Определение № 437 от 08.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. ХАСКОВО, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500279 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. 6612/15.04.2026 г. от П. К. И., ЕГН: ********** от ***, чрез адв. П. П. от АК – Хасково, против Определение № 348/24.02.2026 г. по гр. д. № 3045/2024 г. по описа на РС Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. рег. №1427/26.01.2026г. от адв. П., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на процесното определение. Твърди се, че обвързването на разпределението на разноските в производството само със сумите, дължими от страните, когато искът за прогласяване на нищожност на неравноправна клауза е бил уважен, противоречи на принципа на ефективност на ПЕС и на Директива 93/13. В такива случаи съдът следвало да тълкува чл. 78 ГПК, съобразявайки се с изискванията на Правото на ЕС и да не възлага разноски в тежест на потребителя. Поради това в случая ищцата не следвало да бъде осъдена да понесе разноски по делото. Посочва и съдебна практика. С тези и други съображения се прави искане - съдът да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като не се възлагат в тежест на ищцата 1 сторените от ответника разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 7802/30.04.2026 г. от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, чрез Адвокатско дружество „Нестори, У., М.", чрез адв.

Х. М. о т САК, в който се излагат аргументи за неоснователност на частната жалба. Ответникът настоява, че цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима към настоящи случай по предявения насрещен иск. Практиката на СЕС обхващала случаи на осъдителни искове, при които част от претендираните от потребителя суми не му бъдат присъдени поради това, че по обективни и независещи от него причини не е и не би могъл да изчисли точно осъдителната си претенция спрямо търговеца. С тези и други съображения, изложени в отговора, се преви искане за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна.

Съдът, въз основа на доказателствата по делото, установено следното: намира за

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С процесното определение РС – Хасково е оставил без уважение молбата на адв. П. П. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с решението неправилно в тежест на ответницата по предявения насрещен иск е възложено заплащане на направените от „Сити Кеш“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и деловодни разноски в размер на 250 лв., предвид качеството й на потребител. С оглед това й качеството, съдът следвало да се съобрази с принципа на ефективността, съобразно който, в практиката си СЕС е приел да не се възпира потребител от правото да упражни предоставеното му от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи и да не се възлагат в негова тежест да заплати на кредитора разноски, което е възприето и в практиката на ВКС.

Производството пред РС – Хасково е било образувано по искова молба от П. К. И. против “СИТИ КЕШ“ ООД, с която са били предявени 2 обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожност на две договорни клаузи - тези на чл.5 и на чл.11 от сключен между страните договор за потребителски кредит № 1008548/29.01.2024г.

Депозирана е била от ответника и насрещна искова молба, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД осъждането на П. К. И., да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 605 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по същия договор, а при условията на евентуалност за осъждане на ответницата за заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 605 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

С Решението по делото съдът е уважил предявените установителни искове за прогласяване на нищожност на договорните клаузи на сключения между страните договор за потребителски кредит и предявения насрещния иск с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД. С оглед изхода на спора по предявения насрещен иск, ответницата по насрещния иск П. К. И. е осъдена да заплати на „Сити кеш“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 610 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

При определяне и присъждане на направените от „Сити Кеш“ ООД разноски по насрещния иск такива се дължат от ответника по насрещния иск по правилата на чл. 78 от ГПК и при определянето им не е налице противоречие с практиката на СЕС, на която адв.П. се позовава.

Действително, тази практика, чл. 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Следва да се отчете, обаче, фактът, че в настоящата хипотеза се касае за присъдени 3 разноски по предявен насрещен осъдителен иск от кредитора за реално изпълнение на задължение за дължима главница по сключения между страните договор за кредит.

Посочената практика на СЕС и ВКС, касаеща последиците от обявяването на неравноправна договорна клауза по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, не следва да бъде прилагана спрямо насрещната претенция, която също касае реституционни последици, но произтичащи от различно основание, а именно – неизпълнение на договорно задължение за заплащане на непогасената част от сума за главница по договор за потребителски кредит.

Ето защо, в конкретната хипотеза разпределянето на разноските в съдебното производство по предявения насрещен иск с правно основание чл.

79 ал.1 ЗЗД попада в обхвата на процесуалната автономия на вътрешното право и приложими се явяват именно съответните правила на чл.78 от ГПК - с оглед изхода на спора и поведението на насрещната страна.

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл, първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.

248 от ГПК, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 348/24.02.2026 г. по гр. д. № 3045/2024 г. по описа на РС - Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4