Решение № 248 от 21.12.2020, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ловеч , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ

МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20204300500495 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.

С Решение №204/26.06.2020г.,пост.по гр.д.№900/2019г. РС-Троян е отхвърлил изцяло предявения от ”Банка „ДСК“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н. против Е. М. К. от гр.Т., иск с правно основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от„Банка”ДСК” с ЕИК ***, представлявана от пълномощника В. Т.- гл.юрисконсулт на "Банка ДСК"ЕАД, Регионален център-Плевен, със съдебен адрес *****, срещу решението, като счита,че е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, със събраните по делото доказателства, поради което счита, че следва да бъде отменено. Не се съгласява с извода на съда за липса на отправено до длъжника волеизявление от Банката-кредитор за обявяване на 1 вземанията й за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Твърди, че Банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита чрез изпращане на съобщение за това до длъжника,чрез нотариална покана,връчена чрез нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян. Поканата е приложена към заявлението. Видно от съдържанието на констативния протокол, наименуван „Разписка“, при връчването й на Е. М. К. нотариусът е извършил проверка и е установил, че търсеното лице е с постоянен и настоящ адрес в гр.Т.,ул.“Стефан Караджа“№51. За целта на връчването е посетен три пъти,в интервал на поне седмица,поне едно от посещенията е било в неприсъствен ден, в различни часове и диапазон.Въпреки това лицето не е намерено на адреса,както и не е открито лице, което да се съгласи да получи поканата,затова съобщението е залепено на входната врата на къщата,а екземпляр е пуснат в пощенската кутия. Сочи,че смисълът на такова залепване, както приема и ВКС, е адресатът да узнае,че е бил търсен на адреса, за да му се връчат документи и че следва да се яви в срок да ги получи. Последицата от неявяването е, че книжата се считат за редовно връчени и се прилагат към делото.

Разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК не изисква лицето да е напуснало адреса,достатъчно е да не се намери там или лице,което да получи вместо него съобщението. Предполага се,че с действията по залепване и пускане в пощенската кутия на книжата се обезпечава възможността на лицето да узнае,че спрямо него са предприети действия и в случай,че прояви загриженост и ангажираност, може да защити интересите си. Счита,че е необосновано да се вменява (без нормативна основа за това) ангажимент на кредитора да търси отново и отново своя недобросъвестен кредитополучател, който знаейки за неизпълнението си неглижира и е незаинтересован към ангажиментите си. Твърди, че Банката е положила дължимото съгласно законовите изисквания да доведе до знанието на кредитополучателя настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, уведомлението е произвело своето валидно правно действие,като при наличието на обективния факт на неизплащане на вноски с настъпил падеж, поражда правните последици на превръщане на непогасената част от кредита в дължима веднага. Възразява,че ответникът не е ангажирал доказателства,че е променил адреса си,поради което следва да понесе последиците на неизпълнение на договорните си задължения и да се счита за редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Счита,че при преценката за надлежното уведомяване следва да се съобразят положените от кредитора усилия по откриване на длъжника при всеки конкретен случай.

Когато се установи,че няма промяна в обявения постоянен и нестоящ адрес и той съвпада с този,на който е извършена процедурата по залепване на съобщението,следва да се приеме, че кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Изразява и становище за неприложимост по отношение на нотариуса на процедурата по установяване на местоработата на адресата. Счита,че на нотариусите не е предоставена възможността да извършват такава справка (за разлика от възможностите за снабдяване с информация от НБД“Население“ и „НЛБДС“). Сочи, че измененията на чл.47 от ГПК целят да защитят изправния длъжник, а не да лишат кредиторите от възможността да се възползват от заповедното производство

2

Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи предявеният установителен иск,като се присъдят съдебните разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемия Е. М. К.-ад.Е. Ц.-ЛАК. Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

Сочи,че съдът е извършил внимателен анализ на доказателствата и е достигнал до извода за неоснователност на претенцията. Споделя извода за липса на доказателства кредиторът да е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли съдебният акт да се остави в сила. Заявява,че няма да сочи доказателства.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт В.Т.,която поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.

Възизваемият се представлява от особения представител адв.Е.Цв.-ЛАК, който моли да се потвърди обжалваното решение.

От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№900/2019г. на РСТроян и назначената в настоящата инстанция допълнителна съдебно-икономическа експертиза на в.л.Н.Р., както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Установява се, че на 04.04.2016г. между „Банка“ДСК“ЕАД и Е. М. К. от гр.Т.,е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката е отпуснала на Кулов кредит в размер на 5000 лв. Договорът е със срок от 60 месеца, считано от датата на усвояването-04.05.2016г. Предвидено е кредитът да се издължава чрез месечни вноски за главница и/или лихва с падежна дата 5 число на месеца. В чл.8 е регламентиран променлив лихвен процент,който към датата на сключване на договора е 10.7% годишно и се формира от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594%. Предвидено е, че при отрицателна стойност се приема със стойност 0 и фиксирана стандартна надбавка от 10.106%. Предвиден е максимален размер на лихвата от 14.356%. Годишният процент на разходите е уговорен на 3

