Решение № 303 от 24.07.2017, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ /24.07.2017 гр.Плевен 24.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

І-ри гр.с.в публичното заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА при секретаря

Дафинка Борисова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №354 по описа за 2017г. и за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото дело е изпратено по подсъдност от ПРС.Пред ПРС първоначално е образувано гр.д.№3532/2016г.по предявен иск с правно основание чл.69 ЗН за делба на недвижим имот ИМ.С определение на ПРС №4013 от 17.10.2016г.по гр.д.№3532/2016 е разделено производството по делото на основание чл.210 ал.2 ГПК и е разпоредено да се образува ново гр.д.по предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.На това основание пред ПРС е образувано гр.д.№7831/2016г.В производството по цитираното гр.д.ответниците са депозирали писмени отговори в срока по чл.131 ГПК, проведено е едно съдебно заседание на 14.02.2017г.,в което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество.В срока за произнасяне на решението ,ПРС с определение №1006 от 07.03.2017г.постановено по гр.д.№7831/2016г.е отменил на осн.чл.253 ГПК определението от 14.02.2017г.,с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество .Със същото определение на ПРС на основание чл.119 ал.1 вр.с чл.104 ал.1т.4 ГПК е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Плевенски Окръжен съд.Определението на ПРС не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

В ИМ ищцата

М.И.К. твърди,че ответницата А. е нейна сестра,ответникът П. е съпруг на сестра й,а ответникът И.-техен син.Твърди се,че от отговора на ответницата ищцата е научила,че през 1988г.е извършена сделка за продажба на наследствен имот-апартамент №25,находящ се на ІІІ-ти етаж ,*********** в гр.Плевен,останал в наследство от родителите им И. и Л.,че тази сделка е останала скрита за майка им Л. К. ,починала през 2016г.,че е извършена без знанието и съгласието на последната,въпреки правата й по договора за гледане и издръжка ,сключен със сестра й А. през 1988г.,впоследствие развален с решение на ПРС от 21.05.1966г.по гр.д.№464/1996г.по описа на същия съд.Ищцата счита,че тази сделка я уврежда ,тъй като е лишена от наследството си по закон в размер на ½ ид.ч.от имота.В ИМ са посочени предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ал1 ЗЗД,посочена е съдебна практика на ВКС.Ищцата твърди,че приобретател по сделката е ответникът И.Д.,низходящ на длъжника и по отношение на него важи законовата презумция за знание. Посочено е ,че заведеното от Л. и И. /родители на А./ през 1996г. дело за разваляне на договора за издръжка и гледане по отношение на процесния имот е приключило с влязло в сила решение,с което искът по чл.87 ал.3 ЗЗД е уважен .Изложени са доводи,че ако не бе извършена оспорваната сделка за продажба на имота на техния внук И.,то имотът щеше да остане в патримониума на наследодателите,а след смъртта на И. през 2004г.и смъртта на Л. през 2016г.,щеше да бъде в патримониума на ищцата М. и ответницата А. с по ½ ид.ч.върху откритото наследство. Твърди се, че извършената през 1988г.сделка ,с която ответниците А. и П. са прехвърлили имота на малолетния си син И. не оборва презумцията за знание на родителите ,а от друга страна уврежда кредитора и ищец М..В заключениe ищцата моли съда да постанови решение ,с което на основание чл.135 ал.1 ЗЗД да бъде обявена за недействителна сделката за продажба на процесния недвижим имот-апартамент№25,находящ се на ІІІ-ти етаж,***************, състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 61,44кв.м.,ведно с таванско помещение №5 със застроена площ от 6,49 кв.м.и избено помещение №20 със застроена площ 3,48 кв.м.,ведно с 1,525 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,при описани съседи, обективирана в нот.акт за покупко-продажба на недв.имот №86,том VІ, дело№1086/1988г.на нотариуса при ПРС,а по схема самостоятелен обект в гр.Плевен, *************** с идентификатор ***, при описани съседи.От ищцата чрез нейния пълномощник адвокат Д.Н. от ПАК е постъпила допълнителна молба/л.15/,с която се излагат доводи,че процесната сделка ,обективирана в нот.акт №86/1988г.се явява и нищожна,поради липса на предмет и поради нарушаване на добрите нрави,съгласно чл.26 ЗЗД.В съдебното заседание на 27.06.2017г.пред ПОС на което бе даден ход по същество ищцата М.К. чрез своя процесуален представител адвокат Д.Н. от ПАК поддържа така предявения иск и моли съда да го уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.На осн.чл.78 ал.5 е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника на ответниците.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Н. писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от всеки от ответниците А.И.К.,П.С.Д. и И.П.Д.,чрез пълномощника им адвокат В.К. от

