1 ГПК изцяло, както и спрямо пенсията до размер на минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка. Сумите, постъпили преди повече от месец преди налагането на запора, са секвестируеми, тъй като съставляват спестявания на длъжника /мотивите към т. 13 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

В запорното съобщение до банката ЧСИ изрично е посочил кои суми са несеквестируеми, като се съдържа текст в горния смисъл. В постъпилия отговор от банката също ясно е посочено, че по сметката длъжникът получава пенсия.

В самата жалба длъжникът сочи, че постъпленията по банковата сметка са формирани единствено от изплащане на пенсия, макар да не представя доказателства относно това обстоятелство. Тоест постъпвалите суми не са били теглени в един продължителен период. Поради това и същите към момента на налагане на запора съставляват спестявания на длъжника и са секвестируеми. Оплакванията срещу насочването на принудителното 4 изпълнение върху сума в размер на 7 070,16 лв. по банковата сметка на длъжника са неоснователни. Пенсията в размер на 493,48 лв. е несеквестируема, но натрупаната сума представлява спестявания, които макар да имат произход от пенсия са секвестируеми.

Формира се краен извод, че обжалваните действия на ЧСИ – налагането на запор върху пенсия и принудително изпълнение върху имущество (парични средства по банкова сметка на длъжника), са правилни, а подадената жалба е неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ Жалба с вх. № 2540/11.03.2025 г. по описа на ОС – Хасково, подадена от Р. Т. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. П., срещу действия на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на действие ОС Хасково, по изп. д. № 20248750400844, изразяващи се в принудително изпълнение върху имущество (парични средства по банкова сметка), което длъжникът смята за несеквестируемо.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5