Присъда № 22 от 14.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 22/14.07.2021г. по НОХД № 1280/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Спрямо подсъдимия Я. Я. Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.1 от НК, за това, че на *** г. в гр. С., обл. П., е дал подкуп - дар: парична сума от 20 лева (една банкнота от 20 лева със сериен № ***) - на длъжностно лице: полицейски орган - младши инспектор П. Й. Д.на длъжност старши полицай в група „Сигма“ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, за да не извърши действие по служба, а именно да не му състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП съгласно задълженията му по чл.189 ал.1 от ЗДвП и чл.31 т.1 предл.1 от ЗМВР.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Я. Я. Т. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно 1 година пробация и глоба в размер на 300 лева. Изразява становище, че e налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия. Според прокурора следва вещественото доказателство – банкнота от 20 лева като предмет на престъплението да бъде отнета в полза на държавата съгласно чл.

307а от НК.

Защитниците на подсъдимия – адв. Р.И. и адв. М.К. не оспорват фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението.

Изразява се становище, че при индивидуализация на наказанието на подсъдимия Т. да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „б“ от НК, а именно „пробация“, като изцяло се солидаризират със становището на прокурора.

Подсъдимият Я.Т. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява съжаление за стореното и се присъединява към казаното от защитниците си. В последната си дума подс. Т. иска да му бъде наложено наказание „пробация“.

Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Я. Я. Т. е роден на ***г. в гр. П. живущ в с. Н. Г. обл.

1

П. българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На ***г. за времето от 13:00 до приключване на мероприятието в изпълнение на заповед на директора на ОДМВР гр. Пловдив от *** г. (л.8487) служителят в група „Сигма“ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив *** П.Д.

(на длъжност старши полицай) участвал в специализирана полицейска операция на територията на ОДМВР гр. Пловдив с предмет подобряване безопасността на движението и ограничаване на пътнотранспортния травматизъм. Служебните си действия извършвал със служебен мотоциклет „БМВ“ с рег.№ РВ 9601 X, като за целта бил включен и в ежедневната ведомост (л.81-82). Като осъществяващ служба в държавно учреждение поделение на МВР - той обладавал и качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“ от НК. Същевременно Д. разполагал и с правомощия в сферата на административнонаказателната дейност, понеже притежавал статута на представител на службите за контрол по смисъла на чл.165, чл. 170 ал.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП, след като бил от състава на изпълнителските длъжности в звената „Сигма“ в ОДМВР, които глобално били определени със Заповед № 8121 з- 515/14.05.2018 г. (т.1.3.) на министъра на вътрешните работи (лист 73-74) да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по този нормативен акт.

На посочената дата тези си функции полицай Д. осъществявал на територията на РУ на МВР – с.Труд съвместно в екип с друг служител от група „Сигма“ на ОДМВР гр.Пловдив – св.А. К., като и двамата били с полицейски униформи. Изпълнявайки гореописаните ангажименти, около 19:00 часа те се намирали в гр.С. на ул. “А.С.“. По това време към тях по пътя се приближил лек автомобил „Сеат Ибиса“ с per. №***, управляван от подс.

Я.Т.. В колата също така пътували майка му – св.М.Т.а, седнала на седалката до водача, като на задната седалка се намирали Г. И., с която Т. живеел на съпружески начала, и двете им малолетни деца (съответно на 3 и 7 години).

Свидетелят Д. със стоп-палка спрял за рутинна проверка този автомобил, представил се и прегледал документите на водача и превозното средство. Същевременно констатирал, че е налице нарушение по ЗДвП, понеже с оглед ръста им двете деца на задната седалка не ползвали системи за обезопасяване (т.нар. детски столчета). С оглед на това обяснил на подс. Т. какво нарушение на закона е допуснал и че като последица ще му бъде съставен административен акт. След това полицай Д. отишъл до служебния си мотоциклет и поканил обвиняемия да го придружи. Там служителят на реда отворил закрепения на седалката куфар, в който се намирали служебните документи, и започнал да съставя акт за констатираното нарушение.

2

Същевременно у подс. Т., съзнавайки предстоящото му третиране като автор на неправомерна дейност от административноправен характер, се породило намерение да мотивира чрез даване на имуществен дар полицейския служител да не изпълни служебните си задължения, свързани със съставянето на акт за нарушение по ЗДвП. Затова се върнал до автомобила си, взел от него банкнота от 20 лв. (със сериен № ***) и се върнал до свидетеля Д.. Пуснал я в куфара, закрепен на служебния мотоциклет на полицейския служител, и му казал, че му дава тези 20 лв. и трябва да скъса акта. Целта на подкупа била въздействие върху съответното длъжностно лице, за да не извърши действие по служба, и по-конкретно, да не му бъде съставен акт за установяване на допуснатото нарушение по ЗДвП. Тоест да не бъде изпълнено задължението по чл.189 ал.1 от ЗДвП, а като последица от него и общото по чл.31 т.1 предл.1 от ЗМВР, налагащо актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, да се съставят от съответните длъжностни лица на предвидените в този закон служби за контрол.

