Решение № 30 от 01.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Разград, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д. при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Д. Търговско дело №

20253300900053 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Б. Т., чрез пълномощник против „Юробанк България“ АД с искане за осъждане на ответната банка да заплати на ищцата сумата в размер на 70 820 лева, платена без правно основание въз основа на нищожните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******* от 06.08.2008 г. и Договор за банков кредит № ******* г., ведно със законната лихва, считано от предявяавнето на исковата молба до окончателното й плащане. Прави искане за заплащане на сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Юробанк България“ АД е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******* от 06.08.2008 година за предоставяне на кредитополучателя В. Т. на кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 38 000 евро, по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, съгласно Приложение № 1 към договора.

На 27.08.2008 година на кредитополучателя – ищец е предоставена сумата от 62 631,00 CHF при крос курс 1 евро = 1.648162 CFH. На същата дата предоставените швейцарски франкове били изкупени от банката – ответник срещу продадени 38 000 евро при посочения кроскурс.

Твърди се, че месечната вноска, съгласно първоначалния погасителен план е била в размер на 357,12 CHF, с падеж на 20-то число. Крайният срок за издължаване на кредита е бил 420 месеца, считано от усвояване на сумата по същия.Възнаграждението на банката по отпуснатия на ищцата кредит се формирало от плаваща компонента „Базов лихвен процент“, който към момента на сключване на сделката е бил на стойност 5% и фиксирана надбавка в размер на 1 пункт. В договора съществувала клауза, по силата на която банката е притежавала правото да изменя едностранно възнаградителната лихва при промяна на БЛП, както и да променя едностранно своята Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, която тя прилага при финансовите си операции, както и лихвите по кредита в швейцарски франкове или при друга валута в случай на превалутиране. В чл. 23 от договора, се съдържало декларативно изявление на кредитополучателя, че същият е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева/евро може да има последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове.

1

Твърди се, че кредиторът е упражнил правото си едностранно да увеличава възнаграждението си и поради увеличеният размер на погасителната вноска, включително поради повишаване на курса на чуждата валута, ищецът е започнал да изпитва затруднение да изпълнява задълженията си по договора и е започнал да изпада в забава. С цел да предотврати образуването на съдебно производство против него, ищецът е изразил воля да сключи допълнително споразумение от 18.08.2009 година и допълнително споразумение от 18.05.2010 година към договора за кредит от 2008 година, с които са договорили просрочията по месечните вноски за дължимите главница, лихви, такси и застраховки да бъдат добавени към главницата. С допълнителните споразумения страните са постигнали договореност на кредитополучателя да бъдат дадени облекчения и той да ползва периоди на облекчено плащане, през които на него се начислява лихва, която той не изплаща, а същата се капитализирала към главницата по кредита.Страната посочва също така ,че през 2012 година курсът на швейцарския франк спрямо лева е започнал да нараства значително. С цел да бъде намалена икономическата тежест върху кредитополучателя, който е започнал да изпитва големи затруднения да обслужва кредита, на 18.10.2017 година между страните бил сключен Договор за банков кредит № ******, с който било договорено на кредитополучателя-ищец да бъдат предоставени 105 480 лева за пълно предсрочно погасяване на франковия заем по договора от 2008 година. На 27.10.2017 година, ответната банка предоставила на кредитополучателя – ищец банковия кредит в размер на 98 579,34 лева, които били изкупени от банката срещу продажба на 58330,97 CHF, при курс 1 CHF = 1,69000 лева. Със сумата в размер на 58 330,97 CHF е бил погасен франковия кредит по договора от 2008 година.

Съгласно уговореното между страните по договора от 2017 година, първите 18 месеца годишната лихва била в размер на 0%. След това възнаграждението на банката било определено в размер на референтен лихвен процент плюс надбавка в размер на 4,237%. РЛП бил в размер на 0,263%. Договорен е гратисен период от 1 месец.

Задължението на ищцата по сключения с банката договор за кредит от 2017 година било погасено предсрочно на 02.03.2022 година, като е внесла в изпълнение сумата в общ размер на 41 828,15 лева.

Поддържа се, че сключените договори за кредит от 2008 година и 2017 година били изначално недействителни и не обвързвали страните, а платените от ищцата суми за арбитражната сделка по двойно превалутиране са платени без правно основание. Сочи се, че ищцата е по – слабата страна в кредитното правоотношение, като е поела през 2008 година изцяло валутния риск от повишаването на курсовата стойност на валутата по кредита – швейцарски франк. Твърди, че при отпускането на кредита кредиторът е разполагал с необходимата информация, че швейцарският франк е бил определян като „валута убежище“, което карало всички участници в борсовите сделки в момент на кризи да купуват швейцарски франкове, за да запазят стойността на парите си, което увеличило цената на франковете спрямо останалите валути и е довело до поскъпване на тази валута. Сочи се, че банката – ответник, като търговец, е разполагала с нужните професионални знания и е могла да прогнозира как ще се променя курсът на франка с ясен тренд на покачване, което ще доведе до увеличаване стойността му спрямо лева и спрямо еврото, и от там до реализиране на свръхпечалба за банката за сметка на потребителите, които следва да понесат валутния риск от покачването на франка. С това си поведение банката се е обогатила неоснователно за сметка на потребителя, тъй като клаузите от процесния договор, предвиждащи прехвърлянето върху ищцата на всички икономически неизгоди от повишаването на курса на швейцарския франк, са нищожни като неравноправни. Твърди се, че нищожността на валутната клауза, като уреждаща основния предмет на договора за кредит, влече цялостната нищожност на кредитното правоотношение. Сочи се, че нищожен е и договорът от 2017 година, тъй като пороците на сделките от 2008 година са се пренесли върху него.

