Решение № 43 от 29.07.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Свищов, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20244150200137 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №24-0352000362/07.05.2024г. на Началник група в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.

Жалбоподателят К. Б. К. от гр.Белене обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140,ал.1, пр.1 от ЗДвП. Заявява, че не е извършил нарушението нито от обективна, нито от субективна страна. В тази връзка сочи, че собственик на автомобила към датата на твърдяното нарушение е лизингова фирма. Заявява, че не той, а друго лице е ползвател на автомобила. Жалбоподателят сочи, че няма как да е знаел, че към датата на твърдяното нарушение, че управлявания от него автомобил вече е бил с прекратена регистрация. Моли съда да отмени издаденото НП.

В съдебно заседание се представлява от адв. Ц. Ц. о АК-Плевен.

Поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакувания акт.

Ответникът по жалбата – Началник група в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Вечерта на 18.12.2023г. свидетелите Б. А. и И. И., и двамата полицаи в Група „Охранителна полиция“ в РУ на МВР Свищов били на работа. Около 00,20ч. на 19.12.2023г. те се придвижвали със служебен автомобил по ул.“Ц“ в гр. Свищов. В този момент те забелязали л. а. марка „М“ с рег. № *, движещ се пред тях, който на кръстовище регулирано със светофарна уредба на тази улица с улица „Х“, завил надясно и продължил движението си поулицата в посока бензиностанция „Й“. Свидетелите извършили справка за автомобила в системата на Гаранционния фонд и установили, че същият няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. По тази причина решили да спрат водача за проверка. Впоследствие от представените документи полицейските служители установили самоличността му – жалбоподателя К. К., както и че автомобилът е собственост на Д К.ов К.– негов син. Поканили го в сградата на Районното управление, където при извършена справка установили, че на 25.10.2023г. регистрацията на автомобила е прекратена служебно – в двумесечния срок от закупуването на автомобила, считано от 25.08.2023г. не са предприети действия от новия собственик за регистрация на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Св. Б. А. му съставил АУАН №581956/19.12.2023г., в който отразил, че жалбоподателят на същата дата в гр.Свищов, на пл.„С“ до автобусна спирка срещу Пансион ,,ДХ“ в посока към ул.,, Х“ управлява лек автомобил марка „М“ с peг. табели номер ** собственост по СРМПС част 2 с номер *** на ,,М" ЕООД и Д К.ов К. гр. Белене, като МПС е с прекратена регистрация от 25.10.2023 година, видно от справка с ОДЧ по чл. 143, ал.

15 от ЗДВП ( Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационни система се прекратява регистрацията на регистрираното ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство). Посочил, че с това е нарушена нормата на чл. 143, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

В последствие с мотивирана резолюция, на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, административно наказателното производство е прекратено от началника на РУ Свищов, а АНП изпратена за образуване на досъдебно производство.

2

Настоящото административно наказателно производство е започнало по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след прекратяване от наблюдаващия прокурор на досъдебно производство № 434/2023 г. на РУ - Свищов , образувано по чл. 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 19.03.2024г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство на основание чл. 199 и чл. 357, ал. 1, т.1 вр. 24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че е налице несъставомерност на деянието по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна, като постановил след влизане в сила на постановлението същото да се изпрати на Началника на РУ на МВР Свищов с оглед данните за извършено нарушение по чл. 140 от ЗДвП.

Въз основа на прокурорския акт на 07.05.2024 г. Началник група в ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов издал обжалваното наказателно постановление. В него нарушението на жалбоподателят било описано по следния начин: на 19.12.2023 год. в 00,20 ч. в гр. Свищов, пл. "С" в посока улица "Х", управлява лек автомобил марка „М“, модел С 500 с peг. № ****, собственост на фирма "М" гр. София, видно от свидетелство за регистрация част II, и с предстоящ собственик Д К.ов К. гр. Белене, съгласно сключен договор за покупко -продажба на МПС от 6108 от 23.08.2023 год.

Автомобилът от 18,32 ч. на 25.10.2023 г. е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, респективно моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. На К. К. е съставен АУАН сер. GA с № 543950, който е прекратен на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН.

К. Б. К. е правоспособен водач на МПС, и като такъв е длъжен и следва да изпълнява разпоредбите на ЗДвП и в частност разпоредбите вменяващи му задълженията да управлява МПС-та, които са регистрирани по надлежния ред.

