Решение № 515 от 12.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19313/2023
- Вид
- Решение № 515
- Подписан
- 12.01.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Други актове по делото
- Разпореждане № 88587 от 17.07.2023 · КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
- Определение № 7107 от 14.02.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 24985 от 14.02.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Определение № 43777 от 28.10.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 155899 от 28.10.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Определение № 20568 от 09.05.2025 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 86612 от 02.06.2025 · Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.141, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.141, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 17, ал. 6 · Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“
- чл. 17, ал. 7 · Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 515 гр. С., 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110119313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ........., срещу Софийски окръжен съд, с адрес: гр. .............. с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени в периода 07.04.2023 г. - 10.04.2023 г., в резултат на проявено спрямо него унизително отношение в проведено на 07.04.2023 г. открито съдебно заседание по дело № 45/2023 г. по описа на .......... в рамките на което по разпореждане на съдията-докладчик е бил държан с белезници на краката в продължение на 3 часа, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.04.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с молба от 28.05.2025 г. и устно в проведеното на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание, се навеждат твърдения, че в рамките на проведено на 07.04.2023 г. (съобразно корекцията, направена в о. с. з.) открито съдебно заседание по дело № 45/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд ищецът бил държан с белезници на краката в продължение на 3 часа. Твърди, че в резултат на последното е бил поставен в унизително положение и са били нарушени негови основни права, вкл. такива, защитени от правото на ЕС, което довело до търпене на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, чувство на безнадеждност, безпомощност и безизходица и пр. Моли за уважаване на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва на сочената от ищеца дата – 06.04.2023 г. да е било проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 45/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Оспорва доводите на ищеца относно осъществено спрямо него противоправно поведение чрез държането му в съдебно заседание с белезници на краката, като сочи, че последното е предприето от съдията-докладчик с оглед на личността на Е. Д. М., за който е служебно 1 известно на съда, че е осъден с влязла в сила наказателна присъда на наказание „Лишаване от свобода“ за извършване на тежко престъпление, и с оглед на проявено от същия несъобразено с обществения ред предходно поведение спрямо органите на съдебната власт.
Моли за отхвърляне на иска.
Контролиращата страна Софийска районна прокуратура, конституирана на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, не изразява писмено становище по делото.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен препис от съдебен протокол от проведено на 07.04.2023 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 45/2023 г. по описана Софийски окръжен съд (л.
117 – л. 137). Видно от същия, на 07.04.2023 г., с начален час 11:00 часа, е проведено открито съдебно заседание по гражданско дело със страни Е. Д. М. – ищец, Софийски градски съд (СГС) – ответник, и Софийска окръжна прокуратура – контролираща страна. В протокола е вписано нарочно искане на ищеца М. за сваляне на поставените му на краката белезници, с оглед спазване на правата му по чл. 3 от Конвенцията, чл. 7 и чл. 10 от Международния пакт, както и за да не бъде излаган същия пред адвоката му и в собствените му очи. По така направеното искане, съдията-докладчик се е произнесъл с мотиви за неговата неоснователност, като е изложил, че не са налице основания за премахване на белезниците на краката на ищеца, за което подробни мотиви са били изложени в предходно открито съдебно заседание, като в заседанието на 07.04.2023 г. не се сочи настъпването на нови обстоятелства, налагащи преосмисляне на това становище на съдебния състав. Съдиятадокладчик е изтъкнал още, че с определение от 30.03.2023 г. е постановил гр. д. № 45/2023 г. да се гледа при закрити врати, като в съдебно заседание присъстват единствено страните по делото и лица, които са пряко ангажирани към производството, но външни лица не са допуснати в съдебна зала, поради което счита за неоснователни доводите на ищеца, че поставените му белезници водят до принизяването му в очите на трети лица.
По делото е представен препис от съдебен протокол от проведено на 24.02.2023 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 45/2023 г. по описана Софийски окръжен съд (л.
48 – л. 60). Видно от същия е, че в рамките на проведеното открито съдебно заседание ищецът Е. Д. М. е направил искане за отвод на съдията-докладчик, поради това, че стои в съдебна зала с белезници на краката, като е изложил конкретни съображения в подкрепа на искането си и се е позовал на чл. 3, чл. 6 и чл. 14 от ЕКПЗЧОС. Съдът е оставил така направеното искане без уважение, като е счел, че не са налице визираните в чл. 22, ал. 1 ГПК основания за отвод на съдията-докладчик, и е изложил, че задължение именно на председателя на съдебния състав е поддържането на реда в съдебна зала и осъществяването му в съответствие с нормативните актове и съдебна практика, вкл. и на наднационалните институции, както и е посочил, че цитираната от ищеца практика не е приложима към разглеждания случай, тъй като касае различна фактическа обстановка от тази по гр. д. № 45/2023 г. на СОС.
