Решение № 194 от 05.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Е. Б. Найденова в присъствието на прокурора Е. Анг. С.М. Ал. М.И. А.М. Ал. М. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600011 по описа за 2024 година

С присъда № 37 от 10.10.2023 г. по н.о.х.д. № 124/2023 г. по описа на Окръжен съд - София подсъдимият Ю. В. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на 29.07.2022 г. около 17:40 часа на път SFO2640, свързващ село Алдомировци със село Извор, на около 1900 метра след табелата, обозначаваща край на село Алдомировци по посока село Извор е направил опит умишлено да умъртви А. С. С. от село ***, като го прострелял с огнестрелно оръжие - пистолет ЕКОЛ Р29 (фабричен номер ЕР- 1110-0477) кал. 9 мм, газово-сигнален, преработен чрез отстранен от цевта компенсатор (преградна муфа/дифузер) и монтирано допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта, който е годен да произвежда изстрели, да причини механично поразяване на целта и представлява огнестрелно оръжие съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗОБВВПИ, в челната област на главата му, като опитът е довършен, но не са настъпили исканите от него общественоопасни последици, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 1 наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.

Със същата присъда подсъдимият А. е признат за виновен и за това, че от неустановена дата до около 17:55 часа на 29.07.2022 г. на път SFO2640, свързващ село Алдомировци със село Извор, на около 2500 метра след табелата, обозначаваща край на село Алдомировци по посока село Извор държал огнестрелно оръжие - пистолет ЕКОЛ Р29 с фабричен номер ЕР-1110-0477, кал. 9 мм, газово - сигнален, преработен чрез отстранен от цевта компенсатор (преградна муфа/дифузер) и монтирано допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта, който е технически изправен, годен да произвежда изстрели, да причини механично поразяване на целта и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4. ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и 6 (шест) броя боеприпаси за огнестрелно оръжие патрони, които представляват преработени халосни патрони кал. 9 мм., в дулцето на които е поставен твърд снаряд (сачма) и са годни да произведат изстрел и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на по чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): чл. 50, ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица е нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение. ”, във връзка с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение, или по постоянния адрес на физическото лице”, както и по чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Лицето по чл. 51, ал. 2 и 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F 1 , на територията па Република България само с разрешение за съответните дейности, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания са групирани и е наложено едно общо, най-тежко наказание в размер на „лишаване от свобода“ за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Ю. В. А. е бил задържан на основание ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С описаната присъда, подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител А. С. С. сумата от 1600 представляваща заплатен адвокатски хонорар.

В тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 3 от НК са възложени направените по делото разноски, разпределени както следва: 6159, 60 лв. по сметка на ОД на МВР - София и 2239,40 лв. по сметка на Софийски окръжен съд.

С присъдата първостепенният съд е разрешил и съдбата на веществените 2 доказателства по следния начин:

- постановил е да бъдат унищожени компоненти за изземване на следи от изстрел, сравнителен материал дактилоскопни отпечатъци, гилзи от боеприпаси и части от ловни патрони;

- отнел е в полза на държавата пистолет ЕКОЛ Р29 (фабричен номер ЕР-1110-0477) кал. 9 мм, газово - сигнален, преработен чрез отстранен от цевта компенсатор (преградна муфа/дифузер) и монтирано допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта, 4 бр. патрони и 4 бр. нестандартни боеприпаси;

- върнал е автомобилна гума с джанта и черна вътрешна гума на правоимащите лица;

- върнал е 1 бр. червеникави къси гащи с бели връзки и 1 бр. тъмна на цвят тениска на частният обвинител А. С. С..

