Решение № 91 от 25.11.2021, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр. Тутракан, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100384 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвиди следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Т. Г. С. с ЕГН ********** против Е. Г. М. с ЕГН **********, М. А. Г. с ЕГН **********, В. Й. Г. с ЕГН **********, „А. т.“ АДСИЦ с ЕИК ****, „Г. к.“ ЕООД с ЕИК *** и „З. к.“ ЕООД с ЕИК ***.

Ищецът С. претендира да е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на с.

Пожарево, общ. Тутракан, местност „ГЬОЛА“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 250,093 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 14.07.2021), четвърта категория, при съседи:

***, ***, *** и ***, с номер по предходен план 040047 (част от 040018). Собственическите си претенции обосновава с протоколно Определение от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС, с което е одобрена съдебна спогодба за делба на няколко ниви, сред които и нива с площ 450 дка, която се пада в дял на М. С.а – наследодателка на ищеца, починала на 15.01.2015. Процесният поземлен имот с площ 250,093 дка се твърди, че е образуван от нивата с площ 450 дка, която се е паднала в дял на М.С.а.

Ищецът заявява, че не владее имота, а това прави ответникът „З. к.“ ЕООД. Иска от съда, след като установи по отношение на ответниците М. А.

Г., В. Й. Г., „А. т.“ АДСИЦ, „Г. к.“ ЕООД и „З. к.“ ЕООД, че е собственик на цялата нива, да осъди „З. к.“ ЕООД да му предаде владението върху нея.

1

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че делбата по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС е нищожна, претендира да бъде установено спрямо всички ответници, в т.ч. спрямо Е.М., че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота, като иска осъждането на „З. к.“ ЕООД за тази 1/2 ид.ч.

Ищецът оспорва Д. М.а да е осъществявала фактическа власт върху процесната нива.

Претендира разноски за производството.

Е.М. е ответник само по евентуалния иск, и то само в установителната му част. Възразява, че същият е недопустимо предявен срещу него, тъй като е направил валиден отказ от наследството на Д. М.а. В условията на евентуалност счита, че искът е неоснователен, тъй като делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, защото неговият отказ от наследство ползва/уголемява дела на останалите наследници на Д. М.а, сред които не са били ищецът и неговата майка М. С.а. Освен това, дори ищецът да е бил някога собственик, той е загубил собствеността върху спорната вещ, тъй като отв. М. счита, че тя е придобита на оригинерно основание от приобретателите по прехвърлителните сделки с нея.

Процесуалният представител на отв. М. счита, че тъй като ответниците не са били страни в делото за съдебна делба, на която се позовава ищецът, решението по допускането ѝ и определението, с което приключва, нямат сила на пресъдено нещо спрямо тях.

Моли за отхвърляне на исковете. Иска присъждане на разноски.

Ответниците М.Г. и В.Г. считат, че ищецът няма правен интерес да установява по отношение на тях собствеността върху процесния имот, тъй като те не го владеят вече повече от 13 години. Възразяват, че първата фаза на съдебната делба по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС е приключила с решение от 30.03.2010 г. и дотогава не е предявен иск или възражение по чл. 76 ЗН срещу сделките от 2006 и 2007 г., с които Г.и са придобили процесната нива от Д.

М.а. На това основание считат, че след като отдавна е била преклудирана възможността за обявяване на относителната недействителност на тази сделка, същата е действителна спрямо ищеца С. и е породила своите правни последици. Според Г.и делбата по гр.д.№ 133/2005 ТнРС е нищожна, тъй като в нея не са участвали всички сънаследници, а отказът на Е.М. от наследството на Д. М.а е недействителен, защото е теглил суми от неин спестовен влог след смъртта ѝ. Оспорват, че ищецът е собственик на нивата от 250,093 дка, като изтъкват доводи във връзка с чл. 99 ЗС: че спрямо Д. М.а и последващите приобретатели е налице изтекъл в тяхна полза 10-годишен давностен срок на владение. В тази връзка ответниците Г.и настояват, че наследените от Т. К. поземлени имоти са били фактически разделени между Г. С. и Д. М.а. Всеки от тях е обработвал „неговите“ ниви и е получавал плодовете от тях.

