Определение № 3009 от 18.07.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1345/2024
- Вид
- Определение № 3009
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл.262, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15, ал.7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3009 гр. Варна, 18.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. П.а
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501345 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№ 49450/19.06.2024г. по регистратурата на РСВарна подадена от Н. М. П., ЕГН ********** срещу разпореждане № 24435/17.06.2024г. постановено по гр.д. № 2074/2024г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което е върната въззивната жалба на Н. М. П., с вх.№ 48436/14.06.2024г. на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК поради подаването й след изтичане на срока за обжалване.
Възраженията в частната жалба и уточняващата я молба вх.№ 50646/21.06.2024г. са, че постановявайки обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба срещу решението по гр.д.№ 2074/2024г. по описа на ВРС, първоинстанционният съд не е съобразил датата, на която жалбоподателят е получил официално решението по делото, като счита, че именно от нея следва да започне да тече срокът за обжалване на съдебното решение.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба депозиран от насрещната страна П. Т. О., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за неоснователност на жалбата по аргумент от това, че срокът за обжалване на съдебното решение постановено по молба по ЗЗДН съгласно чл.17 от ЗЗДН е 7-дневен и тече от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено, като в случая това е посочената от съда дата 05.06.2024г. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, за което е предвидено изрично обжалване в чл.262, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
1
275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 2074/2024г. по описа на ВРС е образувано по повод молба на П. Т. О. подадена лично и в качеството й на майка и законен представител на детето М.
Н. П. за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу Н. М. П..
В проведеното на 22.05.2024г. съдебно заседание, на което лично са присъствали молителката П. О. и ответникът Н. П., е даден ход на устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 05.06.2024г. като е указал на страните, че от тази дата започва да тече законоустановения седмодневен срок за обжалването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна.
Решение по гр.д.№ 2074/2024г. по описа на ВРС е постановено и обявено в ЕИСС на посочената от съда дата 05.06.2024г. /Решение № 2059/05.06.2024г./.
До жалбоподателя е изпратено съобщение за изготвеното решение /л.305/, което е получено лично от адресата на 10.06.2024г.
Срещу постановеното решение № 2059/05.06.2024г. е депозирана въззивна жалба вх.
№ 48436/14.06.2024г. /на имейла на ВРС/ от Н. М. П..
С обжалваното разпореждане
№
24435/17.06.2024г. администриращият първоинстанционен съд е приел, че въззивната жалба с вх.№ 48436/14.06.2024г. е подадена след срока за обжалване и е върнал същата на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.
Сроковете и редът за обжалване на решение постановено по ЗЗДН са уредени в чл.17 от ЗЗДН, а именно пред окръжния съд в 7-дневен срок от постановяването му в открито заседание или от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено. Горното е във връзка с чл.15, ал.7 от ЗЗДН, според който при фактическа и правна сложност, съдът може да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. За тези последици страните са редовно уведомени предвид личното им присъствие в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване /22.05.2024г./. Процедурата по обжалване на решението е сходна на тази уредена в глава 25 от ГПК „Бързо производство“, където в чл.315, ал.2 от ГПК е предвидено, че в съдебното заседание, в което изслушва устните състезания, съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Сходството произтича от целта на двете производства и принципите на които почиват – бързина при разглеждане и разрешаване на споровете, включително провеждане на по-бърз инстанционен контрол, предпоставка за което е срочното подаване на жалби.
В случая обявената от съда дата по смисъла на чл.15, ал.7 от ЗЗДН е 05.06.2024г. От нея започва да тече 7-дневния срок за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение и същият изтича на 12.06.2024г., което означава, че подадената на 14.06.2024г. въззивна жалба с вх.№ 48436 се явява просрочена и правилно е върната от първоинстанционния съд по реда на чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че срокът за обжалване започва да 2 тече едва от момента, в който той се е запознал фактически с мотивите на съдебния акт.
Вярно е, че съдът има задължение да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване /чл.7, ал.2 от ГПК/ и в случая е сторено, но това не се отразява на момента, от който започва да тече срокът за обжалването им, който е законоустановен и не може да се променя по волята на страните. Затова в този и други подобни случаи /например произнасяния по чл.63 от ГПК, чл.315 от ГПК, чл.390 от ГПК/ страната следва да прояви процесуална активност и лично да се запознае с постановения съдебен акт с цел при необходимост да спази процесуални срокове, в това число за иницииране на инстанционен контрол.
В допълнение следва да се посочи, че дори да е пропуснал указанията на съда дадени в съдебно заседание за момента, от който подлежи на обжалване съдебното решение, то след фактическото му получаване ведно със съобщението за изготвянето му на 10.06.2024г., жалбоподателят при проявен процесуална активност е могъл до изтичане на срока за обжалване /на 12.06.2024г./ да подаде срочно въззивната си жалба, но това не е сторено.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че изводите на районния съд по приложението на процесуалния закон и конкретно на разпоредбите относно срочността на подадената въззивна жалба и последиците от неизпълнението /чл.262, ал.2, т.1 от ГПК/ са законосъобразни. По тези съображения, ВОС приема, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а частната жалба – като неоснователна следва да се остави без уважение.
Насрещната страна - П. О. е направила искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 400 лева, за което е представила доказателство /л.34/. Предвид изхода на спора такива и се следват, но следва да бъдат присъдени в намален размер от 200 лева, който съответства на фактическата и правна сложност и на обема извършени процесуални действия.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх.№
49450/19.06.2024г. по регистратурата на РС-Варна подадена от Н. М. П., ЕГН ********** срещу разпореждане № 24435/17.06.2024г. постановено по гр.д. № 2074/2024г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което е върната въззивната жалба на Н. М. П., с вх.№ 48436/14.06.2024г. на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК поради подаването й след изтичане на срока за обжалване.
ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“.......“ бл....... ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. О., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“.... сумата от 200 /двеста/ лева – съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4