13.36%. Като обезпечение е договорен залог на парични вземания и е приложен Договор за залог върху вземания от същата дата. В чл.15 е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на „Б“ДСК“ЕАД. Договорът е сключен и при действието на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление(ОУ), приложени към делото,с които кредитополучателят е декларирал,че се е запознал и в потвърждение е положил саморъчен подпис. Съгласно чл.9.1,б.“б“ от ОУ кредитополучателят дължи и такси,като клиент,съгласно Приложение-извлечение от Тарифата на банката. В чл.19.1 от ОУ е предвидено,че при забава на плащането на месечна вноска от деня,следващ падежната дата, върху договорния лихвен процент се начислява надбавка в размер на 10 пункта. При забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с предвидената наказателна надбавка от 10 пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред,остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

На 18.08.2017г. е сключено Допълнително споразумение, с което страните са приели,че е налице остатък от дълга в размер на 4275.49лв.,от която сума главница4128.40лв.дължима редовна лихва в размер на 126.71лв. и наказателна лихва от 2.38лв.

Постигнато е споразумение за преструктуриране на дълга чрез капитализация на дължимите лихви,при което главницата е в размер на 4230лв. и е дължима съгласно изготвен погасителен план.Крайният срок за издължаване е 05.04.2021г. В чл.14 кредитополучателят е декларирал, че е запознат с Тарифата на банката за дължими такси.Сключен е договор за залог на вземания на кредитополучателя до новия размер на главницата.

По делото е приложена Нотариална покана от „Банка “ДСК“ЕАД до Е. М.

К.,връчена чрез Нотариус с №337 в НК и район на действие РС-Троян, с което Банката го уведомява,че поради забава в погасяване на задълженията му, обявява договора за кредит за предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й. Поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК, като нотариусът е удостоверил извършени 3 посещения на адреса по договора,без кредитополучателят да е намерен. Посочил е,че на 10.10.2018г. е залепено съобщение и в указания срок, изтичащ на 24.10.2018г. Кулов не се е явил за получаване на книжата. На основание чл.47,ал.5 от ГПК нотариусът е приел,че поканата е редовно връчена на 25.10.2018г.

По делото в първата инстанция е назначена съдебно-икономическа експертиза с в.л.Н.Р.. Експертът дава заключение,че в изпълнение на процесния договор Банката е предоставила сумата от 5000лв.,усвоена еднократно на 04.05.2016г. Кредитополучателят е погасявал редовно до 04.04.2018г. Внесена е обща сума от 2140.82 лв.,с която са погасениглавница 1366.63лв., договорна лихва-739.63лв., наказателна лихва-9.45лв., такси- 25.11лв.

Потвърждава,че със сключеното на 18.08.2017г. Допълнително споразумение са капитализирани непогасени лихви в размер на 101.60лв.,с което главницата е увеличена на 4

5101.60лв. Изменян е и лихвеният процент-от 10.7% при сключване на договора, до 10.769% на 15.01.2018г. Последната погасена месечна вноска е тази на 04.04.2018г. Банката е приела,че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.10.2018г., когато са били налице 6 просрочени месечни вноски. На 30.07.2018г. е преустановено внасянето на суми от длъжника за погасяване на задължението. Към 19.12.2018г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) задължението е в следния вид-главница -3734.97лв.

(5101.60–1366.63), договорна лихва- 357.63лв.(от 04.04.2018г. до 18.12.2018г.), лихва за забава- 45.47лв.(от 11.05.2018г. до 18.12.2018г., такса изискуемост- 120лв.,или общо4258.07лв.

Пред въззивната инстанция се назначи съдебно-икономическа експертиза със задача да направи изчисления на дълга към сочената дата на предсрочна изискуемост(25.10.2018г.) и без да съобразява сключеното на 18.08.2017г. Допълнително споразумение с извършената капитализация на лихвите. Експертът дава заключение,че към тази дата са били просрочени договорна лихва от 126.71лв. и наказателна- 2.38лв. На деня е извършено плащане-26.63лв.,с което са погасени част от просрочените лихви. Главницата реално е увеличена със сумата 101.60лв. Към 25.10.2018г. дължимата главница е в размер на 3633.37лв., договорна лихва е била в размер на 385.35лв.(04.04.208г.до 25.10.2018г.), а лихвата за забава- 56.42лв. (11.05.2018г.-25.10.2018г.) , или общо 4075.14лв.

Съдът приема заключенията на съдебните експертизи,като компетентни и обективни и гради изводите си на тях.

По основателността.

Съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ –установителен иск, предявен от кредитор, който твърди, че има изискуемо и непогасено вземане, основаващо се на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.04.2016г. Като основание на претенцията си ищецът сочи настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.19,ал.2 от Общите условия, на 25.10.2018г., когато е оповестена на кредитополучателя по реда на чл.47 от ГПК.