Решение № 204 от 14.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000066 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК

121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5 против решение № 532/23.11.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 202/22г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Ш. В. К., ЕГН **********, с адрес с.Ц., ул.73-та № 5 сумата от 39 250лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психически травми, в резултат на настъпило ПТП на 17.06.19г., причинено от А. И. Х., при управление на МПС – л.а. Фолксваген Таурег с рег.№В5665ВК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.21г. до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата, свеждащи се основно до несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че определеното застрахователно обезщетение следва да бъде намалено едва с ¼ при определената степен на съпричиняване 1 на вредоносния резултат. Счита, че ищецът има по-висок дял съпричиняване на вредоносните последици по отношение на самия себе си. В резултат на неизползването на предпазен колан тялото на пострадалия е изпаднало от седалката и е влязло в контакт с предно разположени детайли от автомобилното купе, като по този начин се е стигнало до травмите в областта на таза и лицето. Според него от изложеното от експерта по САТЕ може да се направи обоснован извод, че по-голямата част от вредите са били предотвратими при правилно поставен колан. Освен това определеното общо обезщетение от 75 000лв се явява прекомерно и несъобразено с критериите, установени в чл.52 ЗЗД, със съдебната практика и установените по делото данни, с характера на получените увреждания, със степента и интензитета на получените травми, както и с обществените представи за справедливост. И не на последно място на 18.02.2022г. застрахователното дружество е изплатило на пострадалия обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 000лв, с което е изпълнило задълженията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а в условията на евентуалност - размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален при отчитане на действително претърпените от ищеца болки и страдания и тяхната продължителност, както и при определяне на по-висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 17.06.19г. по път трети клас 2083 при км 4+500 в посока гр.Д., когато при управление на МПСлек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туарег“ с рег.№ В 5665 ВК А. И.

Х. от с.Ц., област Варненска, нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ш. В. К. от с.Ц., област Варненска, изразяваща се в счупване в областта на тазовия пръстен-горно и долно рамо на лява срамна 2 кост с разместване на фрагменти, счупване на кръстна кост, обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не помалко от 5-6 месеца при правилно протичане на оздравителния процес, както и травма в областта на корема, усложнила се с развитието на флегмон /нагнояване и некроза/ на тъканите на скротума, вторична лезия на предната стена на пикочния мехур, паралетичен илеус, определящи разстройство на здравето, временно опасно за живота.

За извършеното деяние с решение № 36/14.04.21г., в сила от 30.04.21г., постановено по НАХД №92/2021г. на ПРС, А. Х. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като му било наложено съответното наказание.

Отговорността на водача А. Х. била застрахована за риска „Гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество за периода от 28.04.19г. до 27.04.20г., включващ и датата на произшествието.

На 07.12.2021г. ищецът предявил пред застрахователя претенция за обезвреда на претърпените от него имещуствени и неимуществени вреди, като на 18.02.2022г. ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД му изплатило обезщетение на стойност 20 000лв, от които 3 000лв за понесени имуществени вреди и 17 000лв – неимуществени вреди.

Предвид на гореустановеното не е спорно и че всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя се явяват доказани по делото, поради което единствено спорен се явява размерът на дължимото застрахователно обезщетение. В жалбата застрахователят изразява становище, че изплащайки обезщетение от 20 000лв неговите задължения по застраховката се явяват изпълнени. В тази връзка съдът съобрази следното :

Размерът на дължимото застрахователно обезщетението следва да бъде определен според критериите, установени както в задължителната, така и в актуалната съдебна практика.

Съдът следва да съобрази дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и 3 обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увреденото лице, възраст на пострадалия, социално положение. Тези обстоятелства решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е човек на средна възраст, в активна трудоспособна възраст, без данни за сериозни хронични заболявания и здравословни проблеми, които са оказали силно негативно отражение върху живота му; вида и характера на настъпилите травматични увреждания, както и преживените в резултат на тях болки и страдания, интензивността и продължителността на лечението, възстановителния период, степента на оздравяване, както и прогнозата за тяхното отзвучаване, отражението, което са оставили върху психическото и емоционалното състояние на пострадалия, върху отношенията в семейството и социалните му контакти.

Така от заключението на СМЕ се установи, че счупванията на тазовия пръстен на три места са обусловили трайно затруднение в движенията на левия долен крайник и отчасти на тялото за период от около 6 месеца, като в случая възстановяването е подпомогнато от фиксирането на фрагментите чрез оперативно имплантирани метални остеосинтезни материали при оперативната интервенция от 26.06.2019г. Разкъсването на пикочния мехур е възстановено хирургично при оперативна интервенция от 28.06.2019г. Тъй като констатираното увреждане на мехура не би могло да се възстанови самостоятелно нормалното пикочоотделяне е възстановено по хирургичен път. Флегмонът и паралитичният илеус, които са създали опасност за живота, също са преодолени чрез оперативни интервенции на 27.06. и 28.06.2019г.

Към момента като остатъчни явления се наблюдават следоперативни ръбци по корема и леко изразена накуцваща походка. След болничния престой са дадени препоръки за пълна имобилизация за 1 месец и щадящ режим на движенията чрез използване на помощни средства за 3 месеца.

Според медицинския експерт посочените травми могат да се получат и при ползването и при неползването на предпазен колан.

4

Съгласно заключението на СПЕ в резултат на произшествието при ищеца се диагностицират колебания в емоционалната сфера, които се задълбочават. Емоционалните преживявания са предимно в депресивния регистър, позитивния почти отсъства. Пострадалият е със силно нарушена емоционална стабилност, диагностицират се изблици на тревожност и емоционално напрежение, които отклонения са в пряка и непосредствена връзка с преживяното ПТП. В настоящия момент ищецът е загубил способността си за емоционално свързване с други хора и за емоционален резонанс спрямо събития и хора от настоящето. Годността му да възпроизвежда непосредствено факти от действителността и да ги подрежда в хронологичен ред е съхранена. Налице са данни за тежък депресивен епизод.

Преживяното е променило качеството му на живот и е довело до пълна загуба на автономност. Терапия не е провеждана, към момента се налага приложението на медикаментозно лечение. Депресивният епизод се задълбочава, а в други периода от живота на ищеца симптоматиката се владее от Генерализирана тревожност. При невъзможност да се преработи психотравмата психичното състояние може да хронифицира и да се усложни с други психични разстройства.

Според свидетелските показания на Ф. А. А. след излизането си от болницата, ищецът не е можел да се обслужва сам, а е разчитал изцяло на грижите на други лица – сестра му С., жената на брат му, племенникът му и съседите. Свидетелката била наета за полагането на непосредствени грижи, сменяла му памперсите, хранила го, давала му хапчетата, а негов роднина му превързвал раните. Ищецът изпитвал силни болки и едва след един месец се е раздвижил, като започнал да ходи с бастун.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.

Съгласно чл.492 КЗ тези лимити след 2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид 5 само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о.; реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г. – второ т.о.

По отношение на икономическата конюнктура в страната съдът съобразява размерът на МРЗ за 2019 г. от 560лв, както и официалните данни на НСИ за инфлационни процеси и индекса на потребителските цени за 2019г.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че обезщетение в размер на 75 000лв е адекватно и съобразено както с реално претърпените от ищеца болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция в подобни случаи.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, поддържано и във въззивната жалба, се преценява с оглед трайно установената съдебна практика, съгласно която релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен негов принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на делинквента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.