Акт от 22.02.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25 гр.

Хасково, 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

РОСИЦА

ЧИРКАЛЕВА при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 907 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от и.д началник на отдел „МРР Южна морска“, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Д., против Решение №148/17.08.2020г., постановено по АНД № 366/2020г. по описа на Районен съд Свиленград в частта, с която е изменено НП № 1154/2019 от 24.06.2019г., издадено от и.д. началник на отдел „МРР Южна морска“, относно размера на глобата от 29 046 лева на 570.00 лева и в частта, с която е отменено НП № 1154/2019 от 24.06.2019г., издадено от и.д. началник на отдел „МРР Южна морска“, с което в полза на държавата е отнет лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел *** С РЕГ. № ***.

В касационната жалба се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в оспорените му части. Сочи се, че неправилно от въззивния съд е приета за меродавна фактура № **********/10.04.2019г., тъй като стоките описани във фактурата не са идентифицирани по модел, марка, номер, освен това броят на стоките във фактурата не съвпадал с броя на същите при констатиране на нарушението. В жалбата се задават въпроси защо, след като Н.Т. е разполагал с фактурата не я е представил при проверката, защо стоките са били поставени на различни места в автомобила и защо същите не са били декларирани. Като цяло изложените в касационната жалба съображения се свеждат до това от жалбоподателя да се обори съдържанието на фактурата, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. В заключение се моли за отмяна на решението в обжалваните му части, като се иска настоящата инстанция да постанови друго, с което да потвърди НП № 1154/2019 от 24.06.2019г., издадено от и.д. началник на отдел „МРР Южна морска“ по отношение на наложената на Н.Т.Т. глоба в размер на 29 046 лева и относно отнемането в полза на държавата на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел *** С РЕГ. № ***. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата Н.Т.Т. в съдебно заседание се явява лично и с надлежно упълномощен представител адв. П.. Оспорват жалбата, считат същата за неоснователна. Молят настоящия състав на съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивния съд в оспорените му части.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава становище за основателност на касационната жалба.

Намира, че съдът е нарушил процесуалните правила, определяйки стойността на стоките предмет на нарушението. Отделно от това намира, че съдът не е достигнал до обективната истина, тъй като не е изяснил противоречието в твърденията на наказаното лице от кого е получил електронните елементи. В тази връзка предлага решението на РС – Свиленград да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно да бъде отменено и да бъде потвърдено в цялост наказателното постановление.

Административен съд Хасково в настоящия състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, становището на ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и като извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С процесното решение състав на Районен съд Свиленград е изменил НП № 1154/2019 от 24.06.2019г. на и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска” в частта, с която на Н.Т.Т., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 29 046 лв., като намалил размера на административното наказание „глоба” от 29 046 лв. на 570 лв.

Отменил НП № 1154/2019 от 24.06.2019г. в частта, с която от Н.Т.Т., на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек автомобил марка „MERCEDES”, модел „Е220 CDI” с регистрационен номер ***, ведно с Регистрационен талон № ********* и контактен ключ.

И на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, е осъдил Н.Т.Т., да заплати на „Агенция „Митници”, сумата от 27.00лв., разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е приел, че по делото по безспорен начин е установено, че Н.Т.Т. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил опит да превози стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Посочил е, че административното наказание е определено правилно и законосъобразно в минималния размер от 100% от стойността на недекларираните стоки, съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при определяне на наказанието. Но с оглед некредитирането на заключението на вещото лице Б., касаещо стойността на процесните стоки, съдът е приел, че размерът на административното наказание следва да е 570 лв., а не 29 046 лв., тъй като стойността следвало да се определи съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗМ и по реда на чл. 70 – 73 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. Посочил е, че в случая следвало да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката, за която имало данни по делото, а именно тези съдържащи се в представената фактура за закупените стоки, чието съдържание не било опровергано от доказателствата, представени от АНО, отделно от това същата не била оспорена от АНО. Поради това намерил, че като база за определяне стойността на стоките следвало да бъде взета предвид именно тази фактура, макар и с доста по-ниска единична стойност на стоките, което според съда се дължало на обстоятелството, че стоките са залежали, произведени са преди повече от 30 години и нямат приложение на територията на Република България. Така редуцираното и определено наказание в размер на

570 лв., съдът намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

На следващо място съдът приел, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението, съобразно разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ. Но намерил, че изграждането на обоснован извод относно правилността и законосъобразността на обжалваното НП в частта му относно отнемането на лекия автомобил, ведно с принадлежностите му, се предопределяла от това, коя от визираните стойности митническа или пазарна следва да бъде меродавна, както на пътното превозно средство, така и на стоките предмет на нарушението. При обсъждане на НП в тази част съдът възприел изцяло приетото от ВКС тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година на ВКС по КНД № 772/2008г., I н.о., НК. Посочил е, че в този съдебен акт на ВКС се приемало, че аналогично на предвиденото в чл. 242, ал. 8 от НК, отнемане на „превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително „и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението”, в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) се предвиждало, че превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда. В Решението на ВКС се приемало, че в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е почти напълно възпроизведен текстът на ал. 8 на чл.

242 от НК във връзка с отнемането на превозните и преносни средства, послужили за митническа контрабанда „независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда, както и че за митническа контрабанда, останала в рамките на административно нарушение, за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за съответствие.

В тази връзка е приел, че определената пазарна стойност на пътното превозно средство лек автомобил,е в размер на 4 200 лв., а определената стойност на стоките - предмет на митническа контрабанда, е в размер на 570 лв.. В тази насока съдът намерил, че е налице явно несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил. Поради това приел, че стойността на лекия автомобил, която била повече от 7 пъти по-висока от стойността на стоките, предмет на нарушението, се явявала несъответна на стойността на стоките - предмет на митническа контрабанда, поради което обосновал извода, че пътното превозно средство не подлежи на отнемане, поради това и в тази част отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно споделя изложените в него изводи. Действително, както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН.

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, „ който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките“.

От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението – 11.04.2019г., административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство и аргументирано ги е приел за неоснователни.

Не е спорно по делото, че фактура с № **********/10.04.2019г. е била представена от санкционираното лице пред АНО, но при определяне стойността на стоките, предмет на нарушението, посочената в същата единична цена за брой не е била взета предвид. Поради това, като спорен се очертава в настоящото производство въпроса, обосновано ли съда е изменил процесното наказателно постановление, позовавайки се именно на представената от наказаното лице фактура с № **********/10.04.2019г., установяваща пазарната цена на стоките предмет на нарушението - тиристори и диоди.

В тази връзка настоящия състав на съда намира, че районният съд е процедирал правилно и при разглеждане на спора е спазил принципа регламентиран в чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. Събрал е относими, допустими и достоверни доказателства и е извел правилни изводи относно размера на санкцията, която следва да бъде определена за извършеното от Н.Т. нарушение. За изясняване на спорния по делото въпрос районният съд с Разпореждане №2244/23.07.2020г. е изискал от ЕТ „Елимекс- Н. Б.“ със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица предоставяне на информация дали издадената фактура № **********/10.04.2019г. е осчетоводена от ЕТ, към месец април 2019г. търговеца продавал ли е тиристори „Semikron SKT 300“, тиристори Semikron SKT 160“ и диоди „Д161-250“ и на каква стойност, съобразно това дали са били нови или употребявани, както и извършена ли е преоценка на тези стоки. От управителя на ЕТ „Елимекс – Н. Б.“ по въззивното дело е постъпил отговор по така поставените от съда въпроси / лист 19 от делото /, ведно с приложена фактура № **********/10.04.2019г.