ПАК.Видно е,че и трите отговора са с идентично съдържание.В отговорите си и тримата ответници са направили възражение за погасяване на иска по давност с твърдения,че давността е започнала да тече от датата на сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №88,нот.дело №1086/1988г.на нотариуса при ПРС-24.11.1988г.Ответниците считат за неоснователни твърденията в ИМ,че процесната сделка е била скрита за майката и наследодател на ищцата Л. К..В отговорите са изложени доводи,че правото на иск по чл.135 ЗЗД е възникнало за наследодателката Л. К. от датата на сключване на договора,че петгодишната давност спрямо наследодателката е изтекла на 24.11.1993г.и след като давността е изтекла за праводателя,тя е изтекла и за правоприемника. В отговорите е посочено,че наличието на влязло в сила решение на ПРС по гр.д.№464/1996г.,с което е развален сключения алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен между покойните родители И. К. и Л. К. и бившите съпрузи А.К. и П.Д. е ирелевантно към предмета на настоящия спор,тъй като съгласно чл.88 ал.2 ЗЗД развалянето на договори,които подлежат на вписване, не засяга правата ,придобити от трети лица преди вписване на ИМ.Посочено е,че към момента на завеждане на иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и вписване на ИМ процесният имот не е бил в патримониума на приобретателите по алеаторния договор А.К. и П.Д.,а е бил изключителна собственост на третия ответник И.П.Д.,който не е участвал в производството по гр.д. №464/1996г. по описа на ПРС и спрямо него не е формирана сила на пресъдено нещо.В съдебното заседание пред ПОС на 27.06.2017г.ответниците чрез своя пълномощник адвокат В.К. от ПАК оспорват така предявения иск и молят съда да постанови решение,с което същият да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност,като се приложи разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД.Претендират се и направените по делото разноски.Подробни съображения в тази насока са изложени в депозираната от пълномощника-адвокат К. писмена защита.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Безспорно между страните е,че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен на 24.10. 1988г., обективиран в нот .акт №174,том V,дело №979/1988г.на нотариуса при ПРС Л. К. К. и съпругът й И. С. К. са прехвърлили на дъщеря си А.И. Д. собственият си недвижим имот: апартамент №25,находящ се на ІІІ-ти етаж,*************,в кв.250 на ************* в гр.Плевен,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 61,44кв.м.,ведно с таванско помещение №5 със застроена площ от 6,49 кв.м.и избено помещение №20 със застроена площ 3,48 кв.м.,ведно с 1,525 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,при описани съседи,срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа прехвърлителите до края на живота им.Към момента на сключване на договора приобретателката А. Д. /ответник/ е била в брак с втория ответник П.С.Д. и имотът е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. Прехвърлителката по договора Л. К. К. е призната за собственик на процесния недвижим имот –жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ с констативен нотариален акт №5,том І.,дело №К-775/1985г.на нотариуса при ПРС/л.27-30 от делото на ПРС/.

Безспорно е също така,че само един месец след сключване на алеаторния договор,с договор за покупко-продажба ,сключен на 24.11.1988г.,обективиран в нотариален акт №86,том V-,дело №1086/1988г.на нотариус Р. И. при ПРС,прибретателите по алеаторния договор-съпрузите А.И. Д. и П.С.Д. са продали гореописания недвижим имот на своя син И.П.Д. /ответник/,тогава малолетен, чрез особения му представител И. С. К..

Няма спор,че впоследствие прехвърлителите по алеаторния договор Л. К. и И. К. са предявили пред ПРС иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор,като е образувано гр.д.№464/1996г.по описа на ПРС.С решение на ПРС от 21.05. 1996г.,постановено по гр.д.№464/1996г. на основание чл.87 ал.3 ЗЗД гореописаният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен с нотариален акт №174/1988г.е развален , поради неизпълнение задължението на приобретателите за гледане и издръжка.Решението на ПРС е влязло в сила на 30.05.1996г..

Безспорно е също така с оглед представените удостоверения за наследници,че ищцата М.К. и първата ответница А. Д. са сестри,наследници на И.

ПопС. К.,поч.на 26.02.2004г.и на съпругата му Л. К. К.,починала на 10.03.2016г./прехвърлители по алеаторния договор/.Представени са и удостоверения за идентичност на лице с различни имена,изд.от Община Плевен,съгласно които имената на ответницата А.И.К. и имената А.И. Д. са имена на едно и и също лице , респ.имената на И. ПопС. К. и имената И. С. К. са имена на едно и също лице.

От представеното удостоверение,изд.от Община Плевен се установява, че недвижимият имот,описан в нот.акт№5/1985г.попада в УПИ-ІІ за жилищно строителство и подземен гараж,кв.250 по плана на гр.Плевен, като понастоящем е с административен адрес гр.Плевен, ул.“***********“ №**, вх.****.От представената схема е видно,че в момента процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,с административен адрес:гр.Плевен,ул.“***********“ №55, вх.Б,ет.2,ап.4 и се намира в сграда №2,разположена в ПИ с идентификатор ***,с предназначение –жилище,апартамент и площ

61,44 к.м.,при описани съседи.

По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетелката Л. Х. Ц./дъщеря на ищцата/ се установява,че баба й Л. К. до смъртта си не е знаела ,че процесният имот е продаден на И. още през 1988г.,че когато дядо й е починал,баба й е заявила,че апартаментът ще остане за двете сестри,т.е.за майка й и за леля й, че едва след като баба й е починала през м.март 2016г.са разбрали за въпросния нотариален акт за продажба.Свидетелката посочва,че след погребението на баба й ,братовчед й И. е заключил апартамента и майка й няма достъп до този имот,като същата живее в Сърбия.От показанията на Л. Ц. се установява ,че баба й и дядо й са живеели в този апартамент, тя и брат също са живеели там като малки,за известен период и майка й,като свидетелката посочва,че тя самата е отсядала в жилището последно през 1998-1999г., че и тя и майка й имат свои вещи в имота.Същата посочва,че всъщност до процесното жилище,където са живеели баба й и дядо й,има и друго,в което живее братовчед й И. ,като всяко от двете жилища си има отделен вход ,а между двете има преходна врата

,през която може да се влезе от едното жилище в другото.

Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД,гореописаният договор за покупко-продажба,изразен в нот.акт№86/1988г.уврежда ли ищцата ,следва ли да бъде обявена за относително недействителна спрямо нея тази сделка,погасен ли е по давност предявения иск.