Решение № 813 от 08.07.2020, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№............ гр. ***, 08.07.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

***ският районен съд, Х граждански състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 534 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З***с цена на иска 1940,96 лв., и чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 297,45 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.П.С., ЕГН**********, *** Г.д. „Н.п.“***, представлявана от Х.Т., в която се твърди, че ищецът изпълнява длъжността „***в 01 „***на сектор „***” - гр- ***на ***- гр. ***към ***„***” при ***" - ***с местослужене - гр.***.

Твърди, че служебните си задължения изпълнява при работа на смени с продължителност 12 часа по утвърдени протоколи и месечни графици от ***на ***- гр. ***, при режим на труд на нощна смяна от 22:00часа до 06:00 часа и при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З.

Излага съборажения, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на вътрешните работи. Съгласно Наредба № 81213-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., издавани от ***на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Посочва, че текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 . Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на ***на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което, смята че следва да се приеме, че за периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г действаща е била предходната Наредба №8121з- 407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з- 776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. счита, че липсата на такава норма, обаче не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в ***часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Излага аргументи, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посочва, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Твърди, че в процесния случай, за периода 01.02.2017г. — 31.12.2019г. е положил общо 1892 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на 2162.556 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 270.556 часа, който счита, че следва да му бъде платен допълнително. Съобразно с трудовото възнаграждение, което получава, респ. часова ставка в размер на 6,06лв., за 161.876 часа труд му се дължи сумата от 1639.57 лв.  Моли, на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл179, ал1 от З***Г.Д. "Н.П."***, представлявана от ******Х.Т., да бъде осъдена след изменение в размера на предявения иск да заплати на ищеца сумата от 1940.96 лева, представляваща възнаграждение за положен 270.556 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.02.2017г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Моли, на основание чл.86 от ЗЗД Г.Д. "Н.П."***, представлявана от ******Х.Т., да бъде осъдена след допускане на изменение в размера на предявения иск да заплати на ищеца сумата от 297,45 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1940.96 лева за периода 01.02.2017г. - 31.12.2019г. Претендира направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2. вр с ал.1. т.З предл.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че исковете са допускими, но неоснователни. Твърди, че С.П.С. е *** в група 01 „***‘ в сектор „***“ - ***на ***- ***. Дейността, на структурното звено, в което е назначен е организирана на 12-часови смени, като отчитането на положения труд е сумирано, на тримесечен период, съгласно чл.

187, ал. 3 от ЗМВР. Счита, че положения нощен труд не слбедва да се преизчислява като дневен. Твърди, че нормативните актове, регламентиращи разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането му са действали в следната поредност: 1. Наредба №

8121з-407/11 август 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи-отм. с Наредба № 81213-592/25 май 2015 г., в сила от ДВ, бр. 40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г., 2. Наредба № 8121з-592/25 май

2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена е Решение № 8585 от 11 юли 2016 г. по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016 г., в сила от 29.07.2016 г., 3. Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г.- от 29.07.2016 г. (отмяната е решение на ВАС) до 02.08.2016 г. (влизането в сила на сега действащата Наредба № 81213-776/29 юли 2016 г.), 4.

Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Посочва, че от трите наредби, единствено в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. е предвидено умножаване на общия брой часове нощен труд за отчетния период по коефициент 0.143, като полученото число се сумира е общия брой отработени часове за същия отчетен период. В другите наредби, действали през процесния период (чл. 31, ал.З) е предвидено при отчитане на часове нощен труд, техния брой да се посочва само в цяло число.

Счита, че в тази връзка ищецът навежда неоснователен довод, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи по аналогия Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Счита, че за да е приложим този тълкувателен способ е необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт да не е уреден. Твърди, че в конкретния случай това определено не е така, предвид че по отношение на нощния труд има богата уредба в З***(чл. 179, чл. 181, ал. 3, чл. 187, ал. 3 и др.) и редица подзаконови нормативни актове, а конкретно в Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. на нощния труд е отделен цял раздел. Това, че нормите не са идентични при сравнение е други нормативни актове, уреждащи същия въпрос не означава, че е налице празнота. Излага съображения, че З***е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвижда издаването на наредба от ***на вътрешните работи за определяне на ред за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Счита, че в този смисъл Наредба за структурата и организацията на работната заплата е неприложима, тъй като за служителите на ***е издаден акт, по силата на законовата делегация и не е налице липса на уредба.

Посочената наредба е издадена на основание чл. 244, т. 2, чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр.

25 от 2001 г.). Счита, че дори и да се допусне, че е налице празнота в закона, следва да се съобрази, че за служителите на Министерство на вътрешните работи, като орган на изпълнителната власт, биха се прилагали по аналогия норми от актове, действащи по отношение на администрацията. Безспорно е, че служебните правоотношения по З***са специфични и ако трябва да бъде търсена аналогия с други такива, то по-логично да е в Закона за държавния служител като по-близки по своята същност правоотношения, но не и в Кодекса на труда, освен ако З***изрично не препраща към него. Посочва, че Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (обн. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила 01.07.2012 г.) също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Твърди, че основание за умножение по коефициент 0.143 е имало само за времето от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г„ т.е от отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г., с решение на ВАС до приемането на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г., когато е била приложима Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. Предвид, че претенцията на ищеца не попада в посочения период, счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.Претенцията за заплащане на мораторни лихви като акцесорна, счита, че също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.