През това време намиращата се на около метър и половина от тях св.К. видяла как водачът на проверявания автомобил пуска нещо в куфара на колегата й и чула гореописаната му реплика. С оглед на това се приближила и констатирала, че в куфара се намира сгъната банкнота от 20 лв.

Свидетелят Д.незабавно реагирал на действията на извършителя, като затворил куфара, за да съхрани създадената обстановка, и поставил белезници на подс. Т.. После полицаите докладвали на дежурната част за случилото се.

Като последица на място пристигнал разследващ полицай, който извършил оглед (л.44-47, негов машинен препис на л.41-43 и фотоалбум на л.50-55) на полицейския мотоциклет с рег.№ ***. В резултат била документирана и иззета оставената от Т. в закрепения към машината куфар банкнота от 20 лева със сериен № ***.

По отношение на подс. Т. бил съставен от св. Д.и акт за установяване на административно нарушение (л.88), като освен това той бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа (л. 21).

В рамките на разследването предметът на подкупа станал обект на експертно техническо изследване (л. 64-66), според чиито изводи банкнотата е истинска.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: П. Д. /л. 56-57 от д.п./ и А. К. /л. 58-59 от д.п./, М. Т.а /л. 60-61 от д.п./, от обясненията на подс. Я.Т. /л. 4-6, 11-12, 1820, 27-28 от д. п./, от приложените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 41-47 от д.п./, фотоалбум /л. 50-55 от д.п./, справка 3 за нарушител/водач /л. 40 от д.п./, писма, длъжностна характеристика, ведомост и заповеди /л. 69-87 от д.п./, справка за съдимост /л. 35 от д.п./, АУАН /л. 88 от д. п./, разписка /л. 92,93 от д. п./, както и от вещественото доказателство – банкнота с номинал 20 лева.

Направеното от подс. Я.Т. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства.

От показанията на двамата свидетели – Д. и К., които съдът кредитира като обективни, безпристрастни, взаимно допълващи се и еднопосочни, се установява поведението на подс. Т. на инкриминираната дата и място. Тези двама свидетели са възприели разговора между полицейските служители и подс. Т. по повод извършваната проверка, установяването на административно нарушение, извършено от водача, увещаването от страна на подсъдимия към полицейския служител Д. „да скъса акта“ и поставянето на банкнота от 20 лева в куфара на полицейския мотоциклет. Показанията свидетелите Д. и К. кореспондират на протокола за оглед на местопроизшествие, при който в куфара на полицейския мотоциклет е била намерена и иззета именно банкнота от 20 лева, която свидетелите посочват, че е оставена от подсъдимия Т.. В обясненията си пред съда подс. Т. призна вината си, че е дал сумата от 20 лева на полицейския служител Д., което напълно кореспондира на коментираните по-горе доказателства.

От приложените писма, длъжностни характеристики и график се установява, че свидетелят младши инспектор Д. е назначен на длъжност старши полицай вгрупа „Сигма“ на сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – гр.Пловдив. Същият е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ от НК и на инкриминираната дата и място е извършвал служебна дейност в качеството си на полицейски служител, съгласно утвърден график.

От приложената справка за съдимост се установява, че подс. Т. е неосъждан.

Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка и не намира противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите. Подсъдимият Я.Т. в съдебното производство изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.

При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс. Я.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл. 304а вр. чл. 304, ал.

4

1 от НК, тъй като на ***г. в гр. С., обл. П., е дал подкуп - дар: парична сума от 20 лева (една банкнота от 20 лева със сериен № ****) - на длъжностно лице: полицейски орган - младши инспектор П.Й. Д. на длъжност старши полицай в група „Сигма“ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, за да не извърши действие по служба, а именно да не му състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП съгласно задълженията му по чл.189 ал.1 от ЗДвП и чл.31 т.1 предл.1 от ЗМВР.

Съдът отчете, че за съставомерността на деянието по чл. 304а вр. чл.

304, ал. 1 от НК законът изисква специално качество на получаващия облагата – да е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК. Свид. П.

Д.несъмнено е имал това качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено от кредитираните от съда доказателства относно служебното му положение – служител на МВР, изпълняващ в момента на осъществяване на деянието функциите си като такъв. Същият е имал и качеството „полицейски орган”, изискуемо от квалифицираната разпоредба на чл. 304”а” от НК.

Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че се опитва да даде парите, за да не изпълни полицейският служител Д. задълженията си в това му именно качество и да не състави АУАН за извършеното от подс. Т. административно нарушение по ЗДвП.

Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде извършено само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от своя страна съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп приемане на предложение или обещание за дар или приемане на дар.

Даването на дар изисква извършването на фактически действия, посредством които даващият дара го предоставя във фактическа власт на получаващия. В конкретния случай тези действия на подс. Т. са се изразили в поставянето на сумата от 20 лева в куфара на полицейския мотоциклет и то по време на извършването на полицейска проверка и съставяне на АУАН за констатирано нарушение на ЗДвП. Даването на сумата е било придружено с искане от Д.да скъса акта“. Всички тези факти в своята съвкупност сочат на действия по даване на подкупа и на неговата съставомерна волева насоченост – да се мотивира длъжностното лице Даянов във връзка с поведението му по служба – в конкретния случай – да бездейства по установяване на административно нарушение по ЗДвП и да не състави АУАН против подсъдимия.