Решение № 12073 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12073 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. СТ. **

***** *** като разгледа докладваното от Д. СТ. ** Гражданско дело № 20241110171447 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Н. ***- *** дължи на „***“ ЕАД сумата от 1227.10 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2400.00 лева), представляваща непогасена главница по сключен между Д. Н. ***- *** и „**“ договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-***/24.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 05.06.2024г., до окончателно изплащане на задължението, сумата от 441.76 евро (равностойност в евро на исковата сума от 864.00 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2023г. до 13.05.2024г., както и сумата от 188.64 евро (равностойност в евро на исковата сума от 368.95 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.05.2023г. до 04.06.2024г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за цесия от 27.07.2023г. в полза на ищеца „***“ ЕАД и за които парични притезания по ч. гр. дело № 33929/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

В условията на евентуалност срещу ответницата са предявени и осъдителни искове за същите суми и на същото основание.

Ищецът твърди, че между Д. Н. ***- *** и „**“ бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-***/24.04.2023г., по силата на който в полза на ответницата бил предоставен паричен заем, като уточнява, че стойността на заетата сума била преведена директно на продавача по договора за покупко- продажба с предмет вещите, за чието закупуване бил сключен договорът за паричен заем. Стойността на заетата сума възлизала на 2400.00 лева, която, както и уговорената за ползването й възнаградителна лихва в общ размер на 864.00 лева, следвало да бъдат върнати от ответницата на 24 равни месечни вноски в размер на по 136.00 лева в срок до 15.04.2025г., но доколкото кредитополучателят допуснал неизпълнение на паричните си задължения по смисъла на чл.

5 от условията към договора, кредиторът обявил вземанията си по същия за изцяло предсрочно изискуеми, считано от 13.05.2024г., когато ответницата получила писмено 1 уведомление в този смисъл. С оглед допуснатото неточно в темпорално отношение изпълнение на паричните й задължения ответницата дължала и обезщетение за забава върху неплатените в срок суми. Така възникналите в правната сфера на заемодателя по договора за потребителски кредит вземания били прехвърлени в полза на ищеца по силата на сключен между дружествата договор за цесия от 27.07.2023г., за което до Д. *** било изпратено нарочно уведомление, което, в случай че не бъде счетено за надлежно връчено, следвало да се приеме за връчено в хода на настоящото производство. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. ***, действаща със съгласието на своя попечител А. Н. А., с който предявените срещу нея искове се оспорват с довод, че представеният от ищеца договор за стоков кредит, както и документите към него не били подписани от ответницата. Наред с това, в отговора на исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение от 2019г. ответницата е поставена под ограничено запрещение, поради което сключеният от нея през 2023г. договор за потребителски кредит бил нищожен на основание нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, евентуално- унищожаем на основание нормата на чл. 27 ЗЗД- тъй като не бил сключен със съгласието на попечителя на страната. В условията на евентуалност са изложени доводи, че вещите, за покупката на които бил сключен договорът за потребителски кредит, не били доставени на ответницата, както и че същата не била уведомена за настъпилото правоприемство на страната на кредитора по договора за кредит.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и „**“, чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер; 2 / реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията по договора; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за потребителски кредит вземания на заемодателя в полза на ищеца; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.

Както бе изяснено, в случая ищецът основава претенциите си на сключен между ответницата и „**“ писмен договор за потребителски кредит от 24.04.2023г., заверено от ищеца копие от който е представено с исковата молба. От името на ответницата, обаче, своевременно- с отговора на исковата молба, е оспорено авторството на този частен диспозитивен документ в частта му, в която му е придаден вид да е подписан от Д. Н. ******, поради което и с постановеното на 20.01.2026г. по реда на чл. 140 ГПК определение, връчено надлежно на ищеца на 28.01.2026г., съдът е указал на същия в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви изрично съобразно правилото на чл. 193, ал. 2 ГПК дали желае да се ползва от оспорения документ. В така указания срок, а и до и в първото по делото открито съдебно заседание от името на ищеца не е изразена воля в какъвто и да е смисъл, вкл. че страната желае да се ползва от своевременно оспорения документ, поради което следва да се приеме, че е преклудирана възможността му да се ползва от него.

Последното, от своя страна, обосновава извод за недоказаност между страните изобщо да е сключван соченият в исковата молба писмен договор за потребителски кредит между Д. Н.

2

***- *** и „**“, който именно ищецът като цесионер по сключен с кредитора договор за цесия сочи като източник на претенциите си. Поради това и при съобразяване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в българския граждански процес недоказаното обстоятелство- встъпване на ответницата в облигационно отношение с „**“ по договор за потребителски кредит, следва да се приеме за неосъществило се, поради което и само на посоченото основание предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че дори и да бе надлежно доказано подписването на договора за паричен заем от ответницата Д. ***, заявеното от нейно име възражение за унищожаемост на съглашението би било основателно, тъй като съгласно приобщеното като доказателство по делото решение № 5532 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело № 6513/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 04.07.2020г., към датата на сключване на договора Д. *** е била поставена под ограничено запрещение, а по делото не се установява, а не се и твърди при евентуалното му подписване да е действала със съгласието на попечителя си съобразно изискването на чл. 5, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗЛС, което е основание за унищожаемост на сделката съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗЗД.

За пълнота и прецизност следва да се изясни и, че макар с исковата молба да е заявено искане за разглеждане на евентуални осъдителни искове за същите вземания, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, и въпреки отхвърлянето на установителните искове, такива осъдителни претенции не следва да бъдат разглеждани с настоящия съдебен акт, доколкото за обосноваването им не са изложени твърдения, различни от тези, обосноваващи установителните искове, поради което следва да се приеме, че в случая не е налице обективно евентуално съединяване на искове.

В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ответницата, в чиято полза на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1200.00 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за настоящото производство.

Заплатената от ищцата държавна такса за разглеждане на предявените от нея инцидентни установителни искове подлежи на възстановяване по посочена от нейно име с нарочна молба банкова сметка, доколкото тези искове не бяха приети за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени.

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.

240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за 3 признаване за установено, че Д. Н. ***- ***, ЕГН **********, действаща със съгласието на своя попечител А. Н. А., дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1227.10 евро, представляваща непогасена главница по сключен между Д. Н. ***- *** и „**“ договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-***/24.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 05.06.2024г., до окончателно изплащане на задължението, сумата от 441.76 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2023г. до 13.05.2024г., както и сумата от 188.64 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.05.2023г. до 04.06.2024г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за цесия от 27.07.2023г. в полза на ищеца „***“ ЕАД и за които парични притезания по ч. гр. дело № 33929/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Д. Н.

***- ***, ЕГН **********, действаща със съгласието на своя попечител А. Н. А., сумата от 613.55 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4