Определение № 225 от 11.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. П. – защитник на подсъдимия Р. С. Г., срещу определението от 02.06.2025 г. по н.о.х.д. № 458/25г. на ОС-Пазарджик, с което е отказано изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В жалбата, която не е просрочена, се твърди незаконосъобразно процедиране от страна на първата инстанция, изразено в това, че не била съобразена липсата на достатъчно доказателства за претендирания от прокуратурата извод за нарушаване разпоредбата на чл.

102 ЗДвП (в причинна връзка с което да е настъпило произшествието). Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и претендира, че установявали незнание от страна на подсъдимия за пияното състояние на лицето, поело управлението на неговия автомобил. Заедно с това укорява пазарджишкия съд, че се бил позовал единствено на тежестта на обвинението и в тази връзка бил игнорирал незначителната опасност от извършване на престъпление. Претендира определяне на мярка за неотклонение гаранция, като за осуетяване на хипотетичната опасността от рецидив предлага вземане и на мярката за процесуална принуда по чл. 69, ал. 7 НПК – временно отнемане свидетелството за управление на МПС.

Съдът в настоящия състав, след като се запозна с данните по делото, с мотивите на обжалвания първоинстанционен акт и обсъди доводите и съображенията в жалбата, я намери за неоснователна.

Коректен и споделим е изводът на окръжния съд, че и към настоящия процесуален момент продължават да са налице предпоставките за задържане на подсъдимия Г. под стража.

1

Обоснованото предположение за извършване на инкриминираното деяние от негова страна не е разколебано и няма как да е иначе при положение че все още не са извършени съдебни следствени действия, които да набавят доказателствена информация, противопоставима на преценената в производствата по чл. 64 НПК и респ. положена в основата на обвинителния акт. ПзОС е бил прав да откаже детайлен отговор на мнението на защитата относно кредитируемостта на показанията на изброените в жалбата свидетели – противното би означавало произнасяне по съществото на обвинението преди оттегляне за постановяване на присъдата. Разбира се, че включително когато решава въпроса за мерките за процедуална принуда, съдът трябва да държи във внимание указанието в Решението по дело № С-439/27.10.16г. на Съда на ЕС за изследване на обоснованото подозрение за извършване на престъплението. Но и ПзОС не се е отклонил от това изискване. ПАС, на свой ред, също преценява, че не може да се оформи разумно съмнение, че прокуратурата е заобиколила правилата на обективната логика при изграждане на релевантната фактология.

Напротив, не се наблюдава игнориране на части от доказателствената маса, интерпретирането им по порочен начин, а също позоваване на данни, които не са събрани по надлежния ред или са в нарушение на забраната по чл. 118 НПК.

Отделен е въпросът, че защитата атакува единствено извода за осъществяване на една от двете визирани в инкриминираната норма на чл. 102 ЗДвП забрани /за предоставяне управлението на МПС на лице с концентация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда/. Тази теза не отчита, че прокуратурата обосновава наказателната отговорност на подс. Г. и с нарушаване на втората забрана – за предоставяне управлението на неправоспособен водач на МПС, а защитата не оспорва констатацията на обвинението за знание от негова страна относно неправоспособността на св. Н.. Що се отнася до предложението за отхвърляне на указанието относно субектите на наказателна отговорност в Постановление № 1/17.01.83г. на Пленума на ВС, то изобщо не може да бъде разгледано поради обвързващия характер на въпросния тълкувателен акт.

По-нататък трябва да се посочи, че е споделимо виждането за опасност от извършване на престъпление от инкриминирания вид при желаното освобождаване от задържане. Повдигнатото на Г. обвинение е със значителна тежест и специфика, а неговата личност разкрива висока степен на обществена опасност при положение че през 2020г. е бил осъден (условно) за аналогично престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, сетне е нарушил изпитателния срок по това осъждане, а и е твърде недисциплиниран водач на МПС, санкиониран многократно за пренебрегване на транспортното законодателство. ПзОС е бил прав и в извода си, че периодът на действие на обжалваната мярка за неотклонение не надхвърля разумния срок. ПАС ще добави, че не се наблюдава и някакво нарушаване на правото на защита на подсъдимия – напротив, органите на наказателното производство му осигуряват пълна възможност да отстоява своята позиция по избрания начин.

В нито едно от тези обстоятелства не е настъпила промяна, считано от предходното произнасяне и на първата инстанция, и на въззивния съд по реда на чл. 64 НПК. Поредно 2 позоваване на трудовата заетост на Г. и на необходимостта от грижи за издръжка на семейството е безсмислено, при положение че са отчетени (като обстоятелства по чл. 56, ал.

3 НПК) и при предходния съдебен отказ да се смекчи неговата мярка за неотклонение.

Вярно е, че релевантната опасност за извършване на престъпление намалява по принцип с течение на времето (в който смисъл е цитираната в жалбата практика на ЕСПЧ), но в случая подобно намаляване не се наблюдава поради гореизложените непроменяеми във времето факти, обосноваващи твърде голяма вероятност от рецидив. Пък и обжалваната мярка действа по-малко от три месеца.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение № 256 от 02.06.2025 г. по н.о.х.д.

458/25г. по описа на ОС гр. Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на подсъдимия Р. С. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3