Решение № 467 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501636 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК въззивна жалба с вх.№ 273951 /11.03.2022 г.(по регистратурата на СГС),на ищеца Г. Е.

Б. чрез представителя му по пълномощие – адвокат М. Й. Г. срещу решение № 267009 от 17.12.2021 г. по на Софийски градски съд , ГО I – 6-ти състав по гр.д. № 5349/2019 година, отхвърлящо предявените от него пасивно субективно съединени искове за установяване на правото му на собственост върху апартамент в сграда, находяща се в град София, кв. Симеоново на основание – давност .

В жалбата има оплаквания за постановяване на решението при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила : игнориране доказателствената сила на предварителния договор от 25.09.2008 г., анексите и протокола за въвод от 15.12.2008 г. по фактите за владението на ищеца, основанието за установяването му и началния му момент ; липса на обстоен анализ на свидетелските показания и противоречията в тях ; отказ за допускане на съдебно – техническа експертиза относно извършени в спорния имот строително- монтажни работи ; нарушаване на принципа за равенство на страните с изслущване на трима свидетели на ответника и само един на 1 ищеца. Настоява се за отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноски .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Д. П. М. от град София отговаря чрез представителя си по пълномощие – адвокат С. Д. от АК, Ловеч , че жалбата е неоснователна поради недопускане на твърдяните в нея процесуални нарушения. Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Въззиваемият А. З. Б. от град София не подава отговор и не взима становище по жалбата в съдебно заседание .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от пълномощниците на страните в откритото заседание пред въззивния съд становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд приема, че решението и валидно, допустимо и правилно .

Обжалваното решение е произнесено по искове по член 124,ал.1 от ГПК във връзка с член 108 от ЗС на въззивника Г. Е. Б. срещу А. З. Б. и Д. П. М., продавач и купувач по договор за продажба, сключен на 12.05.2009 г. с нот. акт № 169, нот.д.№ 168/2009 г. на Нотариус , с рег. № *** по регистъра на НК, с район на действие – СРС, за установяване, че ищецът е собственик на имота –предмет на договора - едностаен апартамент в западната страна на партерния етаж на жилищна сграда, състоящ се от стая, кухня, заедно с ½ тераса на юг от партера, 30/100 идеални части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от застроения с нея УПИ XIV- 50 в кв. 34 по плана на град София, вилна зона Симеоново – север , на площ от 1 386 кв.м. на основание придобивна давност. От ищеца са изложени твърдения, че сключил с ответника А. З. Б. - собственик на имота по нот. акт № 199 , нот.д. № 767/2008 г. на Нотариус, с рег. № *** - предварителен договор за продажба от 25.09.2008 г. и получил владението върху него с протокол за въвод от 15.12.2008 г. ; узнал за сключения между ответниците договор за продажба месец преди подаването на исковата молба ; владението му не е нарушено от никого , в т.ч. от купувача М..

Ответникът А. З. Б. ( навършил пълнолетие на 8.10.2021 г.) признал иска .

Ответникът Д. П. М. оспорил иска. Оспорил датата на съставяне на 2 предварителния договор и датата на съставяне на протокола за въвод и с твърдение, че праводателят А. Б. му предал чрез неговата майка и законен представител В. В. Т. владението върху имота на 12.05.2009 г. и той го упражнява от тогава без прекъсване чрез лицето В. М. В. ( праводателка на А.

), до смъртта му през 2017 г. , а след това лично .

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел ,че ищецът не е доказал обстоятелството за установено от него на 5.12.2008 г. владение по предварителен договор със собственика – ответника А. Б. и с негово съгласие, тъй като не провел успешно доказване на истинността на датата на документите; показанията на водения от ищеца свидетел И. А. К. не съответстват на нито едно писмено доказателство и противоречат на показанията на останалите свидетели ; заключил, че не е доказано владение на ищеца с по – късно начало в рамките на изискуемия срок. То е изключено в периода 12.05.2009 г. – 1.04.2017 г. , в който е установено, че ответникът М. упражнявал владение чрез третото лице Виолетка Велева.

Решението е правилно .

Представени в първоинстанционното производство са : частен диспозитивен документ от 25.09.2008 г. за сключен между ищеца и ответника А. Б. предварителен договор за продажба на спорния имот - едностаен апартамент в западната страна на партерния етаж на жилищна сграда, състоящ се от стая, кухня, заедно с ½ тераса на юг от партера, 30/100 идеални части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от застроения с нея УПИ XIV- 50 в кв. 34 по плана на град София, вилна зона Симеоново – север , на площ от 1 386 кв.м. – и частен свидетелстващ документ, двустранно подписан - „ протокол “ от 15.12. 2008 г. за предаване владението върху имота на същата дата. Двата документа имат формална доказателствена сила, която не обхваща датата на съставянето им – член 180 от ГПК . Ответникът М. е трето лице, което черпи право на собственост от единия от издателите на документите- обещателя по предварителния договор, негов праводател по нотариалния договор за продажба от 12.05.2009 година - А. Б. . Предходно придобито от ищеца – също издател на документите – право по член 19, ал.3 от ЗЗД и владение върху същия имот от същия собственик – засяга придобитото от ответника М. право на собственост. С оглед повдигнатия от този ответник спор за датите на съставяне на документите приложимо е 3 правилото на член 181,ал.1 от ГПК, че за дата на документа се счита тази, след чието настъпване съществуването му е несъмнено. Носещият тежестта да установи датата на сключване на предварителния договор и съставяне на протокола за въвод ищец, не е ангажирал никакви доказателства. Правилно при прилагане на правилата за доказателствената сила на частния документ и доказателствената тежест за установяване на датата на съставянето му, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал факта за сключен на 25.09.2008 г. със собственика – ответника А. Б. предварителен договор за продажба на спорното жилище.