С определение № 291/30.03.2023 г. по гр. д. № 45/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд (л. 61), съдът е постановил производството по делото да се разглежда при закрити врата.
В настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства по искане на ищеца чрез разпита на свидетеля С. А. Д.. Свидетелят заявява, че познава Е. М. още от 2004 г., като към момента той също изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Софийски централен затвор и с оглед на това често комуникира с ищеца, когато ходи до лавката на затвора и минава покрай мрежата на 5-та група. Свидетелят разказва, че ищецът често му се бил оплаквал, че по различни дела не му махат белезници в съдебна зала, с което му се 2 нарушават правата, без обаче С. Д. да си спомня с конкретика за кое дело и пред кои съдилища му е споделял ищеца. Посоченото отношение силно разгневявало Е. М., който му бил споделял, че за него стоенето с белезници в съдебна зала е мъчение и му носи болки и страдания.
Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е служебно известно, че ищецът Е. Д. М. се задържа в затвора в гр. С. в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на Решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС, с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018 г. в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018 г. по НОХД № 646/2015г. на СНС и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл. 198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010 г. в град С., пред „............ АД, клон Л., като извършител, в съучастие с Е. Д. П. и .......... – извършители и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на „............ АД и огнестрелно оръжие, марка „Б.“ № 442 ХАН 2793 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на ............ от владението на Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал.
1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на проявено спрямо ищеца унизително отношение в проведено на 07.04.2023 г. открито съдебно заседание по дело № 45/2023 г. по описа на .......... в рамките на което по разпореждане на съдията-докладчик е бил държан с белезници на краката в продължение на 3 часа, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.04.2023 г., до окончателното плащане.
Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно поС.ната съдебна практика на Съда на ЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (Решение от 19 ноември 1991 г. по дело F. и др., C-6/90 и C-9/90 , R., стр.I5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело B. du pкcheur и F., C-46/93 и C-48/93 , R., стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело D. S., C-445/06. При предявяването на иск за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1./ предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2./ нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3./ да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Условията следва да са налице кумулативно, като липсата на което и да е от тях, води до отпадане на отговорността на ответника.
Принципът на отговорност на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушения на общностното право, за които отговаря държавата, е приложим за всеки случай, в който държава членка нарушава общностното право, независимо от това кой е органът, чието действие или бездействие е отговорно за нарушението (орган на законодателна, съдебна или изпълнителна власт) според т. 31 и т. 32 3 от решението на СЕС по делото ......... и цитираната там съдебна практика – в този смисъл Решение № 530 от 16.08.2024 г. по к. гр. д. № 4521 / 2022 г. на Върховен касационен съд.
При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ, ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Основанието на иска, т. е. обстоятелствата, на които се основава искът, следва да обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. В случая ищецът сочи нарушени норми на правото на ЕС, които според него му предоставят права, като твърди, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната за претърпяна от него вреда.
В сезиращата съда искова молба ищецът навежда конкретни твърдения за допуснати нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ( ЕКПЧОС), Хартата на основните права на Европейския съюз ( ХОПЕС), Международният пакт за граждански и политически права (МГПП), чрез разпореждането на председателя на съдебния състав по гр. д. № 45/2023 г. по описа на .......... с което е оставено без уважение искането му за сваляне на белезниците от краката в съдебно заседание, проведено на 07.04.2023 г.
С оглед на горните принципни положения и предвид конкретиката на разглеждания казус, по предявения иск с правно основание чл. 2В ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е до докаже при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки: че на 07.04.2023 г., в проведено открито съдебно заседание по гр. дело № 45/2023 г. по описа на .......... в качеството си на страна по делото, е бил държан по разпореждане на съдията 3 часа с белезници на краката, с което са нарушени гарантирани от правото на ЕС негови лични права, както и че в причинна връзка с това е претърпял посочените в исковата молба по вид и размер неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a875f02f-8323-48b1-a834-2268a356bb51