Неформалната делба е била общоизвестна.

Г.и молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Ответникът „Г. к.“ ЕООД , предвид факта, че се представлява от 2 същия процесуален представител, който представлява и ответниците Г.и, навежда в общи линии същите доводи като в техния отговор на исковата молба. Разликата е, че претендира да е осъществявал добросъвестно владение повече от пет години и на това оригинерно придобивно основание е станал собственик; а с присъединяване на владение, същото е продължило повече от 10 години.

Моли за отхвърляне на исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът „А. т.“ АДСИЦ оспорва действителността на съдебната делба по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС с довода, че същата е нищожна, защото в нея е следвало да участват М. и В. Г.и, като купувачи на процесния имот, а също така и държавата като наследник. За правото на Г.и да бъдат включени в делбата се изтъкват доводи, свързани с легитимацията на Д. М.а като собственик по силата на договор за покупко-продажба по чл. 24 от ЗСПЗЗ от 19.07.2001 и пропуск от страна на ищеца да установи това обстоятелство и да насочи инцидентен иск срещу този нотариален акт в производството за делба.

В резултат на пропуска си последващите конститутивни нотариални актове (покупко-продажбите от 2006 и 2007 между Д.М.а и М.Г.) остават валидни и годни за осъществяване на сделките с материализираните в тях права.

Ответното дружество изтъква къде същите, къде сходни доводи, като тези на ответниците Г.и във връзка с придобивната давност, с тази разлика, че според процесуалния представител на ответника владението на всички по веригата М.а-„З. к.“ ЕООД е добросъвестно. Представителят на „А. т.“ АДСИЦ счита, че решението по първа фаза на делбата и последващото определение, с което е одобрена съдебната спогодба по гр.д.№ 133/2005 ТнРС, са непротивопоставими на дружеството, което представлява, защото същото не е било конституирано в делбеното производство. Моли за отхвърляне на главния иск изцяло, евентуално за отхвърлянето му до 1/2 ид.ч. от имота.

Дружеството претендира разноски.

Ответникът „З. к.“ ЕООД навежда същите доводи като останалите ответници, акцентирайки че в производството по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС Е.М. не е бил конституиран като наследник на Д. М.а, поради извършения отказ от наследство. Трябвало е обаче да бъде конституирана държавата, а не да се уголемяват дяловете на Т.С. и М. С.а, тъй като те не са наследници на Д.

М.а.

Позовава се на петгодишна придобивна давност от 24.11.2017 с присъединяване на владението на „Г. к.“ ЕООД на основание чл. 82 ЗС.

Добросъвестното владение е установил след сделката и претендира същата да е правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като делбата се е отнасяла за нива от 450 дка с един номер на имота, а към датата на предявяване на настоящия иск предмет на делото е имот с друг номер и площ 250,093 дка. Освен това, според представителя на „З. к.“ ЕООД, изтекла в полза на дружеството е и „обикновената“ 10-годишната давност след присъединяване на владение.

3

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Отделните групи ответници са обикновени другари помежду си. Само между ответниците М.Г. и В.Г. е налице необходимо факултативно другарство.

В съдебното заседание явилите се страни, чрез процесуалните си представители, поддържат исковете и възраженията. Доразвиват доводите си в писмени бележки.

Тутраканският районен съд, след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2005 Г. Т. С. предявява иск срещу Д. М.а за делба на наследство, в чиято маса влиза нива в землището на с. Пожарево, общ.

Тутракан, в местността „Гьола“, с площ 450 дка, представляваща имот № 040018. Гражданското дело е № 133 от 2005 по описа на Тутраканския районен съд. Исковата молба е вписана същият ден в СВ Тутракан с вх.рег.№ 956, акт 157, т. II, което се установява: от поставения щемпел върху нея (л.

183) и от справката по персоналната партида на Д. М.а (л. 180 гръб).