Дали засвидетелстваният във втория частен документ „ протокол“ без достоверна дата, факт за предаване владението върху жилището от ответника А. на ищеца на дата 15.12.2008 г., се е осъществил , следва да се прецени с оглед допуснатите доказателствени средства – свидетелски показания .

На първо място, доводът на ищеца за допусната от първоинстанционния съд неравнопоставеност на страните поради разпит на неравен брой свидетели е неоснователен . Първоинстанционният съд е допуснал толкова свидетели, колкото са поискали страните до приключване на първото по делото открито заседание. Единственият воден от ищеца свидетел И. А. К. е посочил, че е съсед на ищеца в кв. Симеоново . Двамата живеят на различни адреси на една и съща улица и се виждат „ всеки ден “ , „ преди десетина години“ ( или в 2011 година с оглед проведения на 23.11.2021 г. негов разпит ) ищецът му възложил да поправи тоалетната , за да може жилището да се ползва от майка му. Така към една от стаите на първия етаж , свидетелят пристроил тоалетна и кухня, по- късно инсталирал парно, бойлер, а също пристроил и „ още една стая “. Водената от ответника М. свидетелка Ц. Е. установила, че като посредник по сделката относно имота участвала в огледи на жилището няколко пъти : в 2008 година ; няколко месеца след сделката в 2009 г. за целите на изготвяне на оценка от оценителна агенция „ АМРИТА“ и получаване на банков кредит във връзка с инвестиционното намерение за строеж на ответника М. и през 2014 г. При идванията заварвала едно и също лице „ баба В. “ – прабаба на ответника А. Б. и бивша собственичка ( негов праводател по договор за продажба по приложения на л.7 от делото на СГС нот. акт № 199 , нот.д. № 767/2008 г. на Нотариус, с рег. № *** ), която останала да живее в жилището със съгласието на ответника М.. Съответни 4 показания са дали свидетелите В. И. и З. Д. . Първият свидетел е потвърдил казаното от свидетелката Е. че имотът е купен от ответника като инвестиция и че възрастната жена „ баба В.“ продължила да живее в него и след покупката с негово съгласие. В случаите, в които свидетелите И. и Д. са придружавали ответника М. при посещенията му в къщата в кв. Симеоново : свидетелят И. - месец след сделката в 2009 г. и поне веднъж, два пъти годишно преди 2017 г., а свидетелят Д. – веднъж в 2013 г. ,а после след година – две и в 2015 г. за извършване на дребни ремонти - теч на покрива и поправка на електрически ключ на разноски на М. установявали, че там живее единствено възрастната жена „ баба В. “. В късното лято на 2021 година след нейната смърт, настъпила на дата 1.04.2017 г. съгласно справка от НБНаселение ( на л.124 от делото на СГС ) посетеният отново от свидетеля И. и ответника М. имотът бил занемарен и необитаем, в двора имало избуяла трева ,

В исковата молба ищецът не е твърдял, че владелческите му действия се изразяват в извършване на строително – монтажни работи в имота и в неговото поддържане или подобряване. Фактите за тях са ирелевантни, а доказателства за тях от експертиза - неотносими , което обуславя извод , че недопускането им не е процесуално нарушение . Свидетелствата на И. К. за живеене в имота на ищеца и майка му и за пристроявания на стаи са изолирани и противоречат на свидетелствата на Ц. Е., В. И. и З. Д.. Това противоречие и приетата липса на сключен между ищеца и ответника А. Б. предварителен договор са опора за извод, че ищецът не е доказал при условията на пълно доказване твърдените от него факти : за получена и установена към 15.12.2008 г. или по – късно въз основа на сключен със собственика предварителен договор фактическа власт върху жилището с намерение за своене. Отхвърлянето на установителните искове за право на собственост е законосъобразен резултат . Въззивният съд потвърждава решението и присъжда на въззиваемия М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 5 000 лева . С оглед цената на иска от 66 834,30 лева то не надхвърля минималното възнаграждение по член 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 5 996, 74 лева .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 267009 от 17.12.2021 г. по на Софийски градски съд , ГО I – 6-ти състав по гр.д. № 5349/2019 година.

ОСЪЖДА Г. Е. Б., ЕГН: ********** от град ***, ЖК „ ***“ бл.**, вход „*“, ет.*, ап. ** да заплати на Д. П. М., ЕГН : ********** от град ***, ЖК „***“ ,бл. ****, ет.*, ап.** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5 000 ( пет хиляди ) лева за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6