Определение № 343 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500240 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

С разпореждане № 25862/25.10.2024 г., постановено по гр. дело № 5393/2024 г. по описа на Софийски градски съд, е върната подадената искова молба на С. Г. С., действащ чрез процесуалния си представител адв. С., като е прекратено производството по гр. дело № 5393/2024 г. по описа на този съд.

Против това разпореждане е постъпила частна жалба от С. Г. С., действащ чрез процесуалния си представител, в която се поддържа, че то е незаконосъобразно. Твърди се, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е неясна. Поддържа се, че са изпълнени дадените указания от съда за отстраняване на нередовности. Заявява се, че обжалваното разпореждане и изводите на съда за несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба почиват на неразбиране на естеството на правото на строеж. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Делото пред СГС е образувано по искова молба, предявена от С. Г. С. против С. С. Т.. Ищецът твърди, че на 31.03.1995 г. е дарил на дъщеря си право на строеж върху недвижими имоти: апартамент № 18 (идентификатор ***); апартамент

№

21

(идентификатор

***) и гараж № 27 (идентификатор ***), като сделката е обективирана в нотариален акт № 1, том ХХІХ, дело № 5567/95 г. на нотариус М. с район на действие СРС. Твърди също, че на 1

25.04.1995 г. е издаден акт за приемане на конструкцията за завършеност на етап груб строеж на сградата, в която се намират процесните самостоятелни обекти. Поради това сочи, че не е могъл да прехвърли валидно право на строеж към 31.03.1995 г. за апартаментите и гаража, тъй като обектът на суперфициарна собственост възниквал с изпълнение на ограждащи стени и покрив за цялата сграда. От тези твърдени обстоятелства прави извод, че за нищожност на нотариалния акт. Допълнително посочва, че от 1996 г. владее като свои имотите. Както в първоначалната, така и в уточнителна молба вх. № 366004/19.12.2023 г. ищецът формулира петитум за прогласяване нищожност на нотариален акт и на сделката за дарение на правото на строеж по отношение на процесните недвижими имоти.

Въззивният съдебен състав констатира, че предвид съществените нередовности на исковата молба, напълно правилно с разпореждания на първоинстанционния съд от 14.07.2024 г., 16.08.2024 г. и 25.09.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са давани конкретни указания в какво се състоят нередовностите. По повод на дадените указания по чл. 129, ал. 2 ГПК са постъпили съответно уточнителни молби от 15.08.2024 г., от 24.09.2024 г. и от 21.10.2024 г.

Постановеното разпореждане от 25.10.2024 г. на СГС по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции.

Разгледано по същество, то е и правилно. Въззивната инстанция констатира, че съображенията на СГС за неотстранени нередовности на исковата молба са правилни. Ето защо, делото основателно е прекратено, а исковата молба е върната.

От съдържанието на процесната искова молба става ясно, че същата е толкова неразбираема като обстоятелствена част и петитум, че трудно може да бъде въобще дадена правна квалификация на предявения иск или искове. В тази насока обосновано СГС е дал указания за отстраняване на констатирани в съдържанието на исковата молба пропуски и противоречия. Вместо да отстрани указаните нередовности, ищецът със своите уточнителни молби съответно от 15.08.2024 г., от 24.09.2024 г. и от 21.10.2024 г. е направил още по-неразбираеми претенциите си срещу ответника. Трите опита на СГС да разбере претенциите на ищеца, съответно да ги квалифицира правно и да прецени правния интерес от тяхното съдебно предявяване, са останали напълно неуспешни, въпреки ясните и точни указания. Ето защо логично и законосъобразно исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Следва да се укаже на ищеца и частен жалбоподател в настоящото производство, че исковите претенции следва да са ясни, конкретни и разбираеми, за да може съответният ответник да упражни надлежно правото си на защита срещу тях. Освен това за по-голяма яснота, следва да се посочи, че съдът няма как да действа като адвокат на ищеца и сам да формулира надлежно и разбираемо съдържание на исковата молба. Още повече, че в случай ищецът се представлява от упълномощен адвокат.

2

Предвид изложените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25862/25.10.2024 г., постановено по гр. дело № 5393/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с излагане на основания за допускане до касационно обжалване и приподписване от адвокат.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3