Решение № 1138 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502694 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е подадена от „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд, ГО, VІ- б състав решение № 2825/28.04.2026 г. по ч.гр.д. № 12676/25 г. Твърди, че решението е неправилно и иска да бъде обезсилено, евентуално- отменено, като бъде извършщено ново разпределение.

По делото не е постъпил отговор от др. страни.

САС, ТО, 5 състав намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване и от надлежно легитимирано лице с правен интерес от обжалването му.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20238510400697 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД молба въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.06.2010 г. по гр.д. № 27017/2010 г. по описа на СРС, 29 състав, с който длъжниците: „Метропол – М“ ЕООД, Елина-63 ООД, „Р.Е.М. Билдингс“ ЕООД и „Метропол Пропъртис“ ООД, са осъдени да заплатят на „МКБ Юнионбанк“ АД сумите от 785479,09 евро- главница по извлечение от счетоводна книга по договор за кредит от 04.02.2008 г. и анекс № 1 от 28.01.2009 г., анекс № 2 от 01.06.2009 г. и анекс № 3 от 26.08.2009 г.; 22844,96 евро- просрочена лихва от 01.01.2010 г. до 30.05.2010 г.; 11396,82 евро- просрочена наказателна лихва от 30.04.2010 г. до 1

10.06.2010 г. и законна лихва от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 32064,69 лв.- юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. С молбата е направено искане и за налагане на възбрани, извършване на опис и насрочване на публична продажба на несеквестируемото имущество на длъжниците.

Взискателят „С.Г.Груп“ ЕАД е придобил вземането по издадения изпълнителен лист по силата на договор за цесия от 19.12.2019, а с договор за цесия от 20.06.2023 г. и 10.04.2025 г. вземането е придобито от „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД, съответно от „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД.

С молба вх. № 39818/11.04.25 г. адв. Г. М.- пълномощник на Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД, е направил искане за конституиране дружеството като правоприемник на „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД.

С молба вх. № 72396/18. 07.25 г. „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Г. М., е представило доказателства за заплатен адв. хонорар в размер на 25 000 лв., която сума е включена в изготвеното на 05.08.25 г. разпределение.

С молба вх. № 87607/25.08.2025 г. „АПС Бета България“ ЕООД е направил искане да бъде присъединено като взискател в производството по делото за събиране на суми по издаден на 21.06.2011 г. изпълнителен лист по гр.д. № 24227/2011 г. по описа на СРС, 29 състав, в общ размер на 863121,25 лв.

На 25.08.2025 г. е издадено постановление за възлагане на друг имот, собственост на длъжника „Метропол-М“ ЕООД.

С молба вх. № 95824/15.09.2025 г. /стр. 768/ взискателят „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД е направил искане да бъдат включени в разпределението суми за адвокатско възнаграждение, платено от дружеството по договор за правна защита и съдействие от 23.07.2025 г., с предмет: образуване, представляване и защита по изпълнително дело № 697/2023 г., в размер на 40000 лв., платено по банков път, видно от банково извлечение от 15.09.25 г.

С постановление за разноски от 16.09.2025 г. съдебният изпълнител на основание чл. 79, ал.

1 от ГПК е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство сумата от 40 000 лв.- адвокатско възнаграждение.

С разпореждане за разпределение на постъпили суми от 01.10.2025 г. ЧСИ М.П. е разпределил суми получени от публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника „Метропол М“ ЕООД, за сумата от 243 400 лв., като по реда на чл. 136, т. 1 от ЗЗД за такси и разноски в изпълнителното дело, са включени и 40 000 лв.- адвокатско възнаграждение.

С обжалваното решение, СГС, ГО, ІV б състав е приел, че в случая не е налице извършване на друг изпълнителен способ за изпълнение върху имуществото на длъжника, поради което не се дължи ново възнаграждение за един адвокат, каквото вече е разпределено на този взискател по предишно разпределение. Наред с това е посочил и че сумата от 40 000 лв. - адвокатско възнаграждение по втори поред договор за 2 правна защита и съдействие, е приета с постановление за разноски непосредствено преди извършване на обжалваното разпределение, като на присъединения взискател не е дадена възможност да възрази (каквато възможност допуска тълкувателното решение на ВКС). Ето защо е заключил, че вземането за адвокатско възнаграждение в оспорения размер не се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, поради което и обжалваното разпределение следва да бъде отменено и вместо него да бъде извършено ново разпределение, като сумата от 40 000 лв. бъде разпределена между кредиторите поравно, като за взискателя „Джи Ем Интерконсулт ЕООД се разпределят общо 111 098,42 лв.- неолихвяеми вземания, и за взискателя „АПС Бета България“ ЕООД се разпределят съразмерно общо 109278,50 лв.

При така установената фактическа обстановка, САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват вземанията, които са предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл.79 ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред.

Спорният по делото въпрос е дали вземането на „Джи Ем Консулт“ ЕООД се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

В т.6 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че направените от първоначалният взискател разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, се ползват в първия ред на специалните привилегии. В случай, че е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва и съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат.

В настоящата хипотеза, взискателят „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД не е поискал извършването на друг изпълнителен способ за изпълнение върху процесния недвижим имот, различен от този, поискан още с молбата за образуване на настоящото изп. дело, поради което и направените от него нови разноски за възнаграждение за един адвокат от продажбата на този имот в размер на 40 000 лв., не му се дължат.

В изп. производство основният инструмент за защита на присъединен кредитор /взискател/ 3 срещу неправилно разпределение с присъждане на разноски в полза на първоначалния взискател, е именно обжалването на разпределението по реда на чл.462 и чл.463 ГПК.

Противно на изложеното от жалбоподателят, с посоченото по-горе ТР изрично е призната възможността на присъединеният кредитори да възрази срещу размера на направените от първоначалния всикател разноски за един адвокат, възможност за което възниква от момента на узнаването им, а именно с тяхното разпределение, от която възможност и присъединеният кредитор се е възползвал, обжалвайки процесното разпределение.

Ето защо и и неправилно съдебният изпълнител е включил сумата от 40 000 лв.- заплатен адв. хонорар, в разпределението от 01.08.25 г. в първи ред на привилигерованите вземания, до който правилен краен извод е достигнал и първоинстанциинят съд, който е отменил извършеното разпределение и е извършил ново разпределение, като сумата от 40 000 лв. е разпределена по равно между взискателите, което му решение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2825/28.04.2026 г. на СГС, ГО, ІV б състав по ч.гр.д. № 12676/25 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4