Присъдата е атакувана от частния обвинител А. С. С. с въззивна жалба, подписана от него и от повереника му адв. П.. Във въззивната жалба се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита се, че неоснователно и неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при индивидуализацията на наказанията за двете отделни престъпления, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най - лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поддържа се, че обществената опасност на деянията и на дееца е висока, поради което с определения размер на общото, най-тежко наказание няма да се постигнат целите на чл. 36 от НК. Иска се въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени присъдата и да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години за престъплението по чл. 115 от НК и за срок от 4 години за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Заявена е и претенция за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е последвана от процесуален документ, озаглавен „допълнение към въззивната жалба“, с който се излагат подробни аргументи за заявената неправилност на присъдата под формата на явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че при определяне размера на наказанието е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие между обстоятелствата и фактите, приети за безспорно доказани и изводите относно размера на наложеното наказание. Счита се, че съдът е направил неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в нарушение на формалната логика е формирал вътрешно убеждение, което не е основано и мотивирано от пълно, всестранно и задълбочено изследване и анализ на всички обстоятелства по делото. Изтъква се, че в мотивите на присъдата, съдът не е изложил конкретно и подробно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а доколкото е направил това, не ги е анализирал задълбочено и не се е произнесъл относно тяхната тежест и съотношение. Поддържа се, че решаващият съд изобщо не е обсъдил всички отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита се, че подходът на първостепенният съд е избирателен, едностранчив и неравнопоставен. Оспорва се извода на СОС, че шизоидното разстройство на личността, констатирано при подсъдимия е изключително по своя характер смекчаващо обстоятелства и то с оглед изискването на закона и най - лекото наказание да се явява прекалено тежко. В тази насока се изтъква, че подсъдимият сам е придобил и държал газов пистолет, който сам е преработил в огнестрелно оръжие; сам е придобил, държал, ползвал и изработил съответни боеприпаси за него, като умишлено е поставял куршуми в гилзите; притежавал е голямо количество патрони и гилзи за ловна пушка 12 кал и 16 кал.; упражнявал се с изработения от него боен пистолет, стреляйки по бездомни кучета и стъклени бутилки - все отегчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа се още, че употребата на алкохол не следва да се приема като „улесняващо“ в случая и смекчаващо отговорността обстоятелство. Твърди се, че съдът е пропуснал да отчете като отегчаващо 3 вината обстоятелство, че подсъдимият А. в нарушение на ЗДвП се е движил по средата на пътното платно, като е създавал пречки за движещия се комбайн, управляван от пострадалия С.. Твърди се също, че поведението на подсъдимия е умишлено, граничи с хулиганството и незачитане на елементарни норми на поведение, тъй като след като първоначално се отместил от пътното платно, отново пак застанал пред селскостопанската машина, което накарало пострадалия да излезе на площадката на машината и чрез глас и знаци да мотивира подсъдимия да се отмести. Позовава се и на обясненията на подсъдимия, в частта, в която е заявил, че се е целил някъде в областта на главата на пострадалия, които намира за необсъдени от първоинстанционния съдебен състав, на плоскостта на обществената опасност на дееца. Настоява се да бъде отчетено като отегчаващо вината обстоятелство поведението на подсъдимия и след прострелването на пострадалия С., тъй като е продължил да стреля по намиращите се в близост превозни средства и двамата свидетели очевидци.

Счита, че това е наказателна акция, проведена от подс. А., съобразно неговите представи за справедливост, законност и ред. Отново се изтъква, че по делото е недоказано и е спорно, дали действията на подс. А. са били улеснени от алкохола или не, но във всички случаи са израз на логично поведение от снабдяването му с оръжие до самото деяние на инкриминираната дата. Счита се, че действията на подсъдимия са последователни, целенасочени, извършени с необходимите умения, решителност, интелект и не са плод на болестен процес, а са израз на изграден възглед на незачитане на човешкия живот.

Обосновава характеризирането на подс. А. като личност с висока степен на обществена опасност и с поведението му при задържането - направил е опит да измъкне дясната си ръка, с която да извади намиращия се от дясната страна на колана на кръста пистолет. Оспорва се заключението на съда, че ръкомаханията на пострадалия, улесняващото действие на алкохола и шизоидното разстройство на личността са изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита се, че съдът е интерпретирал неправилно фактите при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на наказанието за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Поддържа се също, че в мотивите на присъдата не е направен анализ, как смекчаващите обстоятелства са повлияли и за определяне размера на наказанието за престъплението по чл. 339 от НК. Изтъква се, че съвсем механично е направена връзка със съжденията за престъплението по чл. 115 от НК, което се намира за неправилно. Настоява се още, че съдебният състав не е положил усилия за събиране на характеристични данни за подсъдимия.