Решение № 145 от 26.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Сливница, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200087 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. М. Р., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 8427 от 08.11.2023 г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл.

2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева за това, че на 12.10.2023 г. , в 13.42 часа, на АМ Европа, км. 32, на отбивна площадка в посока гр. Сливница, е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „************“, рег. № ***************, а именно превоз на скална маса, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,170 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 11,170 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл.

37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. На първо място се сочи, че с НП е наложена глоба без да посочено кое основания, от съдържащите се в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, е повод за налагане на глобата – това че де е движил с извънгабаритно или с тежко ППС. Сочи се, че подобен тип нарушение може да бъде вменено на превозвач или собственик на ППС и водачът няма отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим. Сочи 1 се, че в нарушение на чл. 36 от Наредба № 11 на МРРБ при извършване на проверката не е присъствал друг контролен орган, освен инспектора на АПИ. Поддържа се, че цитираните в чл. 53 ЗП физически лица не са водачите на ППС, тъй като за последните е предвидена отделна отговорност с разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП. На последно място се твърди, че незаконосъобразно не бил приложен чл. 28 ЗАНН, макар и да са били налице основания за това.

В последното проведено открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото са постъпили писмени бележки, в които са преповторени изложените в жалбата доводи.

В последното проведено открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпил отговор, в който застъпено становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.02.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 06.02.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2023 г. жалбоподателят Р. М. Р. управлявал ППС с четири оси, от които 2 управляеми оси марка „************“, рег. № ***************, собственост на с „******************“ ЕООД, по курса кариера с Опицвет – АМ Европа, като превозвал фракция 0,63. За превоза при натоварването му водачът получил кантарна бележка, в която било отразено, че теглото на натовареното ППС е 47060 кг. Управляваното от жалбоподателя ППС било с разстояние между осите 1,40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 30,170 тона.

В 13.42 часа, на АМ Европа, км. 33, в посока гр. Сливница – гр. София, свидетелят А.

М. А., в присъствието на свидетеля Е. Л. С., и двамата служители на АПИ, подал на жалбоподателя сигнал със стоп-палка, указвайки му да отбие, като жалбоподателят се съобразил с подадения му сигнал с палка. На управляваното от жалбоподателя ППС било извършено измерване посредством ролетка 1302/18 (5м.) и електронна везна DFW-KR № 118844, верифицирана до 24.04.2024 г. (съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ). При измерването контролните органи установили, че разстоянието между осите е 1,40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на превозното средство била 30,170 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. За измерването била издадена кантарен билет, който бил предоставен на водача за запознаване, като същият удостоверил това с подписа си. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл.

37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

За това нарушение свидетелят А. М. А. на длъжност главен инспектор Дирекция АРОК (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, в присъствието на свидетеля Е. Л. С., съставил на жалбоподателя АУАН № 2

0009742/12.10.2023 г., който той подписал и в който не записал възражения.

Въз основа на така съставения акт В.Б.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, упълномощена със Заповед № РД-11246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, издала атакуваното НП № 8427 от 08.11.2023 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева за това, че на 12.10.2023 г. , в 13.42 часа, на АМ Европа, км. 33, в посока гр. Сливница – гр.

София, е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „************“, рег. № ***************, а именно превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/ (5 м), е установено, че при измерено разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,170 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 11,170 т. – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства –копие от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) Част II за ППС марка „************“, рег. № ***************, АУАН, разписка за връчване на АУАН, кантарен билет № 2223 от 12.10.2023 г., копие от кантарна бележка, копие от пътен лист № 786508, Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, протокол за проведено обучение от 30.08.2019 г., Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ, представените в оригинал и заверен превод преписи от ЕС Декларация за съответствие за ролетка и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка 1312/18, преписи от заявления за извършване на проверка, последното с отразяване на датата на извършването й – 24.04.2023 г., Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за везна с неавтоматично действие, тип DFW и приложение към него; както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Л. С. и А. М. А..

Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда. Съдът се позова и на показанията на свидетелите С. и А., които имаха конкретни спомени от случая.

Същите изложиха подробно и непротиворечиво възприетите от тях факти, поради което и доколкото за съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от изхода на делото, при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях.

Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).

Основната фактическа констатация за измерено при междуосово разстояние 1,40 м., натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство 30,170 т. на автомобила, управляван от жалбоподателя, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите С. и А., подписания от жалбоподателя кантарен билет, както и от съдържанието на АУАН № 0009914 от 12.10.2023 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в него стойности.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, 3 независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В изпълнение на това свое задължение съдът намира, че АУАН и НП, предвид представените по делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ и Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, са издадени от териториално и материално компетентни органи в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Компетентността на актосъставителя произтича от заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията „Пътна инфраструктура“, тъй като същият е посочен в т. 5 от изброените в заповедта длъжностни лица, част от чиито задължения е и съставянето АУАН при констатирани нарушения.