В подкрепа на твърдението си за изначална недействителност на договора за кредит от 2008 година е цитирана обилна практика на Съда на ЕС и ВКС.

Твърди се, че ответната банка не е предоставила цялата релевантна информация на ясен и разбираем език, по такъв начин, че ищцата да разбере валутния риск и по-специално да разбере как евентуалните промени на обменния курс ще рефлектират върху възможността й да престира в швейцарски франкове. Банката не е предоставила на потребителя достатъчна информация относно възможността швейцарският франк да поскъпне спрямо българския лев. Твърди, че ответната банка не е осъществила минимална информираност чрез разясняване на кредитоискателите как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка ще окаже количествено отражение върху 2 вноските по договорите. Излагат се пространни съображения във връзка с недействителността на сключения договор за банков кредит от 2017 година. Сочи се съдебна практика на СЕС и ВКС.

При твърдение ,че дължи по договора от 2008г., само чистата главница в обобщение се моли съдът да осъди ответната банка да заплати на ищцата сумата в размер на 70 820 лева, представляваща сума платена без правно основание въз основа на нищожните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *******/06.08.2008 г. и Договор за банков кредит № ******* г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й плащане.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник, с който се изразява становище за допустимост на предявените искове. По същество се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

Ответникът навежда възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на осъдителна претенция по настоящото дело. Счита, че спрямо претендираните суми намира приложение тригодишната погасителна давност, доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от договора за кредит. В условията на евентуалност се изразява становище за изтекла петгодишна погасителна давност. Сочи, че погасителната давност за вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, започва да тече от деня на получаването на престацията. Изтъква, че защитата на потребителите не е абсолютна и че определянето на разумни преклузивни срокове за оспорване в интерес на правната сигурност е съвместимо с правото на Съюза. Сочи съдебна практика на СЕС. Отделно от това се навежда твърдение, че ищцата най-късно към 2015 година е могла да знае за неравноправността на оспорваните клаузи, тъй като към тази година редица широко разпознаваеми медии са отразили въпроса за неравноправността на клаузите в договорите за кредит в швейцарски франкове, а през 2016 година е бил предявен колективен иск от КЗП по повод на тези клаузи и впоследствие сключената спогодба между КЗП и Банката.

На следващо място се навежда възражение за нередовност на исковата молба, противоречаща на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Счита, че липсата на изложени факти и обстоятелства засяга възможността на банкатаответник да организира защитната си теза.

Ответникът излага съображения за неоснователност на твърдяната с исковата молба за нищожност на сключените договори за кредит, с оглед твърдяната нищожност на клаузите за валутния риск. Изтъква се, че ищцата неправилно твърди, че Договорът за рефинансиране не е произвел действие, доколкото представлявал спогодба върху непозволен договор.

Изтъква, че от посочената от ищцата практика на СЕС не може да се направи извод за изначална недействителност на валутните клаузи по отношение на сключените договори за кредит в швейцарски франкове, а следва националните съдилища да разглеждат всеки случай самостоятелно, за да се извърши преценка дали дадени договорни клаузи са неравноправни.

Ответникът твърди, че изискванията за прозрачност и информираност, заложени в практиката на СЕС, са спазени в конкретния случай. Всички основни условия на Договора за кредит от 2008 година са били ясно написани и разбираеми, поради което не могат да доведат до невъзможност на кредитополучателя да разбере какъв точно договор за кредит сключва. Процесният договор за кредит напълно отговарял на константната практика на ВКС за липса на неравноправни клаузи у него. Изтъква, че клаузите в цитирания договор за кредит от 2008 година са изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в разумни граници, наблюдателен и съобразителен, да може да прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договорите за кредит по отношение на размера на общата заета сума, обменния курс, валутата, в която се договаря кредитът, както и превалутирането. Твърди се, че ищцата е имала и друг кредит в „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, което свидетелствало за нейната финансова активност и опит в използването на банкови продукти и познава основните механизми на кредитиране, включително и рисковете, свързани с поемането на задължения. Наличието на няколко кредита говори за способността на ищцата да управлява финансови задължения и да направи информиран избор при сключване на нов кредитен договор, включително с валутен риск.