К. като равноправен гражданин на Р.България, следва да познава законите в страната, в частност разпоредбите на НК и ЗДвП и да му е известно, че тяхното неспазване носи наказателна отговорност, включително и за МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. АНО - началник група ОП в РУ Свищов при ОДМВР - Велико Търново, въз основа на дадената преценка от прокурор от ТО - Свищов при РП - Велико Търново и след съобразяване на критериите визирани в чл. 27, ал. 2 ЗАНН, и извършване на необходимите законови действия - да проведе разследване на обстоятелствата съгласно чл.

52, ал. 4 от ЗДвП, анализира и индивидуализира извършеното нарушение е по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. При издаване на настоящото наказателно 3 постановление АНО е разгледал дали са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и е преценил, че извършеното нарушение не е маловажен случай. Наказателното постановление се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с постановление на ТО - Свищов при РП - Велико Търново с peг. № 8720 от 19.03.2024г., е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение, е съществено и от категорията, водещи до отмяната му. Вярно е, че наказателното постановление е издадено в изискуемата от закона форма и от оправомощено длъжностно лице в рамките на неговата компетентност, но нарушението не е описано пълно и ясно. На първо не е посочено точно мястото на извършване на нарушението. В НП наказващия орган е посочил, че това е „пл. "С" в посока улица "Х"“.

Събраните доказателства сочат, че нарушението е установено на ул. „Х“, където жалбоподателят е бил спрян от свидетелите. Преди това същият се е движел по ул.“Ц“, като на кръстовището на двете улици същият е завил надясно и продължил движението си напред. Именно там, в района на спирката срещу Пансион ,,ДХ“ (както е посочено в АУАН), той е бил спрян за проверка. Нееднократно настоящият състав е разяснявал, че мястото пл.„С“ нито може да прави кръстовище с други улици, нито по площада може да има движение на МПС, доколкото самия площад е парково пространство, заобиколено от улици, по които се осъществява движението на МПС. Съдът констатира, че е налице противоречие с описанието дадено в НП и прокурорското постановление, като в последното мястото на нарушението е описано ясно и точно от наблюдаващия прокурор и ако наказващият орган го бе взел предвид, то нямаше да допусне сочената неточност. На следващо 4 място не става ясно от наказателното постановление чия е собствеността на процесното МПС – дали на фирма "М" гр. София или друго лице, доколкото в НП е посочено, че собствеността е на посочената фирма, видно от свидетелство за регистрация част II, и с предстоящ собственик Д К.ов К. гр.

Белене. Описано по този начин остава неясно кой е собственика на процесния автомобил, като ползването на термина “предстоящ собственик“ допълнително създава неяснота какво е имал предвид наказващия орган.

Посочването на собственика е съществен елемент при описание на конкретното нарушение, тъй като от обстоятелството кой е собственик определя субективната страна на нарушението. Допуснатото от наказващия орган нарушение е съществено, тъй като нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере въз основа на какви факти и обстоятелства му е вменено процесното нарушение.

Разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за която водачът е санкциониран с издаденото НП, към датата на нарушението сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Безспорно установено е, че лек автомобил марка „М“, модел С 500 с peг. № **** към датата на вмененото нарушение – 19.12.2023г. е бил със служебно прекратена регистрация от 25.10.2023 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. По този начин от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същото се е изразило в управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. Прекратяването на регистрацията в случая настъпила по силата на закона. Съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в 1-месечен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. В случая приобретател на процесното МПС не е жалбоподателя.

С оглед на това наблюдаващият прокурор е приел, че жалбоподателят не е съзнавал, че процесния автомобил е с прекратена служебно регистрация, тъй като МПС не е негова собственост и не е негово задължението да го регистрира. Съдът намира, че в случая липсва не само умисъл, но и проявена вина под формата на непредпазливост в двете форми - самонадеяност или небрежност. Така е, защото извършването на неправомерно деяние под 5 формата на непредпазливост също изисква знание за прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице доказано узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство. Видно от показанията свидетелите автомобилът е бил с поставени на него табели и е бил предоставен от сина на жалбоподателя да го управлява, като при проверката водачът е представил необходимите документи.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Отговорността за разноски винаги следва да се понесе от страната виновно създала предпоставките за образуване на производството. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, т.к. съдът отмени обжалваното наказателно постановление изцяло, разноските в производството за възнаграждението за един адвокат, следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото е представен договор за правна помощ, в който е отразено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. Съобразно ал.2 на чл.63д, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено още с изпращане на жалбата и административнонаказателната преписка в съда. Съгласно разпоредбата на чл.