На 21.06.2006 Д. М.а, легитимирайки се като купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ № ОД-7Т/19.07.2001, подписан между Министерството на земеделието и горите и Д.

М.а и вписан в 1-ви вх.рег.№ 1667, акт. 117, т. 4, на парт.кн.том 108, стр. 58 в СВ-Тутракан, сключва договор за прокупко-продажба във формата на нотариален акт и като продавач се разпорежда с 50 дка в идеални части от нивата с площ 450 дка в полза на купувача по сделката – ответникът М.Г.. За прехвърлителната сделка е съставен нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 2037, акт № 121, том VI, дело 1177/2006 на СВ-Тутракан (л. 18).

На 20.11.2006 същото, но вече за 100 дка в идеални части от нивата с площ 450 дка, се повтаря между същите страни. Нотариалният акт е вписан с вх.рег.№ 4170, акт № 102, том XII, дело 2402/2006 на СВ Тутракан (л. 19).

На 11.09.2007 М.Г. и Д. М.а сключват договор за доброволна делба на земеделска земя, вписан на 12.09.2007 с вх.№ 3479, том IV, акт 368 в СВТутракан, с който 150 декара от нивата с № 40018, се обособяват в имот № 40019, който се пулучава в дял от М.Г.. Останалите 300 дка от първоначалните 450 дка се обособяват в имот № 40044, който се получава в дял от Д. М.а (л. 20).

В рамките на месец след тази сделка Д. М.а обособява от своя имот № 40044 с площ 300 дка две ниви. Едната, северната, представлява имот с № 40045 и площ 100 дка. Втората нива, южната, представлява имот с № 40046 и площ 200 дка. Преки доказателства за това обособяване няма, но съдът прави извод за него от описанието на съседите на имоти № 40019 и № 40044 в договора за доброволната делба, от описанието на съседите на имот № 40045, 4 посочени в сделката с този имот на 18.10.2007, и от скицата, представена по делото (л. 172).

На 18.10.2007 Д. М.а продава така обособения имот № 40045 с площ 100 дка на М.Г., като нотариалният акт е вписан с вх.№ 4241, акт 169, том . XIII, дело 2689/07 на СВ-Тутракан (л. 21).

В рамките на по-малко от месец М.Г. очевидно е предприел правни действия по обединяването на имот № 40019 с площ 150 дка и имот № 40045 с площ 100 дка, превръщайки го административно в нов имот с № 40047 и площ 250 дка. Това е процесната нива.

За обединяването съдът прави извод от предмета на покупкопродажбата, случила се с нотариалния акт, вписан с вх.№ 4827/13.11.2007, акт № 62, том XV, дело № 2991/2007, с който М.Г. и В.Г. продават на „А. т.“ нивата с площ 250 дка и номер 40047, като в описанието на представените документи пред нотариуса са включени гореизброените нотариални актове и договора за доброволната делба (л. 22).

Сделката е сключена с участието на В.Г. на страната на продавача, защото тя и ответникът М.Г. са в граждански брак от 26.05.1990, личи от Удостоверение за семейно положение изх.№ АО-08-65/15.01.2015 на Общ.Тутракан (л. 150), и придобиванията от съпруга са били в режим на имуществена общност.

Всички прехвърлително-придобивни сделки, договорът за доброволна делба и кадастралните промени по отношение на първоначалния имот с площ 450 дка, описани дотук, се случват след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/05 на РС Тутракан, и преди да е постановено решение по допускането ѝ.

За безспорно е прието в доклада по настоящото дело, че М. М. С.а е била съпруга на Г. С., а ищецът Т.С. му е син.

С Решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на Тутраканския районен съд (л. 118-119 от гр.д.133/05 ТнРС) са допуснати до делба една част от имотите, посочени от първоначалния ищец Г. С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Д. М.а. Сред тях е нивата от 450 дка. От мотивите на съдебното решение става ясно, че ищецът Г. С. е починал в хода на процеса през 2006 и същият е заместен от неговите универсални правоприемници М.